Ейми Трий
Гривната на кралицата (10)

Девета глава

От двореца издадоха заповед до дванайсетте пазачи на портите на Каризма. Тя гласеше:

На зазоряване Сребърната фея дойде в двореца, за да сподели с кралицата страховете си.

— Зорган стои зад това — започна гневно тя. — Убедена съм! — И отметна дългата си сребриста коса настрани. — Това е огромен риск. Ако той е взел гривната… страх ме е да си помисля за последствията!

Но Чаровна сама знаеше какви щяха да са те. Тя бе ядосана и разстроена, че това се случи именно тук, в двореца, при всичките й стражи!

— Направих всичко, за да я запазя! — оправда се кралицата.

— Знам — нежно отвърна Сребърната фея. — Ти не си виновна. Никой не би я запазил по-добре от теб. Но дори ти няма какво да направиш срещу силите на злото, които са те посетили миналата нощ!

Сребърната фея се начумери. Как да признае на кралицата за лошото си предчувствие, че сестра й е замесена? Още откакто се събуди снощи с усещането, че са откраднали гривната, грозната мисъл се въртеше в съзнанието й като нахална муха. И се оказа права. Но нямаше доказателство. Само интуицията ли й говореше?

Тя реши да запази подозренията за себе си и бързо смени темата. Имаше добри новини.

— Намерих някого, който може да помогне — каза Сребърната фея.

— Кой? — попита Чаровна.

— Сезам Браун. Тя е търсачка на талисмани. Пристигна тази сутрин.

Кралицата се заинтригува. Никога не беше чувала, нито виждала търсачка на талисмани.

— Бих желала да се срещна с нея. Моля те, покани я в двореца.

— Не мога да го направя — отвърна феята.

Налагаше се да подбере думите си внимателно. Изчезването на гривната бе лошо събитие. Но тя знаеше и за разпилените талисмани, защото точно когато Зорган захвърли гривната така безмилостно, Сребърната фея усети пронизваща болка.

— Страхувам се, че не може да я видите, докато не намерим гривната… и талисманите.

— Защо? — разочарова се кралица Чаровна. После добави с кисела усмивка: — Все пак, аз съм Кралицата! Със сигурност можеш да изпълниш желанието ми.

— Ваше Височество — отвърна твърдо Сребърната фея, — нека оставим Сезам да свърши всичко по своя начин. Тя има специална дарба. Дарбата да търси.

Кралицата не разбра много, но знаеше, че е най-добре да не спори със Сребърната фея. Тя имаше свой собствен подход. А и можеше напълно да й вярва.

— Значи трябва да бъда търпелива — въздъхна Чаровна. — Но всичко това ми звучи много загадъчно!

Сребърната фея се върна у дома, запали тринайсет свещи и ги нарече на талисманите.

Свещите бяха магически — всяка щеше да гори, докато не се намери талисманът й — колкото и дълго време да отнемеше това.

Грибълите беснееха! Трима от тях проклинаха около празния ров, а от устите им хвърчеше слюнка навсякъде. Най-големият, Върг, се озъби.

— Някой се е набълкал в лаботите ни — окъпа със слуз другарите си той. — Подушвам ги!

— Да! — съгласи се друг, на име Горц, и шумно започна да души във въздуха.

— Пууу! — възкликна най-младият Боб.

Странно, че грибълите изобщо успяваха да помиришат чужда миризма, предвид ужасната си воня. Дъхът им беше по-зловонен дори от вмирисана риба. Върг отново отвори уста:

— Със сигулност е имало един — изръмжа той. — Чух го като падасе. Тлябваше сам да го изколмя, ама беше голям.

Без съмнение говореше за Хоб. Беше бесен, че някой е освободил тунганора от капана. Точно сега, когато правеха всичко по силите си, за да се отърват от тунганорите! Понеже тези нещастни розови създания живееха от листата за техния еликсир.

И грибълът изплю ядосано плюнка, която се стече надолу в ямата. Тя обаче падна върху нещо на дъното. Пльок!

— Какво беше това? — забеляза Горц.

Грибълът се надвеси над ръба и погледна с кръглите си, глуповати очи.

— Там, долу, има нещо. Вижте!

Боб скочи в трапа веднага, а миг по-късно изпълзя обратно, стиснал нещо в ръка. Беше картата на Сезам!

— Дай я тук! — нареди му Върг, дръпна плячката и удари Боб по ухото ей така, за майтап.

В този момент се появи Морбреция.

Грибълите затрепериха нервно, докато тя приближаваше.

— Какво е това? — настоя да узнае принцесата.

Върг й се подчини и показа картата. Морбреция се намръщи, когато прочете какво бе написал Пазачът на портата: „Чужденец — Турист“.

— Значи Сезам Браун е била тук! — изръмжа принцесата. — Навлякохме си голяма беля!

Тя все още не можеше да повярва, че Дорк бе толкова глупав да разкаже на туристката за гривната!

Още щом се спомена думата „чужденец“, Горц подуши отново въздуха.

— Знаех си! — извика той. — Ето какво е смълдяло! — А после силно кихна: — А-а-апчих!

Гледката бе ужасна. Върг се намръщи.

— Набълкала се е в лаботите ни! — каза той на Морбреция, която все още стоеше наведена, за да се предпази от разхвърчалата се слюнка. — Ще я скалпилам! — изсъска Върг.

— Ще й изпължа мозъка! — закани се Горц.

— Ще наплавя очите й на близалки — не остана по-назад и Боб.

Студена, едва доловима усмивка се появи на устните на Морбреция. Грибълите винаги успяваха да я разсмеят.

— Чудесно! — зарадва се тя. — Проследете миризмата й. Да се отървем от нея! И още нещо. Нуждая се от помощта ви, за да намеря гривната…