Ейми Трий
Гривната на кралицата (3)

Втора глава

— Тате! Знаеш ли, че орангутаните в Борнео гладуват? — попита Сезам Браун с пълна с овесени ядки уста.

Една тиквена семка прелетя през масата и се приземи до баща й, Ник Браун, който седеше срещу момичето.

— Аха — отвърна той, избърса семката и продължи да се рови из вестника си.

— Тук някъде е…

Сезам вдигна поглед от текста за дивите животни на гърба на кутията с овесени ядки и въздъхна.

— Татко, слушаш ли ме? Това е сериозно!

Ник остави вестника. Тя толкова приличаше на майка си Попи^[1]. Имаше същите големи кафяви очи, чиито зеници се разширяваха, щом се разсърдеше. Както сега.

Сезам продължи да чете:

— Дъждовната гора, която е тяхното естествено обиталище, е изсичана от без-скруп… без-скрууупул…

— Безскрупулни? — помогна й Ник.

— Да — отвърна дъщеря му. — Безскрупулни дървосекачи, които правят място за палмови плантации. Орангутаните остават без храна и няма къде да живеят.

— Ужасно е! — съгласи се Ник, докато хвърляше едно око към вестника.

— На всичкото отгоре — продължи дъщеря му и заудря с лъжица по масата, за да придаде тежест на думите си, — ако скоро не се направи нещо, дивите орангутани ще изчезнат!

— Отвратително! — заключи баща й.

Внезапен удар по масата го накара да подскочи и той реши да отдели на дъщеря си цялото си внимание.

Тя отново му напомни за Попи. Жена му щеше да бъде също толкова загрижена за орангутаните, колкото Сезам в момента. А когато момиченцето проявеше интерес към нещо, то полагаше усилия, за да разбере всичко за него!

Попи Браун загина в автомобилна катастрофа, докато Сезам беше още бебе. Тя беше журналистка и пишеше за околната среда и за промените в климата. И също като момичето, майката много харесваше животните — диви, питомни — всичко, което имаше мустаци, лапички и нокти.

А да не говорим за понитата! И Сезам ги обожаваше.

Точно тогава двете й малки котенца — Чипс и Пинс, изтичаха до нея.

— Ооо! Елате! — каза тя и ги гушна. Бедите на орангутаните, изглежда, бяха временно забравени.

Докато дъщеря му галеше животните, Ник отново вдигна вестника си и намери снимката, която търсеше.

— Виж, Сез! — каза той. — Тази аз съм я правил.

Ник беше фотограф за вестник „Дейли Таймс“. Все бързаше да отрази ново събитие. Понякога вземаше и Сез през почивните дни или по време на празниците. Сега тя се освободи внимателно от ноктите на котенцата и ги пусна да играят, за да погледне снимката. На нея позираха три страхотни манекенки с широки поли, блузи и якета. Магазин „Тип Топс“ току-що бе отворил врати на главната улица.

— Татко! Защо не взе и мен? — измърмори Сезам.

Двете с приятелката й Мади бяха много запалени по модата.

— „Тип Топс“ изглежда супер!

— Защото бях там вчера, докато ти беше на училище! — отвърна баща й.

— Днес е събота! Може ли да отида на пазар с Мади, татко? Моля те!

— Добре — съгласи се Ник. — Но не стой прекалено дълго. Аз ще отразявам футболен мач този следобед, но Лоси ще бъде тук, когато се върнеш.

Лоси беше бабата на Сезам. Цялото й име бе Лоис, но когато внучка й беше малка, й казваше Лоси и така я наричаха и до днес. Момичето обичаше баба си. Тя винаги се грижеше за Сезам, когато на Ник му се налагаше да отсъства по работа.

— Суупер! — запя момичето и затанцува из кухнята. Чипс и Пинс решиха, че това е нова игра и скочиха върху чехлите й.

— Ох! — писна тя. — Малките ви нокти са доста остри!

И Сезам се затича нагоре към стаята си, която се намираше в най-горната част на къщата. Помещението имаше ниски, скосени тавани и прозорец. По стените бяха закачени нейни рисунки (най-вече на понита) и снимки на диви животни (предимно орангутани). Вещите й бяха разхвърлени по целия под.

Но на Сезам й харесваше, защото знаеше кое къде се намира. Тя умело прескочи купчина музикални дискове, две тениски, наполовина изяден пълнозърнест геврек, едно списание и чифт обувки, за да пусне диска на любимата си група — „Кристалните мацки“.

Докато връзваше дългата си кестенява коса, тя запя. После отиде до гардероба.

— Какво да облека? — въздъхна Сезам и погледна бъркотията от дрехи.

Но почти веднага избра зелен раиран потник, който подхождаше на джинсите и модерните й кецове. След като се облече набързо, тя грабна мобилния си телефон и седна на леглото. На възглавницата лежеше мечето Алфи.

Сезам го вдигна, целуна го по нослето и взе телефона си, за да изпрати съобщение на Мади:

„Ще те чакам в Тип Топс в 10. Бъди точна!

Сезам“

След няколко минути Мади отговори:

„Супер! До после.

Обичам те: Мади“

— Страхотно! — подскочи Сезам, преметна една голяма чанта през рамото си и тръгна надолу по стълбите.

Точно преди да излезе обаче, се сети за огърлицата си. Носеше я често — сребърна верижка и медальон с капаче, в което имаше миниатюрни снимки на родителите й. Бижуто означаваше много за Сезам, затова го държеше на нощната си масичка заедно с други семейни фотографии и кутия за бижута, която някога принадлежеше на майка й.

Ник даде кутията на Сезам, когато Попи почина. Около един кръг на капака й бяха изрисувани красиво странни символи. Сезам бе сигурна, че представляват шифър, и веднъж попита баща си. Ник обаче само сви рамене и отвърна:

— Нямам идея, Сез. Намерих кутията в антикварен магазин. Стори ми се необикновена. Подарих я на майка ти, когато ти се роди. Тя много я харесваше.

— Аз също — отвърна Сезам. — Иска ми се да знаех какво означават символите.

— Доколкото те познавам — отвърна баща й, — няма да се откажеш, преди да разбереш!

Момичето се престори, че изследва капака с лупа като детектив.

— Сезам Браун ще разгадае мистерията!

И двамата се разсмяха.

Тя вдигна огърлицата си. Беше топла, сякаш току-що някой я бе държал, а когато я закопча около врата си, я побиха тръпки. Сезам излезе от стаята и се затича надолу по стълбите, като прескачаше по две стъпала. Долу завари Ник да проверява камерата си, защото се подготвяше за работа.

— Кога ще се прибереш? — попита Сезам.

— По някое време вечерта. Мачът започва късно. Ще се видим след това.

— Добре — отвърна тя и бързо го целуна. — Обичам те. Чао!

Момичето тръгна по тротоара към главната улица. Колко жалко, че най-добрата й приятелка, Мади Уеб, живееше в другата част на града. Двете правеха абсолютно всичко заедно.

Сезам си погледна часовника, щом стигна пред магазин „Тип Топс“. Точно десет часът. Тя обичаше да бъде точна. Огледа се за Мади, но нея я нямаше. Каква изненада! Мади закъсняваше почти винаги!

В магазина влизаха цели групи момичета и Сезам нямаше търпение да се присъедини към тях.

Точно тогава забеляза Лиз и Джема. Те я видяха и дойдоха при нея.

— Здравей, Сезам! — поздрави Лиз.

— Мади ли чакаш? — попита Джема.

— Да. Уговорихме се да се срещнем в десет. Но нали познавате Мади!

— Да-а-а — кимна Лиз.

— Сигурно е забравила нещо и се е наложило да се върне — предположи Джема. — Тя е такава забраванка!

Всички се засмяха, а после Лиз и Джема влязоха в „Тип Топс“ и оставиха Сезам да чака отвън.

Понякога Сезам се сърдеше на Мади, че закъснява. Но накрая винаги се сдобряваха. Бяха най-добрите приятелки и сръдните им никога не траеха дълго. Мади винаги се извиняваше и нещата се оправяха.

Докато чакаше, Сезам погледна през витрината. Забеляза някои страхотни дрехи! Една тениска изпъкваше от останалите. Беше яркочервена с блестящо сърце. Момичето не можеше да свали поглед от нея. И колкото повече я гледаше, толкова повече й се струваше, че сърцето сякаш… бие! Да! Сигурна беше. Колко странно, помисли си Сезам.

В същия миг цветовете започнаха да преливат… преливат ли, преливат…

Сезам усети, че се понася към сърцето. А когато мина през него, я обви сребърна мъгла.