Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди (8)

Фаетон

Фаетон гледал с копнеж от небесната златна врата как баща му, бог Хелиос, се качвал на блестящата си колесница и величествено преминавал по небето.

Той също изпитвал силно желание да се качи някой ден на колесницата, да хване поводите, да усети силата на конете и да ги обуздае с ръцете си. Искал да види как конете се обливат в пяна и как се бунтуват, а той да ги държи с твърда като желязо ръка.

Когато Слънцето се върнало вечерта, Фаетон се хвърлил на врата му и го замолил:

— Татко, остави ме утре аз да водя твоята колесница!

Но Слънцето поклатило глава:

— Малък си още — казало то.

И Фаетон прехапал устни и навъсен погалил изпотените коне.

Но Слънцето обичало сина си и му домъчняло, че го вижда натъжен. И един ден не устояло:

— Върви — му казало то, — ти да караш днес моята колесница!

Изговорило това с колебание и безпокойство; Фаетон обаче едва се сдържал, струвало му се, че радостта го задушава.

Скочил на колесницата, грабнал поводите и шибнал конете. Изненадани, животните се изправили на задните си крака, после стремително се впуснали по небето, теглейки колесницата след себе си. Скоро обаче разбрали, че ръката, която ги държи, не е здравата ръка на Слънцето. Разярени разтърсили глава и силно изцвилили. От ноздрите им хвърчели пламъци и подковите им изпущали искри.

С коляно, опряно о златната преграда на колесницата, Фаетон се помъчил да удържи конете. Вятърът свирел в ушите му, косите му го шибали по лицето, но той със стиснати зъби дърпал поводите, за да укроти устрема на животните.

Фаетон бил достоен син на Слънцето.

Събрал цялата си сила, ръцете му се вкопчили в ремъците, тялото му, опънато назад, се борело да удържи конете, но те, по-силни от Фаетон, изоставили обичайния си път и ту слизали толкова ниско, че изгаряли земята и хората почернявали, ту препускали толкова високо, че земята замръзвала и се покривала със сняг.

Зевс видял от Олимп бедата и уплашен да не се затрие светът, разгневен запратил мълнията си върху колесницата.

Конете се изправили на задните си крака, подлудени от грохота около тях, и се спрели изведнъж с широко разтворени ноздри и с почервенели и разширени от страх очи.

Обаче тялото на момчето, разкъсано и неузнаваемо, се изплъзнало от колесницата и паднало в река Еридан, днешната По, в Италия.

Като видели, че водите го погълнали, сестрите му почнали да плачат и ридаят и като го оплакали, тръгнали нагоре и надолу по брега да търсят трупа на Фаетон. Зевс толкова ги съжалил, че ги превърнал във високи сребристи тополи.

И днес още, когато подухне вятър, тополите се разклащат и въздишат, листата им трептят от мъка.