Ейми Трий
Гривната на кралицата (7)

Шеста глава

— Ууп — ууп! — изцвърча Фиг.

Беше изминало известно време, откакто Сезам и тунганората оставиха Дорк и хората му да търсят гривната, но момиченцето продължаваше да върви умислено. Размишляваше за грибълите, за които я предупреди Пазачът на портата. И се чудеше всъщност кои бяха те? И къде живееха?

А още по-интересна беше новината за паяка, откраднал гривната! Коя беше кралица Чаровна? Момичето все повече се убеждаваше, че е изпратено в Каризма, за да открие липсващото бижу…

— Ууп — ууп!

Сезам се стресна. Почти бе забравила за Фиг!

Тунганората я дърпаше за рамото и сочеше към някакви сини листа, растящи на върха на високо дърво.

— Гладен ли си? — попита го тя и спря.

Фиг засмука шумно лапичките си.

— Да-а-а! Гладен си! — продължи момичето и погледна нагоре към клоните. — И искаш да ти набера от листата, нали?

— Ууп!

Двамата се разбираха чудесно! Беше малко страшничко, но накрая Сезам успя да се покатери до върха и да набере шепа листа. След като ги изяде лакомо, Фиг радостно извика „Ууп!“ и направи салто. Приятелката му се разсмя.

— Хайде! — подкани го весело тя. — Майка ти едва ли е далеч.

Малко след това те стигнаха до място, където бяха изсечени множество дървета. Навсякъде се виждаха паднали дънери и криви клони. Сезам реши, че картата едва ли ще й послужи тук, прибра я в джоба си и поведе Фиг през шубрака. Двамата стъпваха върху пънове и навеждаха глава, докато не се спънаха в някакви пръчки и… Прас! Тряс!

— А-а-а! — извика Сезам.

— И-и-и! — изписка Фиг.

Попаднаха в трап. За щастие се приземиха върху нещо меко и космато. Нещо розово и космато.

— Мумууу^[1]! — извика Фиг радостно. Това беше майка му!

Щом се съвзе от падането, Сезам се изправи и се представи на непознатата тунганора. Първоначално майката се държеше стеснително, но накрая момичето разбра, че тя се казва Хоб.

И сега, когато Фиг и Хоб се събраха отново, Сезам се зае да ги измъкне от дупката. Макар трапът да не бе много дълбок, момичето си даде сметка, че тунганората не може да излезе сама. Това очевидно беше капан! Сезам се разтревожи, че злосторникът можеше да се върне всеки момент и да ги открие. И бързо коленичи.

— Хайде! — Сезам подкани Хоб. — Качи се върху мен! Ще ти подам Фиг, когато излезеш.

За щастие Хоб бързо разбра, че момичето се опитва да помогне. Затова скочи на раменете на Сезам и излезе лесно. Накрая, след като спасиха и Фиг, майката тунганора се пресегна и издърпа момиченцето нагоре.

— Кой според теб е направил това? — попита Сезам, когато излезе от дупката.

— Грибълите! — най-сетне проговори Хоб, като процеди името през зъби.

— Аха. Чувала съм за тях. Кои са те?

— Зли създания! С остри зъби. И лош дъх!

— А защо са поставили капана?

— За да ни хванат и… — не довърши Хоб.

Не искаше да изплаши Фиг, като признае какво ще се случи, ако ги заловят.

— Те искат дърветата ни. Заради листата. За тях това е всичко — обясни Хоб и вдигна няколко увехнали шумки от земята.

— Ядат ли ги? — попита Сезам.

— Не! — отвърна тунганората. — Правят еликсир. Смятат, че той им дава сили.

При вида и споменаването на любимата му храна Фиг започна неистово да цвърчи „Уп-уп-уууп“. Той очевидно още беше гладен. И след като благодари на Сезам за помощта й, Хоб го взе и тръгна да потърси свежи листа.

Сезам ги наблюдаваше как се отдалечават. Установи, че бедата, споходила тунганорите, й звучеше познато. Алчни грибъли изсичаха дърветата им. Унищожаваха храната и разрушаваха жилищата им. Дали не го беше чула или пък прочела някъде? Но в момента не си спомняше.

Тя си погледна часовника. Тролът я бе предупредил да се върне при портата до залез-слънце и момичето не искаше да закъснява. Но чакай малко! Нещо странно се бе случило. Циферблатът се беше променил и вместо цифри върху него се появиха рисунки на слънцето, луната и звездите.

— Как ли е станало това? — зачуди се Сезам.

Първоначално тя не разпозна времето по часовника си, но после забеляза, че слънцето бавно залязваше.

— Разбрах! Когато слънцето залезе зад хълма… е залез-слънце. Супер!

И така, Сезам пресметна, че има още около час, преди да стане време да се връща.