Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Търсачи на талисмани (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Queen’s Bracelet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Ейми Трий. Гривната на кралицата

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, София, 2010

Редактор: Мария Чунчева

Илюстрации: Гуен Милард

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-954-8657-15-0

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

grivnata_na_kralitsata_padane.png

Сезам падна на земята. Туп! Сега лежеше върху морав мъх и се взираше в два грамадни космати крака.

grivnata_na_kralitsata_trol.png

— Коя си ти? — гласът идваше близо над главата й.

Сезам погледна нагоре. Един трол стоеше до извития ствол на дърво и я гледаше изненадано.

— Ами… Сезам Браун — отвърна замаяна тя. Седна очи в очи с трола, който я гледаше изучаващо изпод гъстите си вежди.

— Ти си от Чуждия свят, нали? — попита той, а после се наклони към нея и допълни: — Знам всичко за вас, чужденци! Но никога не съм предполагал, че ще срещна един от вас. Защо си дошла?

— Какво? — не разбра Сезам.

— Каква е целта на визитата ти? — повтори тролът леко раздразнен. — С други думи… какво… правиш… тук? — изрече бавно, сякаш момичето беше глупаво и не схващаше.

— Нямам представа — отвърна Сезам. И това беше самата истина. — Както и да е, кой си ти? Къде съм аз?

— Тц-тц! — възмути се тролът. — Явно не си много запозната. Аз съм Пазачът на портите. И по-точно — пазач на порта номер едно. И ти току-що попадна в Каризма.

— Пазачът на портите ли? Ка-риз-ма ли? Къде е това?

Сезам беше напълно озадачена, макар да започваше да си припомня, че нещо я бе откъснало от земята и я беше завъртяло във въздуха като перална машина. Толкова много въпроси искаше да зададе, но вместо това се чу да пита:

— Колко порти има?

— Дванайсет, разбира се — отвърна тролът. — Дванайсет порти и дванайсет пазачи на порти. — После добави с усмивка: — Късметлийка си, че влезе през моята. Аз съм от добрите. Схвана ли? От добрите!

— Да-а-а — отвърна Сезам. Очевидно шегата беше сред любимите му. — А другите? — продължи да любопитства тя.

— Не би желала да се забъркваш с никого от тях! — предупреди я тролът и избърса челото си с косматата си ръка. — Да видим. Има едноок великан на номер четири. Той е с противен нрав. А чудовището от номер единайсет обича да похапва от посетителите си. Нарича ги своите… единайсеторковци за закуска!

Изведнъж пазачът избухна в смях.

Сълзи започнаха да се стичат по бузите му и коремът му се разтресе. Сезам се разсмя насила.

Най-после тролът спря да се смее, подаде й карта, на която написа: „Чужденец — Турист“ и добави:

— Ето картата на Каризма. Портата затваря по залез-слънце. Не закъснявай и се пази от грибълите!

— Какви са тези грибъли? — Сезам се озърна нервно през рамо, но не получи отговор. Пазачът на портите бе изчезнал. Направо се беше изпарил!

— Хм! Не ми беше особено полезен! — заключи момичето, докато си играеше нервно с медальона си. Ключалката изведнъж се отвори и отвътре се усмихнаха лицата на родителите й. Щом ги видя, Сезам се почувства много по-добре.

— Добре тогава — каза си тя, решително затвори капака на медальона и отвори картата. — Дръж се, Каризма, идвам! И се надявам да не срещна никакви грибъли, каквито и да са те!

Докато вървеше бавно по една тясна пътека, тя разгледа картата. Разбра, че се намира в Черната гора, която беше ясно отбелязана. Различи още и светло петънце. То се движеше в посоката, в която вървеше Сезам. За да го изпита, тя тръгна на зигзаг и светлинката последва движенията й съвсем точно.

— Върхът! — зарадва се Сезам. — Магическа карта!

grivnata_na_kralitsata_prez_gorata.png

Сега тя се огледа наоколо и възкликна. Пред очите й растяха пълзящи растения и виеха дългите си пипала около дърветата като змии. Остри израстъци се появяваха над храстите и те изведнъж се разлистваха. Гората беше жива! Сякаш всичко се пробуждаше от утринните лъчи, процеждащи се между клоните.

А из въздуха се носеха различни звуци. Сезам навлезе още по-навътре и чу чукането на клюн по кората на дърво, пеенето на невидими за очите птици, странния звук на непознато животно уп, уп!, шумоленето на листата от стъпки…

Тя тъкмо спря пред огромно дърво с листа на сини точки, когато се чу уп, уп! и някакво животно с розова козина падна точно пред нея.

Момичето подскочи назад ужасено.

— Ти грибъл ли си? — попита плахо то.

grivnata_na_kralitsata_fig.png

Животинчето, което се бе приземило в краката й, само я гледаше с големите си кръгли очи. Те изглеждаха някак тъжни.

Уп! Уп! — записука жално то и Сезам го съжали.

— О, горкото! Няма проблем, дори и да си грибъл. Приличаш ми на бебе, загубило майка си. Ще ти помогна, ако мога. Казвам се Сезам — представи се тя. — А ти?

— Фиг — животинчето се бе научило наскоро да изговаря името си и му харесваше да го произнася.

— Хайде тогава, Фиг, да потърсим майка ти!

Фиг зацвърча по-весело, хвана Сезам за ръката и двамата тръгнаха заедно през гората.

Момиченцето се почувства много отговорно, защото горското създание изглежда му се довери напълно. А освен това Сезам обичаше предизвикателствата! Нищо не я правеше по-щастлива от това, да намира решения на трудни проблеми.

Тя погледна картата. Сега там имаше две светли точки — едната по-голяма, а другата по-малка.

— Виж! — каза тя на Фиг. — Това сме ние. А това е дворец!

И Сезам се изкачи на една скала, за да огледа по-добре околността. Ето го!

grivnata_na_kralitsata_na_skalata.png

Там, в далечината, се виждаха очертанията му, а слънцето осветяваше неговите кули. После Сезам се огледа внимателно за майката на Фиг. За съжаление, не видя друго розово създание, но пък наблизо забеляза група войници в спретнати униформи в червено и златисто. Те също търсеха нещо, защото част от тях бяха коленичили и се взираха в заплетените корени, а други претърсваха храстите.

grivnata_na_kralitsata_tyrsene.png
grivnata_na_kralitsata_tyrsene_1.png
grivnata_na_kralitsata_tyrsene_2.png

Сезам скочи от скалата. Един от войниците я забеляза и се приближи. Беше Дорк. Той я изгледа подозрително. „Не е от нашите земи“ — каза си офицерът.

— Име? — попита важно той.

Сезам му отговори, а Дорк продължи саркастично:

— Какво търсиш тук, Сезам Браун?

— Търся майката на Фиг — ентусиазирано отвърна момиченцето, защото реши, че той би могъл да й помогне. — Да сте виждали… създание като това? Знаете ли как се нарича?

Дорк знаеше много добре.

— Тунганора[1] — отвърна малко по-приятелски той. — По нашите земи се срещат често. Но имам по-важни задачи. Чудя се дали случайно не сте се натъкнали на една гривна?

— Не — отвърна Сезам. — Изгубили сте си гривната ли?

— Не аз — отвърна Дорк, — а кралица Чаровна. Украшението на Нейно Височество беше откраднато тази нощ.

— Божичко! — възмути се Сезам, но й хрумна вълнуваща мисъл. Ами ако тя намери гривната? Може би затова се беше озовала тук!

— Оставете това на мен. Сезам Браун ще я открие! — заяви уверено тя.

Но Дорк не прие думите й на сериозно, пък и сега не му беше до шеги.

— Гривната на кралица Чаровна е малко по-специална — строго отвърна той. — Трябва да я намерим и върнем много бързо!

— Добре тогава — не се предаде Сезам. — Ще се постарая. Имате ли идея кой може да е крадецът?

Дорк се притесни леко.

— Паяк я открадна — прошепна той. — Паяк — великан!

Бележки

[1] Тунганора — малко маймуноподобно животно с дълги розови рунтави косми, срещано единствено в Каризма. Обитава Черната гора, където се храни с листа на сини точки от каризмянски дъб. — Б.пр.