Ейми Трий
Гривната на кралицата (9)

Осма глава

Сезам спря пред висок плет. Тя беше напуснала Черната гора и бе стигнала до тази огромна зелена стена. Някъде високо горе се чуваше щракането на ножици.

Щрак-щрак! Щрак-щрак! Щрак-щрак!

Момиченцето вдигна глава. Двама градинари подрязваха храста в различни форми. Изглеждаха толкова малки от мястото, на което стоеше Сезам. Единият оформяше котка, с дълга, къдрава опашка. А другият — делфин.

Градинарите се изненадаха много, щом забелязаха новодошлата, но изглеждаха много мили.

— Здравей! — извика единият.

— Праведен ден! — поздрави другият и помаха с ножиците си.

— Здравейте! — отвърна Сезам. Фигурите от живия плет й се сториха интересни. — Какви са тези животни? — попита тя.

— Всяко от тях изобразява талисман от гривната на кралицата — обясни първият градинар, докато умело оформяше опашката на котката.

— Разбирам — отвърна момиченцето. — Колко са на брой?

— Тринайсет — извика вторият и завърши делфина с шумно щракване на ножиците.

Сега Сезам огледа целия плет. От мястото си виждаше полумесец, звезда, мида, подкова и пеперуда. Имаше и други фигури, но бяха далече.

— Може ли да разгледам всички? — попита тя, нетърпелива да разбере повече за гривната.

От гордост градинарите пуснаха Сезам в дворцовите градини, за да покажат работите си. До една стълба в плета тя намери дупка, достатъчно широка, за да се провре.

Градините изглеждаха сякаш безкрайни от другата страна. Дворецът беше много величествен, с езеро и фонтан наблизо. Навсякъде имаше цветя в различни цветове и няколко статуи.

— Еха! — възкликна Сезам.

Всичко изглеждаше толкова невероятно. Тя пое по дълга пътечка покрай някакви непознати растения. Наблизо се простираше градинка с тикви, и то с най-странните плодове, които момиченцето беше виждало. Една пурпурна тиква току-що се бе разпукнала и пръскаше семки.

— Страхотно! — извика Сезам и улови пъргаво една тиквена семка, която летеше във въздуха. Беше вкусна, затова момичето улови още няколко, докато разглеждаше наоколо. След малко пътеката се раздвои.

— Ами сега накъде? Наляво или надясно? — зачуди се Сезам на глас.

Реши да тръгне надясно и почти веднага се озова пред входа на лабиринт. Сякаш нещо я бе довело дотук и я подканяше да влезе в него! Но тя се сети да си погледне часовника първо.

Слънцето вече бе достигнало до върха на хълма. Сезам изчисли, доколкото можеше, че остава около половин час до залез-слънце. „Няма да се бавя — помисли си тя. — Обичам лабиринтите. А и кой знае какво може да открия!“

Пътеките се виеха в кръг. Първоначално Сезам тръгна по дълга пътечка и сви вляво. После отново вляво. А после надясно. Надясно-наляво, наляво-надясно, докато накрая…

— Ура! — поздрави се гордо тя.

Достигна до средата на лабиринта. Това беше най-малкият кръг, а в средата му бе поставена голяма саксия с цветя. Сезам реши, че приличат на макове. И по някаква причина й напомняха на някого…

Момиченцето се отърси от мислите си и отново погледна към часовника. Наистина, беше открила средата доста бързо, но сега трябваше да намери изхода. Нямаше много време. Точно когато тръгна обаче, забеляза нещо да блести сред маковете. Беше сребърен предмет. Сезам се наведе внимателно над цветята и го взе.

Изгубената гривна!

— Ах! — ахна от изненада Сезам.

Бижуто беше прекрасно. Но на него висеше само един талисман — малко сърце с ключалка. Момиченцето разгледа гривната и преброи още дванайсет халки, на които трябваше да бъдат закачени останалите амулети. „Жалко — помисли си то. — Може би са паднали някъде наоколо?“

Разгледа отново сред маковете, но не намери нищо.

— Добре — каза тя. — Имаме гривната и един талисман. Това е добро начало. Сега да открием останалите дванайсет!

Сезам бе решена да намери талисманите и да ги върне на кралицата. Всъщност това можеше да бъде нейната мисия! Търсачка на талисмани! Точно така! Тя повтори на глас:

— Търсачка на талисмани!

Пъхна гривната в джоба си, в същия, в който бе прибрала картата, но нея я нямаше.

— О, не! — извика момиченцето. — Сигурно съм я изпуснала някъде.

Сега обаче нямаше време да се тревожи заради това. Трябваше да намери изход от лабиринта и да стигне до портата, преди тя да се затвори.