Робърт Джордан
Прероденият дракон (24)

Глава 23
Впечатана

Светлината я заскуба нишка по нишка, разкъса нишките на влакънца, нацепи влакънцата на нищо. Всичко се разпадна в светлината. Завинаги.

 

 

Егвийн пристъпи през сребърната арка и излезе, вледенена и вкочанена от ярост. Искаше й се ледът на яростта да възпре пронизващия спомен. Тялото й помнеше изгарянето, но други спомени я пронизваха и обгаряха още по-дълбоко. Ярост, ледена като смъртта.

— Това ли ми е отредено? — попита тя. — Да го изоставям отново и отново? Да го предавам, да го провалям всеки път наново? Това ли ми е отредено?

Изведнъж осъзна, че нещо не е както трябва. Амирлин бе тук, както Егвийн бе учена, че ще бъде, имаше и по една загърната в шал сестра от всяка Аджа, но всички я гледаха тревожно. Сега край тер-ангреала седяха две Айез Седай и по лицата им течеше пот. Тер-ангреалът бръмчеше и трептеше и подивели цветни жилки разкъсваха бялата светлина сред арките.

Шериам, за миг обгърната от сиянието на сайдар, постави длан върху главата на Егвийн и каза:

— Тя е добре. — Наставничката на новачките изглеждаше облекчена. — Не е пострадала. — Като че ли беше го очаквала.

Напрежението у другите Айез Седай, които се взираха в Егвийн, сякаш спадна. Елайда пое дъх и се забърза към последния потир. Само двете Айез Седай до тер-ангреала не се отпуснаха. Жуженето беше затихнало и светлината затрептя, което показваше, че тер-ангреалът се успокоява, но двете Айез Седай имаха вид на жени, които му се съпротивляват отчаяно, за да го спрат.

— Какво… какво стана? — попита Егвийн.

— Замълчи — отвърна кротко Шериам. — Засега просто замълчи. Добре си — това е главното — и сега трябва да приключим церемонията. — Елайда се върна почти тичешком и връчи последния потир на Амирлин.

Егвийн се поколеба само за миг, преди да коленичи. „Какво се случи?“

Амирлин бавно изпразни потира върху главата на Егвийн.

— Измита си и си пречистена от Егвийн ал-Вийр от Емондово поле. Измита си и си очистена от всички връзки, обвързващи те със света. Идеш при нас измита и пречистена, в сърце и душа. Ти си Егвийн ал-Вийр, Посветената на Бялата кула. — Последната капка капна върху главата на Егвийн. — Сега си впечатана към нас.

Последните думи сякаш имаха някакъв особен смисъл, само между Егвийн и Амирлин. Амирлин подаде потира на друга Айез Седай и извади златен пръстен с формата на змия, захапала опашката си. Егвийн неволно трепна, вдигайки лявата си ръка, и отново, когато Амирлин постави пръстена с Великата змия на средния й пръст. Станеше ли Айез Седай, щеше да го носи на който пръст си избере или изобщо да не го носи, ако се наложеше да скрие коя е, но Посветените го носеха там.

Без да се усмихне, Амирлин я повдигна.

— Добре дошла, дъще — рече тя и я целуна по бузата. Изненадващ трепет обзе Егвийн. Не дете, а „дъще“. Досега винаги я бяха наричали „дете“. Амирлин я целуна и по другата буза. — Добре дошла.

Амирлин отстъпи, огледа я критично и каза на Шериам:

— Подсуши я и й дай някакви дрехи, и се погрижи да е добре. Гледай да си сигурна, разбра ли.

— Сигурна съм, майко. — Гласът на Шериам прозвуча изненадано. — Видяхте, че я прерових.

Амирлин изсумтя и погледът й се премести към тер-ангреала.

— Ще разбера на всяка цена какво се обърка тази нощ.

И закрачи сърдито към тер-ангреала. Повечето останали Айез Седай се присъединиха към нея. Тер-ангреалът, който сега се беше превърнал в най-обикновена конструкция от три съединени една с друга сребърни арки.

— Майката се тревожи за теб — каза Шериам, докато отвеждаше Егвийн настрана, където беше приготвена дебела кърпа за косата й и друга, по-голяма, за тялото.

— Има ли някакви причини? — попита Егвийн. „Амирлин не иска нищо да се случи на хрътката й преди да бъде хваната сърната.“

Шериам не отвърна. Само леко се намръщи, изчаквайки Егвийн да се подсуши, след което й подаде бяла дреха, поръбена долу със седем цветни ивици.

Младата жена си нахлузи роклята и я оправи по тялото си. Беше леко разочарована. Вече беше една от Посветените, с пръстена на ръката и цветните ивици на роклята. „Защо не се чувствам по-различно?“

Приближи се Елайда, понесла дрехите й на новачка и обувките, заедно с колана и кесията. И с документите, които й беше дала Верин. В ръцете на Елайда!

Егвийн се удържа да изчака Айез Седай сама да й връчи всичко, вместо да го дръпне от ръцете й.

— Благодаря ви, Айез Седай. — Опита се крадешком да погледне хартиите. Не можеше да прецени дали са разбъркани. Шнурът си беше вързан. „Ами ако е изчела всичко?“ Стисна кесийката под роклята на новачка и напипа странния пръстен, тер-ангреала, вътре. „Добре че поне това си е на място. Светлина небесна, тя можеше да ми го вземе и не знам дали щях да имам нещо против. Щях, разбира се. Струва ми се, че щях.“

Гласът на Елайда отново беше студен като лицето й.

— Не исках да те доведат тази нощ. Не защото се страхувах от това, което стана — никой не можеше да го предвиди. Но заради това, което си. Дива. — Егвийн понечи да възрази, но Елайда продължи, безмилостна като планински ледник: — О, знам, че си се научила да преливаш под наставничеството на Айез Седай, но въпреки това си дива. Дива по дух и по нрав. Имаш голям потенциал, иначе нямаше да оцелееш тази нощ, но потенциалът не променя нищо. Не вярвам, че изобщо някога ще станеш част от Бялата кула, не и по начина, по който сме всички останали, независимо на кой пръст ще носиш пръстена си. За теб щеше да е много по-добре да те научат толкова, колкото е нужно, за да останеш жива, и да те върнат в заспалото ти селце. Много по-добре. — Завъртя се и напусна залата.

„И да не е Черна Аджа — помисли си Егвийн кисело, — е почти толкова зла.“ А на глас промълви на Шериам:

— Можехте да кажете нещо. Можехте да ми помогнете.

— Бих помогнала на някоя новачка, дете — отвърна спокойно Шериам и Егвийн трепна. — Пак я бяха изкарали „дете“. — Опитвам се да защитавам новачките, когато имат нужда от това, защото те не могат да се защитят сами. Но ти сега си Посветена. Време е да се научиш да се защитаваш сама.

Егвийн се вгледа в очите й, мъчейки се да отгатне дали Наставницата бе натъртила последните си думи, или само така й се бе сторило. Шериам бе имала също толкова възможност да изчете списъците с имена, колкото и Елайда, и да реши, че Егвийн се е забъркала с Черната Аджа. „Майчице Светлина, започваш да ставаш мнителна и да подозираш всички. Но по-добре така, отколкото да си мъртва или пленена от онези тринадесет и…“ Тя припряно прекъсна тази нишка на мисълта си. Не я искаше повече в главата си.

— Шериам, какво стана всъщност тази нощ? — попита тя. — И моля не ме лъжете. — Веждите на Шериам подскочиха почти до челото й и тя набързо се поправи: — Шериам Седай, исках да кажа. Простете, Шериам Седай.

— Не забравяй, че все още не си Айез Седай, дете. — Въпреки стоманената твърдост на гласа й, лека усмивка докосна устните на Шериам и моментално изчезна. — И аз не знам какво стана. Освен че се опасявам, че за малко щеше да загинеш.

— Никой не знае какво става с онези, които не се завръщат от тер-ангреала — намеси се присъединилата се към тях Аланна. Зелената сестра бе прочута с буйния си нрав и чувството за хумор, и с това, че можеше да прескача от едното на другото, преди да успееш да мигнеш, но този път в погледа, с който измери Егвийн, пролича нерешителност. — Дете, трябваше да спра всичко при първата възможност, още когато забелязах това… екнене. Но то се върна. Върна се, усилено хилядократно. Десет хиляди пъти по-силно. Тер-ангреалът сякаш се мъчеше да запуши притока от сайдар — или да се саморазтопи на пода. Имаш извинението ми, въпреки че думите нищо не променят. Не и след това, което те сполетя. Наистина го мисля, а според Първата клетва знаеш, че това е истина. За да покажа чувствата си, ще помоля Майката да ми позволи да споделя наказанието ти в кухните. И, да, посещението ти при Шериам също. Ако го бях направила както трябва, животът ти нямаше да е в опасност. Ще изкупя провала си.

Шериам се изсмя възмутено.

— Тя никога не ще позволи такова нещо, Аланна! Сестра в кухните, още по-малко… Това е нечувано! Невъзможно е! Ти си направила каквото си смятала за добре. Вината не е твоя.

— Вината не е ваша, Аланна Седай — каза Егвийн. „Защо Аланна прави това? Освен може би за да ме убеди, че наистина няма нищо общо с онова, което се е объркало. А може би и за да ме държи под око.“ Тъкмо представата за една горда Айез Седай, напъхана до лакти в мазните гърнета три пъти на ден, само за да следи някого, я увери, че оставя въображението си да се развинти. Но също така беше немислимо Аланна да направи това, което казваше, че иска. Във всеки случай Зелената сестра не бе имала никаква възможност да прочете списъците, докато бе поддържала тер-ангреала. „Но ако Нинив е права, на нея не й е било нужно да прочете онези имена, за да иска да ме убие, ако е от Черната Аджа… Престани!“ — Наистина не е по ваша вина.

— Ако го бях направила както трябва — настоя Аланна, — нямаше да се случи. Единственият път, когато съм виждала нещо подобно, беше веднъж преди години, когато се опитахме да използваме един тер-ангреал в същата стая с още един, който изглеждаше свързан с първия. Двата се разтопиха и всяка сестра на сто крачки околовръст получи такова главоболие за една седмица, че не можеше и една искрица да прелее. Какво ти стана, дете?

Егвийн стисна кесийката, докато странно закривеният каменен пръстен не се впечата в дланта й през дебелата тъкан. Топъл ли беше? „Светлина небесна, сама съм го направила!“

— Нищо, Аланна Седай. Айез Седай, вие не сте направили нищо погрешно. Нямате никаква причина да желаете да споделите наказанието ми. Изобщо. Никаква.

— Малко дръзко — отбеляза Шериам, — но вярно. — Аланна само поклати глава.

— Айез Седай — рече замислено Егвийн, — какво означава да си Зелена Аджа?

Очите на Шериам се разшириха развеселени, а Аланна открито се засмя.

— Едва получила пръстена на ръката си — каза Зелената сестра — и вече се мъчи да реши коя Аджа да избере! Първо, трябва да обичаш мъжете. Нямам предвид да си влюбена, а просто да ги обичаш. Не като Сините, на които мъжете просто им допадат, доколкото са им полезни, за да изпълнят мисията си, и доколкото не им се пречкат на пътя. И определено не като Червените, които ги презират до един, сякаш всички мъже, вкупом, са виновни за Разрушението. — Алвиарин, Бялата сестра, която бе дошла с Амирлин и сега стоеше до тях, ги изгледа хладно и им обърна гръб. — Не и като Белите — добави със смях Аланна, — които в целия си живот не оставят никакво място за страсти.

— Не това имах предвид, Аланна Седай. Искам да разбера какво означава да си Зелена сестра. — Не беше сигурна, че Аланна ще я разбере, тъй като самата тя не беше сигурна какво точно иска да научи, но Аланна кимна замислено, сякаш разбрала въпроса й.

— Кафявите търсят познание, Сините се забъркват в каузи и изпълняват задачи, докато Белите обмислят въпроса за истината с неумолима логика. Всички, разбира се, правим по нещо от всичко. Но да си Зелена означава да си в готовност. — В гласа на Аланна се прокрадна нотка на гордост. — По време на Тролокските войни нас често са ни наричали Бойната Аджа. Всички Айез Седай помагали, където и колкото могат, но Зелената Аджа единствена била винаги сред войските, почти във всяка битка. Ние е трябвало да се противопоставим на Властелините на ужаса. Бойната Аджа. А сега стоим в готовност, в случай че тролоците отново тръгнат в поход на юг, в готовност за Тармон Гай-дон, Последната битка. Ние ще се сражаваме в нея. Това означава да си Зелена.

— Благодаря ви, Айез Седай — каза Егвийн. „Такава ли бях аз? Или ще бъда? Светлина, как ми се иска да знам дали беше наистина, дали изобщо имаше нещо общо с живота ми тук и сега.“

Амирлин се приближи до тях и трите приклекнаха в почтителни поклони.

— Добре ли си, дъще? — попита тя Егвийн. Очите й пробягаха към крайчето на листата, показващо се изпод старите дрехи, и пак се върнаха на лицето на Егвийн. — Ще разбера аз на всяка цена защо и какво се случи тук тази нощ.

Бузите на Егвийн се изчервиха.

— Добре съм, майко.

За нейна изненада Аланна помоли Амирлин за същото, което им беше казала.

— Никога не съм чувала такова нещо — сопна и се тя. — Корабовладелецът никога не се мърси с юнгите, дори и той да е виновен, че корабът е заседнал в плитчината. — Погледна крадешком Егвийн и очите й се присвиха тревожно. И гневно. — Споделям загрижеността ти, Аланна. Каквото и да е сторило това дете, не го заслужаваше. Много добре. Ако това ще уталожи чувствата ти, можеш да посетиш Шериам. Но гледайте да си остане само между вас двете. Няма да допусна една Айез Седай да стане за посмешище, дори да е само вътре в Кулата.

Егвийн отвори уста да признае всичко и да ги остави да вземат пръстена — „всъщност изобщо не го искам това проклето нещо“, — но Аланна я изпревари.

— А другото, майко?

— Недей да бъдеш глупава, дъще. — Амирлин беше ядосана и думите й изобщо не го скриваха. — Ще станеш за смях още първия ден, като изключим онези, които ще решат, че си се побъркала. И не си въобразявай, че няма да ти се лепне за цял живот. Такива клюки плъзват много лесно. Скоро ще чуеш приказки за чистачката Айез Седай, разказвани от Тийр до Марадон. И това ще се отрази на всяка друга сестра. Не. Ако желаеш да се отървеш от някакво чувство за вина и не можеш да се справиш с това като възрастна жена, много добре. Казах ти, че можеш да посетиш Шериам. Придружи я тази вечер, след като напуснеш залата. Така, в остатъка от нощта, ще можеш да прецениш дали ти е помогнало. А от утре започваш да проучваш какво се обърка тази нощ!

— Да, майко. — Гласът на Аланна беше съвсем равнодушен.

Желанието на Егвийн да се изповяда замря. Аланна само за миг бе показала разочарование, че не са й позволили да бъде с Егвийн в кухните. „Тя не желае наказанието повече от всеки друг разумен човек. Искаше само да има повод да бъде с мен. Светлина могъща, тя не би могла съзнателно да е накарала тер-ангреала да подивее. Това съм го направила аз. Възможно ли е да е Черна Аджа?“

Унесена в мисли, Егвийн чу нечие окашляне, после отново, по-грубо. Очите й се съсредоточиха. Амирлин я гледаше, стиснала устни.

— Тъй като, изглежда, дремеш права, дете, съветвам те веднага да си легнеш. — За миг очите й прескочиха към скритите хартии в ръцете й. — Утре те чака много работа, както и още много дни занапред. — Очите й се задържаха на лицето на Егвийн продължително, след което тя тръгна преди някоя от трите да успее да се поклони.

Шериам се нахвърли върху Аланна веднага щом Амирлин се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе. Зелената Айез Седай гледаше ядно и я изслуша мълчаливо.

— Ти наистина си се побъркала, Аланна! Глупачка такава, и да знаеш, че наистина си глупачка, ако смяташ, че ще те бия леко само защото сме били приятелки като новачки. Да не би Дракона да те е хванал, че… — Шериам изведнъж се сети, че Егвийн още е тук, и насочи яда си към нея. — Не чу ли, че Амирлинския трон ти нареди да си легнеш, Посветена? Думичка само да кажеш за това, ще те накарам да съжалиш, че не съм те заровила в някоя нива да наториш земята. И искам да ми се явиш в кабинета утре заранта, точно когато удари Първият звън и нито дъх по-късно. А сега, марш!

Егвийн си тръгна. Главата й се въртеше. „Дали изобщо има някоя, на която мога да се доверя? Амирлин? Тя ни отпрати да търсим тринадесет от Черната Аджа, а забрави да ни предупреди, че тринадесетте е точното число, необходимо да преобърне една жена, можеща да прелива, в Сянката въпреки волята й. На кого мога да се доверя?“

Не искаше да остава сама, не можеше да издържи дори мисълта за това, така че забърза към отделенията на Посветените — още утре и тя щеше да се премести в тях — при Нинив. На нея можеше да довери всичко. На нея и на Елейн.

Нинив седеше в едно кресло, а Елейн бе заровила глава в скута й. Раменете й се тресяха и тя плачеше с онова тихо хлипане, което идва след като не са ти останали повече сили за дълбоки ридания, но чувството все още те пари. Влага блестеше и по бузите на Нинив. Великата змия, проблясваща на ръката й, която галеше косата на Елейн, бе като двойничка на пръстена на ръката на Елейн, вкопчена в полата на Нинив.

Елейн вдигна зачервеното си и подуто от плач лице и забеляза Егвийн.

— Не е възможно да е толкова ужасно, Егвийн! Не е възможно.

Проблемът с тер-ангреал, страхът на Егвийн, че някоя Айез Седай може да е прочела документите, които й беше дала Верин, подозренията й към всяка жена в залата, всички тези неща бяха ужасни, но по един груб, безцеремонен начин те бяха затиснали онова, което я беше сполетяло вътре в тер-ангреала. Те бяха дошли отвън, а другото — другото беше вътре в нея. Думите на Елейн издърпаха тази запушалка и онова, което бе вътре в Егвийн, бликна, и сякаш таванът се срина. Ранд неин мъж и бебето й Джоя. Ранд притиснат и молещ тя да го убие. Ранд, окован, за да го опитомят. И преди да се усети, тя падна на колене до Елейн и всичките сълзи, които трябваше да се появят по-рано, бликнаха като буен поток.

— Не можах да му помогна, Нинив — захлипа тя. — Просто го оставих.

Нинив се сепна потресена, но след това прегърна и Егвийн и кротко залюля и двете.

— Тихо сега, тихо — зашепна тя. — Ще мине. Лека-полека, но ще мине, поне мъничко. Един ден ще ги принудим да си платят. Тихо сега.