Ейми Трий
Гривната на кралицата (12)

Единадесета глава

Закъснях… закъснях!

— Какво? — попита Сезам замаяна.

— Казах, съжалявам, че закъснях — отвърна Мади. — Опитах се да дойда навреме. Честно, Сези. Но си забравих портмонето и трябваше…

— Добре, добре.

Сезам се изненада, че отново се намира пред магазин „Тип Топс“ на главната улица. Погледна си часовника. Слънцето, луната и звездите бяха изчезнали и той отново беше същият, както по-рано. Часът беше десет и пет. Мади реши, че приятелката й проверява с колко е закъсняла.

— Знам, че си ми сърдита. Но аз наистина се постарах!

— Не, не съм сърдита — успокои я Сезам.

И тя обви ръце около шията на Мади и я прегърна.

— О, Мади, толкова се радвам да те видя. Толкова имам да ти разказвам!

— Така ли? — учуди се приятелката й. Сезам изглеждаше доста превъзбудена.

— Да не си харесваш някое момче?

— Как не! — намръщи се Сезам. — Нещо по-интересно е. Но сега не мога да ти кажа.

— О, не е честно! — запротестира Мади. — Нали нямаме тайни една от друга? Всичко си споделяме!

Сезам смяташе да й разкрие всичко. Само че не точно сега. Изчакваше подходящ момент, за да разкаже на приятелката си за необикновената страна, на име Каризма. Ако тя изобщо съществуваше!

— Ще ти обясня, обещавам — каза пътешественичката. — Виж! — и бързо посочи към витрината, за да смени темата. — Виж каква страхотна блуза забелязах току-що!

Но Сезам не повярва на очите си. Блузата със сребърното сърце бе изчезнала.

— Коя точно? — попита Мади.

— Ами… вече я няма, няма значение.

Все още й се виеше свят. Дали не си бе въобразила всичко? Сигурна беше, че историята започна тук. Мади се намръщи.

— Държиш се странно днес! — каза тя и прегърна Сезам. — Хайде! Да влизаме!

Сезам се прибра у дома същия следобед и изтича направо в стаята си. Извади гривната с единствения останал талисман и я разгледа.

— Боже! — възкликна тя, щом взе малкото сърце в ръката си. Сега бе по-решена от всякога да се върне в Каризма, за да потърси и останалите талисмани.

— Нямам представа как да се върна там — сподели с мечето Алфи. — Но нали съм търсачка на талисмани? Ще намеря начин!

Дотогава Сезам трябваше да пази гривната и тя знаеше кое е идеалното място. В кутията за бижута до леглото й! Помнеше, че в нея бе оставила табличка, разделена на тринайсет малки части и една по-голяма в средата.

— Идеално! — каза си Сезам и постави внимателно гривната и сърцето в кутията. Щом ги видя там, се развълнува много! Имаше мисия!

— Един ден ще върна гривната на кралица Чаровна с всичките тринайсет талисмана — обеща тя на Алфи и затвори капака.

После отново разгледа рисунката върху него. Сега забеляза, че кръгът е гривна точно като онази, която намери в Каризма. Ами тринайсетте символа? Сезам бе сигурна, че това е шифър.

— Ще го разгадая! — реши тя и отиде да потърси молив и хартия.

Можеш ли да разгадаеш шифъра преди Сезам?

Всеки символ отговаря на буква от азбуката. Следвай стрелките, като започнеш от символа, означен с триъгълниче.

Шифър на кутията за бижута:

А — сърце; В — монета; Г — пеперуда; Е — мида; И — луна; К — ключ; М — детелина; Н — фенер; Р — снежинка; С — подкова; Ч — звезда

По-късно момичето седеше в кухнята с баба си, която приготвяше вечерята. Сезам нахрани Чипс и Пинс; те тъкмо се заеха да се мият, а тя ги гледаше замислено.

— Подай ми маслото — каза Лоси, която мачкаше картофи в купа.

Сезам не отговори и старата жена я погледна. Внучката й се бе отнесла в мислите си.

— Ехо? Тук ли си? — помаха с ръка Лоси.

Сезам се засмя.

— Извинявай. Какво каза?

— Всичко наред ли е? — попита баба й и се пресегна към маслото. Толкова добре познаваше Сезам. Откакто почина майка й, Лоси помагаше в отглеждането на момиченцето и двете бяха много близки.

— Нищо — отвърна внучката й.

— Какво има? — настоя Лоси и започна да сипва от картофите в дълбока чиния. Нещо се въртеше в ума на Сезам, сигурна беше.

— Бабо — плахо попита момичето, — вярваш ли… мислиш ли, че има други светове?

— Ама че въпрос! Да не би да четеш книги за извънземни?

— Не. Имам предвид истински светове с истински хора и… други работи.

Лоси се замисли. Внучка й толкова приличаше на Попи. Постоянно задаваше въпроси и искаше да знае повече.

— Не виждам защо да няма — отвърна накрая възрастната жена.

И разговорът спря дотук. Имаше още толкова много неща, които Сезам искаше да сподели. Но не можеше. Не още. Не и докато не разбереше какво се случи всъщност.

Всичко започна с тениската на витрината. Със сигурност я видя. И ако не беше гривната, щеше да реши, че си е измислила приключението.

Но тя беше тук, в кутията й за бижута. Беше съвсем истинска!

След вечеря Лоси включи телевизора, за да гледа новините. Чипс и Пинс спяха и Сезам усети, че на нея също й се спи.

— Кога ще се прибере татко? — попита тя и се прозя.

— Късно — отвърна Лоси. — Той е на футболния мач.

Внучка й тъкмо щеше да й пожелае лека нощ, когато една новина привлече вниманието й.

Съобщаваха нещо за… Борнео… спасителна група… орангутаните.

Искаше да разбере повече и изчака. Специална организация беше основана, за да спаси бездомните маймуни, защото някой изсичаше дъждовната гора, в която живееха, за да засади палмови дървета. Маймуните нямаха дом и гладуваха.

— Четох за това сутринта — каза Сезам.

Тогава на екрана се появиха снимки на орангутани сираци.

— Горките! — каза Лоси. — Добре че някой се грижи за тях.

— Да. Ще ми се и аз да можех!

И изведнъж в съзнанието й изплува споменът за Хоб и Фиг. Какво ли се беше случило с Хоб? Тя каза, че ще се справи с грибъла.

Сезам затвори очи при мисълта за онова отвратително създание.

— Спи ти се — каза баба й. — Хайде, отивай в леглото!

Внучката й я целуна и се качи горе.

Под възглавницата си намери плик от магазина „Тип Топс“, който не беше забеляза досега.

Сезам прочете картичката:

„Скъпа Сез,

Забравих да ти го дам сутринта. Надявам се да ти хареса!

Обичам те!

Татко“

Вътре намери яркочервената тениска с искрящото сърце. А когато Сезам я взе, прашинки сребърна мъгла паднаха по пода…