Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди (9)

Йо и Аргус

Зевс слизал от време на време на земята и макар да не обичал човеците, понякога го обземала голяма любов към някоя царска дъщеря или простосмъртна девойка и тогава той й се представял като чужденец в образ на човек или на животно.

Но любовта на Зевс не винаги носела щастие на девойката, защото ако Хера узнаела това, често си отмъщавала по най-жесток начин. Така веднъж, когато Зевс обикнал Йо, дъщерята на Арголийския цар, Хера се разсърдила и я превърнала в крава, и за да не избяга, поставила да я пази верния й Аргус^[1], великанът със стоте очи.

Напразно се мъчел Зевс да освободи Йо било със сила, било с хитрост. Аргус я пазел ден и нощ; и когато заспивали половината му очи, другите петдесет, широко отворени и бдителни, пазели кравата.

Зевс тъгувал по царската дъщеря и най-после отчаян повикал Хермес и му казал:

— Или ще ми освободиш Йо, или няма да стъпиш повече на Олимп.

Хермес се замислил за миг и после се решил.

— Добре — казал той, — ще го сторя, а Хера нека се сърди. Тя и без това не ме обича много.

Направил си тогава той една свирка, взел човешки образ и слязъл в гората до ливадата, където пасяла Йо. Седнал и почнал да свири със свирката си.

Аргус, полуизлегнат на зелената трева, се прозявал от мързел. Чул свирката и веднага отворил широко стоте си очи.

— Хей, ти, човече! — казал той. — Няма ли да дойдеш по-близо, братко, за да те чувам по-добре?

Хермес не се помръднал.

— Хей! Не чуваш ли? — повторно извикал Аргус. — Аз не мога да се мръдна оттук, защото пазя една крава и ако тя избяга, ще ми отрежат главата!

— Виж го ти! — казал Хермес. — Да не си пастир? И искаш заради тебе да си разваля спокойствието ли?

И отново започнал да свири.

Аргус се притеснил. Погледнал Йо, която спокойно пасяла, и викнал колебливо:

— Слушай! Ако дойда на половината път, ще се приближиш ли дотам, където свършва гората?

Хермес не благоволил да отговори. Но свирката привличала Аргус толкова силно, че накрая не издържал.

— Добре, идвам! — казал той.

И с тежки стъпки прекосил ливадата и влязъл в гората.

Очите на бога светнали.

— Сега вече няма да ми избягаш! — прошепнал той.

Хера не би могла да ги види, нито да ги чуе, както били скрити между дърветата.

Аргус седнал до него. Стоте му очи, широко отворени и весели, гледали с копнеж Хермес.

— Изсвири ми едно хоро! Изсвири ми една песен! — молил той.

Хермес продължил да надува свирката си. Най-напред засвирил весели песни, живи и игриви, полека-лека обаче забавял ритъма, изравнявал мелодията и смекчавал тона, като за приспиване.

Очите на Аргус почнали да премигват. Уморително било да остават всички заедно отворени. Едно странно вцепенение се разливало по членовете му и го парализирало.

Той затворил няколко очи, главата му клюмнала, понечил да погледне Хермес, видял го като в мъгла и като въздъхнал, затворил останалите очи и дълбоко заспал.

Свалил Хермес свирката от устата си и погледнал заспалия великан.

После много спокойно му отрязал главата.

Подсвирквайки си, Хермес се покачил на Олимп.

— Йо е свободна! — казал той.

Зарадван, Зевс скочил от трона си и земята се затресла. Отлетял бързо към ливадата, където пасяла Йо, но не намерил никого.

Като разбрала Хера, че са убили Аргус, изпратила един отровен стършел да ужили нещастната Йо. Тя, полудяла от болка, започнала да тича, мучала и плачела. Преминала гъсти гори и планини, морета и реки, гонена от стършела, докато уморена, паднала на брега на реката Нил, готова да издъхне.

Чак тогава се съжалила Хера и я превърнала пак в човек. Поставила я на египетския трон и когато по-късно Йо умряла, поданиците я направили богиня, преименували я в Изида и я боготворили дълги години.

Хера взела очите на Аргус и ги разпръснала по опашката на своята птица — пауна, където те блестят и до днес, пъстри и красиви.