Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Queen’s Bracelet, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александра Калугерова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Гривната на кралицата
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2010
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-15-0
История
- — Добавяне
Трета глава
От спалнята на кралица Чаровна се разнесе пронизителен писък. Чу се в целия дворец и стресна позадрямалия страж. Офицер Дорк дотича до кралските покои и завари кралицата в шок. Прислужницата й Озина се опитваше да я успокои.
— Какво се е случило? — попита тя.
— Беше ужасно! — отвърна Чаровна. — Помислих, че сънувам. Нещо отвратително пълзеше. Беше… сигурна съм, че видях…
— Продължавай! — подкани я нежно Озина.
Дорк се приближи, за да чуе.
— Па-як! — каза най-накрая кралицата. — Огромен паяк. И крадеше гривната!
— Ужасно! — изписка Озина и скочи върху леглото, защото се боеше, че паякът може да е все още на пода. — Мразя паяци!
Дорк завъртя очи. Момичета! Според него кралицата си бе въобразила. Сънувала е кошмар. Това трябва да е било.
Но все пак се опита да звучи загрижен, когато попита:
— Казвате, че паяк е влязъл в спалнята ви, Ваше Височество, така ли?
— Да — отговори кралицата. — Но сега това не е от значение. Притеснявам се за гривната!
Дорк и Озина знаеха колко важно е бижуто. Всички в Каризма бяха чували за него и за тринайсетте вълшебни талисмана, закачени на него. И ако бяха откраднали гривната…
Прислужницата надзърна зад възглавницата. Знаеше, че кралицата я слагаше там всяка нощ. Но сега я нямаше.
Съсредоточила мислите си в търсене на изход, Чаровна възвърна царственото си спокойствие. Дорк никога не бе подценявал младата и красива кралица, защото под хубавите й нежни черти се криеше сила. Чаровна приемаше задълженията си сериозно и управляваше добре хората си.
Офицерът застана мирно в очакване на заповедите й. Чаровна прекоси стаята и отиде до прозореца, за да погледне звездното небе. На лунната светлина дългата й светла коса приличаше на сребърен водопад, който пада до кръста й. „Толкова е различна от сестра си Морбреция“, помисли си офицерът. Образът на Морбреция с нейната буйна, гарвановочерна коса, и очи, тъмни като нощта, изникна в съзнанието му. Към нея той хранеше страхопочитание.
Мислите на Дорк бяха прекъснати от вежлива, но строга команда. Чаровна се беше обърнала към него, готова да произнесе решението си.
— Офицер Дорк, съберете спасителен отряд и намерете гривната ми. Трябва да си я върна!