Ейми Трий
Гривната на кралицата (6)

Пета глава

Черната каменна кула на Зорган се извисяваше към небето като кобра, готова да нападне. От своята Звездна стая на върха й, с помощта на мощен телескоп, магьосникът изучаваше небосвода и шпионираше хората.

В нея той чакаше сега Морбреция да се завърне. Крачеше напред-назад, като прехвърляше в ръката си златен медальон. На всеки пръст носеше пръстен.

Зорган обичаше блестящите накити. А към колекцията си скоро щеше да добави гривната на кралица Чаровна. Вече изгаряше от нетърпение!

За да убие времето, магьосникът си припомни как се бе случило всичко. Толкова лесно убеди Морбреция да се хване на въдицата му. Наивницата дори бе възхитена от идеята му да я превърне в паяк!

В паяк крадец на гривната на сестра й, която се страхува от ужасни насекоми. Викси^[1]!

Мислите му бяха прекъснати внезапно. Чу се стъргане, сякаш нещо се влачеше по пода. Магьосникът погледна надолу. Ето я и нея.

Зорган се подсмихна. Морбреция му се бе доверила напълно.

„Ще те направя по-велика от кралица Чаровна — бе й обещал той. — Донеси ми гривната и аз ще й вдъхна черна магия — тя е толкова по-силна и вълнуваща! Така ще се забавляваш да всяваш хаос и смут!“

Празни приказки! Зорган възнамеряваше да запази бижуто за себе си. Сребърната фея бе омагьосала всеки талисман със специална сила. Освен това гривната беше прекрасна! Единствено на него щеше да му приляга да я носи. И Зорган протегна ръка…

— Не бързай толкова! — Морбреция поклати бижуто на паешкия си крак. Не беше никак глупава. — Развали магията и гривната ще бъде твоя.

Магьосникът бе хванат натясно. Не това бе уговорката им. Планът му беше да вземе вълшебното украшение и да смачка Морбреция! Раз-два и чао-чао! Тя и бездруго беше голяма беля.

А сега Морбреция можеше да офейка. Да скрие гривната далеч. Опасна ситуация. Трябваше да направи нещо. Зорган се насили да се усмихне и мило каза:

— Довери ми се, Морбреция. Знаеш, че искам само да ти помогна. Ще те направя могъща и ще изместиш кралица Чаровна. Помисли си! Кралица Морбреция!

Принцесата не можеше да отрече, че думите му звучаха примамливо.

— Чудесно! — отвърна тя. — Но развали магията или…

Зорган не можеше да рискува да се скарат, затова бързо занарежда:

— Адин чара, чаран идар. Арач нида — вашуум!

Появи се ослепителна зелена светкавица, докато магията се разваляше, и Морбреция отново стана Морбреция.

Тя си поигра с гривната за няколко мъчителни за Зорган минути. Разгледа я от всички страни, като се спираше на всеки талисман: подкова, носеща късмет (вероятно на еднорог); монета за щастие; фенер, за да осветява пътя; най-изящната снежинка… Нямаше търпение да си я сложи!

Но бе алчна и амбициозна. Ако Зорган успееше да приложи магията си… Ако наистина направеше гривната невероятно могъща…

— Достатъчно! — извика магьосникът и грабна гривната. — Глупаво момиче! Ако дори за секунда си помислила, че ще я оставя в твои ръце, дълбоко грешиш!

И той си сложи гривната. Един от талисманите беше сърце с малка ключалка. Друг беше малък ключ. В първия момент на лицето му се изписа екстаз. Талисманите светеха толкова ярко! Странно. Той очакваше гривната да бъде студена. Но не! Беше топла и ставаше още по-топла. После стана гореща!

Талисманите засветиха като нажежени.

— О-о-о-о-о-х! — извика Зорган.

Морбреция беше смаяна от развоя на събитията. Страхотно! Дали гривната не я разпознаваше като законен собственик? Дали не даваше урок на магьосника, задето се опитваше да я измами? Да! Точно така!

Морбреция стоеше и наблюдаваше как вълшебникът подскача от болка в опит да се отскубне от парещото украшение.

— Отвратително, ужасно нещо! Махни се! — пискаше той, нетърпелив да се отърве от гривната. Зорган впи нокти в закопчалката, докато продължаваше да крещи от болка, и прас! Закопчалката се счупи и магьосникът изскубна гривната от ръката си.

Морбреция бе убедена, че гривната няма да я опари. Принадлежеше й по право! Със сигурност щеше да изстине веднага щом тя я докоснеше. Затова бързо се пресегна към украшението, но закъсня.

Зорган дръпна с такава сила гривната, че дванайсет от тринайсетте талисмана се откъснаха. И се разхвърчаха из цяла Каризма. Но сърцето остана на бижуто. Гривната и сърцето останаха заедно…