Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2012 г.)

Издание:

Едгар Уолъс. Тайнствения убиец

Английска. Второ издание

Издателство „Влъчков, Синьобърдски, Вълков“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

41
Екзекутирането

Безумният вик на човек, обхванат от смъртен страх, звучи ужасно. Нервите на Майк бяха здрави, но въпреки това трябваше да събере всичките си сили, за да запази този път самообладанието си. Впримчените му ръце се гърчеха със сетни сили.

— Предупреждавам ви — каза той, когато пронизителният вик на Грегори премина в едва доловимо хълцане. — Лонгвал, ако направите това, ще бъдете навеки проклет.

Старият човек се обърна с усмивка към другия си пленник, но нищо не отговори. Той вдигна припадналия Грегори така лесно, сякаш вдигаше дете и го отнесе към ужасната машина, където го постави на подвижната платформа с лице надолу. Майк забеляза, че той съвсем не бърза. Подготовката му доставяше грамадно удоволствие. Лонгвал отиде при машината и дръпна един лост, Майк чу как секирата удари.

— Това е мое изобретение — каза той през раменете на Бриксан.

За момент Мак погледна към дъното на пещерата и видя нещо, което блъсна цялата кръв в главата му. В първия момент той помисли, че сънува и че страшното нервно напрежение му устройва халюцинации.

Но не, това беше Адела.

Тя стоеше всред ярката светлина, изцапана от кал до такава степен, че изглеждаше облечена в сиви дрехи.

— Само ако мръднете, ще ви застрелям! — извика момичето.

Майк се вдигна на колене, а след това с люшкане се изправи. Лонгвал чу гласа й и бавно се обърна.

— Уважаема госпожице! — каза той извънредно любезно — какъв каприз на съдбата! Аз винаги съм вярвал, че кулминационната точка в моя живот ще бъде, ако в ръцете ми падне някоя кралица, тъй като моят уважаем чичо Шарл Хенри беше привилегирован да екзекутира кралица Мария Антоанета. Какво съвпадение.

Бавно той тръгна към нея, без да обръща внимание на насочения револвер. Той презираше, опасността, която го застрашаваше. Лицето беше възторжено, той се усмихваше. Ръцете му бяха протегнати, сякаш посрещаше отдавна желан гост.

— Стреляйте! — извика Майк със силен глас. — За Бога, стреляйте!

Тя се поколеба един миг, след това натисна спусъка. Но, револвера не гръмна! Покрит с пръст, неговият механизъм не работеше.

Тя се обърна за бяг, но ръката на Лонгвал я обгърна и притегли главата й към гърдите си.

— Хубавице моя! — каза той. — Сега вдовицата ще стане вдовец и вие ще бъдете първата му годеница.

Тя се вцепени и не оказваше никаква съпротива. Необяснима сънливост я обхвана, макар че беше в пълно съзнание. Като някой безумец, Майк се опита да освободи ръцете си. Той желаеше Адела да припадне, за да не види ужаса, който щеше да последва.

— Кой е пръв? — попита старият човек, като поглади с ръка плешивата си глава. — Нека миледи открие началото, за да й спестим ужаса при вида на смъртта. А вие пък… — той замислено погледна проснатото тяло на Грегори, което здраво беше завързал на платформата.

Лонгвал нагласи платформата и постави примката около главата на Пене. Белите му ръце посегнаха към лоста, който освобождава ножа, но не го дръпна. Навярно друго беше размислил.

— Не, вие сте първа — каза той на Адела, избута полуприпадналия Пене и го остави на пода.

Майк забеляза, че Лонгвал вдига глава и се ослушва. Отгоре долиташе тъп шум като от стъпки. Лонгвал пак промени намерението си, наведе се и вдигна Грегори Пене на крака. Майк се чудеше, защо така бързо държа барона и след това внезапно го блъсна на пода. Скоро обаче той престана да се чуди. Една фигура се движеше в дъното на пещерата, след това се яви голямото космато тяло с яростни очи, насочени към стария човек.

Беше Баг. Кожата му беше изцапана с кръв, лицето му беше покрито с прах. В същото състояние Майк по-рано беше видял Баг при излизането му от кулата.

Маймуната спря, подуши стенещия човек на пода и нежно го поглади с дебелата си лапа. Внезапно Баг се хвърли върху Лонгвал и с един удар го просна на земята. Старият човек напразно се защитаваше. Един момент Баг стоя над него разглеждайки го и раздвижи уста, сякаш искаше да му каже нещо. След това маймуната го грабна и го постави на подвижната платформа, която поклати и блъсна напред.

Майк я наблюдаваше слисан. Великанската маймуна бе наблюдавала екзекуции! Тя беше се измъкнала от пещерата същата нощ, през която беше убит Фос. Получовешката памет на маймуната беше запомнила точно подробностите.

Баг опипа дървеното скеле и докосна пружината, която придържаше примката. С рязък удар тя падна около врата на Главореза. В този момент Майк чу шум горе. Той погледна и видя, че капакът е отворен. Баг също чу, но не обърна никакво внимание — така много беше улисан в работата си. Лонгвал се опомни и с последни усилия се помъчи да освободи главата си от примката. Той започна да говори несвързано, но изведнъж като че ли схвана трагизма на положението си, престана да реагира и спокойно застена. Виждаше се как ръцете му конвулсивно обгърнаха ръба на платформата, на която лежеше.

В този момент Баг дръпна лоста и ножът падна.

Инспекторът Лил видя отгоре как острието със светкавична скорост потъна и чу се пращенето на вратните прешлени. На полицая му прилоша.

Отдолу се разнесе глас:

— Слезте бързо, инспекторе! В бюфета има въже, смъкнете се по него. Вземете и револвер.

Наистина в бюфета намериха въже. Една минута по-късно инспекторът беше долу.

— От маймуната няма никаква опасност — му каза Майк.

Баг се беше навел над припадналия си господар като майка над детето си.

— Изнесете най-напред мис Лимингтон — каза Майк тихо, след като инспекторът освободи ръцете му.

Адела лежеше в безсъзнание до гилотината. За щастие тя не беше видяла трагедията, която току-що се разигра. По въжето се смъкна втори полицай, а след него Джек Хебуорд, който въпреки старостта си, претърси пещерата. Той намери стълбата и изхода и помогна при изнасянето на момичето.

Майк отиде при барона, махна примките от ръцете му и го обърна на гръб. Един поглед беше достатъчен, за да разбере състоянието му. Сър Грегори беше почти в безнадеждно положение. Баг забеляза, че Майк няма лоши намерения спрямо господаря му и остана спокоен. Бриксан си припомни, как се беше запознал за пръв път с маймуната и как тя изпълняваше, всички заповеди на Грегори.

— Вдигни го — каза той на Баг, по същия начин, както Грегори тогава.

Без бавене Баг се наведе и вдигна припадналия барон. Майк му посочи пътя за стълбата.

Къщата гъмжеше от полицаи, които учудено гледаха Баг с товара му.

— Изкачи го горе и го постави на леглото! — заповяда Майк.

Хебуорд беше вече отвел Адела с колата си в Чайчестер. Той не искаше момичето да дойде на себе си в тази ужасна къща.

Майк, придружен от инспектора Лил, слезе пак в пещерата и я разгледа. Човешки трупове без глави напомняха за страшните трагедии. Двамата детективи влязоха в широката част на пещерата, чиито под беше покрит с кости.

— Ето потвърждение на старата легенда — каза той високо. — Това са костите на конници, които при едно земетресение са били затрупани в пещерата. Ясно се виждат скелетите на коне.

Но как беше попаднала тук Адела? Малко по-късно той откри следите й, които показваха, че се е подхлъзнала в пещерата.

— И тази загадка се изяснява — каза той. — Явно, че Гриф Товер е бил построен от римляните, за да предпазва хора и животни от падане в пещерата. Вероятно е служел и като добър път за бягство. Аз ни най-малко не се съмнявам, че Главореза е имал предвид тази пещера не само като скривалище на жертвите си, но и като изход за бягство.

Когато по-късно намери фенера, свещта и кибрита, които Адела беше изтървала, той се увери в истинността на предположението си.

Те се върнаха при гилотината, върху която все още лежеше трупа на Главореза. Дълго време Майк стоя пред нея безмълвно, вперил поглед в безжизнения труп, чиито ръце все още стояха конвулсивно вкопчени в ръба на една греда.

— Как е могъл да убеждава хора да се съгласят на такава екзекуция? — попита инспекторът с тих глас.

— На този въпрос може да отговори един психолог — отвърна Майк. — Не ще съмнение, че той е влизал в контакт с хора, които са живеели с мисълта за самоубийство, но са се страхували. Той е действувал вместо тях. След това е пращал главите им, за да могат жените и семействата на жертвите му да получат застраховката. Той е действувал много предпазливо. Отговорите на обявленията му, както знаете, са постъпвали в някоя вестникарска будка. Оттам жена ги е събирала и препращала на втори адрес, където са поставяни в специални пликове и вероятно адресирани за Лондон. Аз узнах, че тези пликове се съхраняват в особени тъмни кутии. Главореза е бил наредил, да не се изваждат от кутията, преди да бъдат отнесени в пощата. Един час след подаването им в пощата, адресът е изчезвал и на негово място се е появявал друг.

— Да не си е служил с така нареченото симпатично мастило?

Майк кимна.

— С тази хитрост много често си служат престъпниците. Последният адрес, разбира се, е бил Довер Хауз. Сега да изгасим лампите и да отидем горе.

Три лампи угаснаха. Лил се огледа още веднъж.

— Да оставим всичко, както си е — каза той. Майк се съгласи.