Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди (10)

Хиацинт

Веднъж, когато Аполон обикалял по земята, срещнал едно момче. Хванал го за брадичката, подигнал лицето му, погледнал дълбоко в живите му черни очи и го попитал усмихнат:

— Как се казваш?

— Хиацинт — отвърнало момчето. — А ти?

— За какво ти е моето име? — рекъл Аполон. — Аз съм твой приятел и това ти стига.

А момчето не можело дори да си представи, че това е бог.

Оттогава не минавало ден, без двамата да се срещнат и скоро ги свързало голямо приятелство. Аполон особено обикнал чистосърдечното и безгрижно дете на земята и с неуморна доброта го учел да свири на лира, да пее и да танцува.

Но той го учел и на различни игри и на спортно умение: да хвърля диск и копие, да стреля с лък, да бяга, да скача. Колкото пъти обаче Хиацинт пожелавал да се мери с приятеля си, винаги Аполон излизал по-силен и по-сръчен.

Един ден, когато двамата се упражнявали, Аполон хванал диска и докато го въртял, за да го хвърли силно, той му се изплъзнал от ръцете и полетял встрани и недалеч.

Хиацинт се завтекъл да го хване, но дискът се ударил в един камък, подскочил и улучил момчето в челото. Хиацинт се строполил на земята.

Спуснал се Аполон към него, но не успял да го задържи. Коленичил до него и полека му привдигнал красивата глава, но Хиацинт не го познал, нито се помръднал.

Напразно богът го прегръщал, милвал и зовял с най-нежни имена — Хиацинт не го чувал вече. Дълго време останал богът там, като се мъчел да възвърне момчето към живот и не искал да повярва, че сам той, макар и неволно, го е убил.

И когато най-после разбрал, че неговият приятел си е отишъл завинаги, сърцето не му дало да го погребе.

Сторил му се тъй спокоен, тъй красив, полегнал в тревата. Сякаш спял и само окървавеното чело показвало какво е станало. Аполон се навел над него и с една последна целувка го превърнал в живо, свежо цвете.

Днес ние го наричаме зюмбюл, но цветето не се е променило и всеки път, когато слънцето го помилва, листата му се отварят и малките му камбанки трептят, като че той, Хиацинт, иска да благодари на големия си приятел за новия живот, който му е дарил.