Ейми Трий
Гривната на кралицата (2)

Първа глава

Двете луни на Каризма светеха ярко над двореца. Вътре кралица Чаровна спеше спокойно, без да подозира за огромния паяк, който пълзеше над леглото й.

Предупредена да пази магическата си гривна, младата жена я бе сложила под възглавницата си. Сребърната фея бе категорична: попаднеше ли в лоши ръце…

Паякът се плъзна безшумно. Промъкна се под снежнобялата възглавница, обви с пипала плячката си и я измъкна. Тринайсет сребърни талисмана проблеснаха на лунната светлина.

— Взех я! — зарадва се паякът Морбреция. — Най-после е моя!

Сребърната фея се стресна насън.

— Нещо не е наред! — усети тя.

Злокобна сила витаеше във въздуха. Ако се беше случило най-лошото… ако подозренията й се окажеха верни и магическата гривна бе попаднала в лоши ръце… щеше да има последствия. Каризма щеше да се промени. Законите на природата, толкова добре пазени в хармония от магическата гривна, щяха да бъдат разрушени.

— О! Лоша работа!

Страхът не я напускаше. Той се засилваше ли, засилваше… Накрая Сребърната фея беше убедена, че са откраднали гривната.

Но кой?

Май се досещаше. И ако беше така, щеше ли да е трудно да я върне?!

Сребърната фея бързо отметна завивката. Прекоси стаята, облечена в мантията си от паяжина, която блестеше като звезда, и седна пред огледалото. Тревога помрачи лицето й, но тя тръсна глава, сякаш за да се отърве от ужасните мисли.

Реши да отиде в двореца още на сутринта, за да се срещне с кралицата.

Първо обаче трябваше да намери кой да открие гривната. Някой, готов да обиколи надлъж и нашир. Някой, който да изпълни задачата, без да отстъпи пред опасностите, които дебнеха.

Тя стана, отиде до прозореца и го отвори широко, за да вдиша студения нощен въздух. Загледа се замислено в двете луни, които хвърляха сребристосинята си светлина върху небесата на Чуждия свят^[1]. Те светеха някак необичайно тази вечер.

— Квисто^[2] — изведнъж възкликна тя. — Кутията, разбира се! Как можах да забравя!

Как наистина! Нали се бе пренесла в другия свят, за да остави там една специална кутия. Малцина, знаете, притежават магическата дарба да се „пренасят“, а тя я бе използвала само веднъж — за да изпълни именно тайната мисия. С умението си да предвижда събитията, Сребърната фея бе предсказала, че кутията ще послужи в бъдеще. Изглежда това време бе дошло.

Тя затвори очи и щракна с пръсти — щрак! Изпадна в транс и погледна далеч, далеч, извън границите на Каризма.

У кого ли е кутията? У кого?

А, ето я!

И тя въздъхна облекчено, защото този някой бе много специален…

Ето го нейния търсач!