Марко Незе
Октопод (24)

Изход

Наистина щяха да го убият. В това Катани бе убеден. Щеше да свърши като брата на Ана Карузо или щяха да го пречукат по време на разходката по същия начин както бяха очистили Чирина. Нямаше да може да се измъкне. Обърна се на койката по корем, с лице, забито във възглавницата, и ръце, притиснати към главата.

Опитваше се да раздвижи мозъка си, за да измисли някакво решение. Скочи от койката, приближи се до вратата и заудря по нея. На шпионката се показа хищното лице на един пазач. Катани му намигна и му направи знак, че иска да говори с него насаме. Без да каже нито дума, оня превъртя ключа и го пусна да излезе.

* * *

Момчето беше около тринайсетгодишно. Изпълняваше слаломи с мотопеда си между колите, като си подсвиркваше весело. Зави по една улица с дървета и елегантни сгради. Провери номера на къщата, зави рязко и мотопедът скочи на тротоара. Облегна го на стената, прекоси големия двор и се качи с асансьора на третия етаж.

Почука на вратата. Отвори му един прислужник и преди да го попита какво желае, момчето каза бързо:

— Трябва да говоря с графиня Камастра.

— А ти кой си?

— Казвам се Салваторе — отговори момчето. Имаше живи очички и си придаваше важен вид, сякаш бе посветен в тайната на мисията, която му бе поверена. — Трябва да предам на графинята едно писмо.

— Аз ще й го дам — предложи прислужникът.

— А, не — отвърна Салваторе, като направи крачка назад, — ще й го предам аз, защото трябва да получа отговор.

След малко дойде графинята, любопитна да разбере за какво се отнася. Взе писмото от момчето, отвори плика, измъкна листа, повъртя го в ръцете си и видя, че е празен.

— Но тук няма нищо написано — възмути се тя.

— Думите ги знам аз — каза Салваторе, като чукна с пръстче гърдите си. — Но те струват един милион. Трябва да го дам на един пазач в затвора.

Като чу, че работата е свързана със затвора, Олга веднага разбра, че се отнася до Катани.

— Ще ти дам един милион — каза тя.

Момчето обаче стоеше неподвижно, с разкрачени крака и вдигната глава, като кученце, което очаква да му подадат кокал.

— Разбрах — усмихна се Олга. Отвори едно чекмедже, отброи десет банкноти по сто хиляди лири, сгъна ги внимателно и каза: — Ето ти твоя един милион.

Салваторе кимна доволно и произнесе:

— Инспекторът иска да ви види. Много е спешно.

* * *

Прокурорът започна да й създава затруднения. Изобщо не искаше да чуе за позволително на графиня Камастра. Никакви разговори с Катани. Позова се на правилника: в хода на следствието щяло да бъде нарушение, ако позволи на някой страничен човек да се вижда със задържания.

Като разбра, че прекият път е препречен, графинята реши да отмести препятствието. Насаме помоли Теразини да убеди магистъра да подпише разрешителното.

Теразини беше против, но бе поласкан, че графинята се обръща към него.

С престорена скромност той каза:

— Но аз съм само един адвокат. Вие ме бъркате с всевишния.

— Така е, но вие добре се разбирате с прокурора.

Теразини се усмихна вяло.

— Не разбирам този ваш интерес към Катани. Графинята му хвърли лукав поглед:

— Аз съм жена — каза тя.

— Да, но сте една мъдра жена — забеляза Теразини. — Как така се поддавате на този каприз?

Олга тръсна рамене.

— Точно така, каприз е!

* * *

Като го видя така обезобразен, Олга се разстрои. Затвори очи и простена:

— Кой ви подреди така?

— Тук всички са против мен — мрачно каза инспекторът. — Някой ден ще ме убият.

Графинята се поколеба, после нежно погали подутото му лице.

— Трябва да излезете оттук — каза тя. — Трябва да се приключи с този скандал.

Катани я изгледа внимателно:

— Вие можете да ми помогнете — каза й той.

— Обяснете ми какво трябва да направя.

Инспекторът попипа челюстите си, които го боляха.

— Принуден съм да ви се доверя — промърмори той. — Ако вие не ми станете съюзник, с мен е свършено.

Графиня Камастра вдигна очи към небето. Беше й омръзнало да се отнасят към нея с недоверие.

— Е, ще трябва да поемете този риск — каза тя нацупена. — Защото алтернативата тук вътре е май безнадеждна.

Той обаче продължи да увърта, без да стига до същината.

— Много ли ви струваше посланието? — попита я той.

— Сега не се безпокойте за парите.

— Нямах друг избор — оправда се той. После добави: — Всъщност трябва да ми направите услуга, но, за бога, не казвайте нищо на Теразини.

— Я зарежете предупрежденията и ми обяснете как мога да ви помогна.

— С едно обаждане по телефона. Ето на този номер.

* * *

Това бе частният телефон на Канито в Рим.

Олга Камастра се беше заразила от недоверчивостта на Катани. Не се обади от своя телефон, а се затвори в една улична кабина с жетони.

Чу един глас да казва:

— Ало.

— Приятелят, арестуван в Сицилия, има нужда от помощ — каза тя.

— Кой е? С кого говоря?

Без да каже името си, графинята попита:

— Разбрахте ли за кого говоря?

— Да.

— Иска веднага да ви види. Казва, че е важно и за вас.

— За мен ли?

— Да — потвърди категорично графинята. — Той знае, че магистратът, когото застреляха в Рим, преди да бъде убит, е искал да говори с вас. — Тя направи кратка пауза и добави: — Но приятелят умее да държи езика си зад зъбите. Чака приятелски жест и от вас.

И тя затвори телефона, без да дочака отговора.

* * *

Канито чакаше в затвора в стаичката за адвокатите. Директорът беше отишъл лично да изкаже почитанията си на всемогъщия шеф на отдел Z от тайните служби и го беше настанил там.

Когато един полицай отвори вратата и доведе Катани, Канито го пресрещна и го стисна в прегръдките си.

— Моето момче — възкликна той. — Възможно ли е винаги да се набутваш между шамарите!

— Вие знаете много добре, че не съм убил Равануса — отвърна Катани.

— Да, да — съгласи се Канито, — не си ти, но това не пречи да си се забъркал в голяма каша.

Катани отклони погледа си.

— Това беше клопка. Хванаха ме в капана.

— Да, да, това е грешка, която може да бъде изправена. Имай доверие в правосъдието!

Катани скочи на крака.

— Като Алтеро? Или като Бордонаро? — извика той. — Те също имаха доверие в правосъдието! Ако остана тук, ще ме убият, ще ме премахнат. Един труп повече или по-малко за тях не е проблем. Пак ще си спят спокойно. Дори с още един мъртвец те ще бъдат още по-спокойни. Една уста по-малко, която може да проговори.

— Хайде, хайде — каза Канито спокойно, — недей да правиш дявола по-черен, отколкото е. Никой не иска да те убива.

Катани го погледна студено.

— А пък аз мисля, че е така. Може би ме смятат за неудобен свидетел. Последният. Може би знаят, че Бордонаро говори с мен по телефона, преди да бъде убит.

Сянка на досада премина върху лицето на Канито.

— Бордонаро е говорил с теб? И какво ти каза?

— Каза ми, че Равануса се е разприказвал — заяви Катани. Лицето му доби суров вид. Облиза устни и добави: — Произнесъл е вашето име.

Лицето на Канито се сгърчи.

— Моето име ли?

— Аха — измърмори Катани. После се престори, че не е повярвал на разкритията на Равануса и изкоментира: — Навярно не е знаел какво говори. Сигурно е объркал нещо.

— Явно е така — съгласи се Канито, като му хвърли поглед, изпълнен с подозрение, за да разбере дали не крие нещо. — Кажи ми какво мога да направя за тебе?

Катани заби лакти в масата. Погледна слънчевия лъч, който проникваше през прозореца, после отмести поглед към Канито.

— Искам да живея спокойно. Да изляза оттук и да се преселя в някое усамотено място. Искам да забравя всичко. Ще залича всичко от паметта си, кълна ви се. Но, моля ви, ако ви е останало поне малко приятелско чувство към мен, помогнете ми да изляза оттук. Дъщеря ми е мъртва. Нямам неуредени сметки с никого. Ще изчезна и няма да досаждам повече.

Тези думи развълнуваха Канито. Големият шеф на отдел Z въздъхна и каза:

— Приятелю, ще видя какво може да се направи. Както виждаш, притичах веднага, щом получих посланието ти. Ех, трябва да кажа, че си бил доста непредпазлив, като си дал частния ми телефон.

— Бях отчаян. Това беше единственият начин да ви издиря веднага.

— Не се безпокой. Този номер е вече „изгорял“ и наредих веднага да го сменят. А коя беше онази жена, която ми се обади?

— Няма да повярвате, но не знам дори как се казва. Съпруга е на един затворник, с когото се сприятелих.

— Добре, добре. Ето какво, моето момче, аз искрено те обичам.

Той сложи костеливите си ръце на раменете му и му каза нещо, което му се струваше, че е полезен съвет:

— Трябва да ми се довериш. Напълно и само на мене. Разбра ли?

— Да, ваше превъзходителство. Вие се погрижете за мен, аз се оставям в ръцете ви.