Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (25)

25
Човекът в автомобила

На Адела Лимингтон струваше много да покани на чай един господин, но след като го покани, тя о нетърпение очакваше госта.

В същото време, когато Майк летеше с автомобила си към Лондон, Адела се яви при Джек Хебуорд в бюрото му.

— Разбира се, следобед можете да бъдете свободна. Аз впрочем още не знам каква работа ви предстои.

Той взе програмата с разпределението на времето, но Адела побърза да му даде необходимите сведения.

— Вие искахте да направите в ателието няколко портретни снимки от мен — каза тя.

— Има време, ще ги направим друг път. Е, как мислите, ще излезе ли филмът сполучлив? — попита директорът.

— Аз ли? Не, за съжаление не вярвам твърде, дори съм неспокойна. Почти невъзможно е да съм играла добре още от самото начало. Човек винаги сънува за успехи в живота си, но в сънищата е много лесно да се преодоляват пречки и опасности и да се превъзмогват трудности. Винаги като извикате „снимка“ аз се изплашвам и така се напрягам, че всеки момент трябва да внимавам и непрекъснато си мисля: ти си движиш ръцете отвратително, извиваш главата си много бързо и тя…

— Но това не трае дълго, нали? — попита той настойчиво и се засмя. — Не сте виждали Мендоза? Фос не е ли идвал при вас?

— Мис Мендоза не съм виждала от два дни, а мистър Фос срещнах вчера вечерта.

Тя не му разказа при какви обстоятелства се е видяла със Стела. А Лалей Фос тя беше видяла предишния ден на ъгъла на Арундел Род пред един затворен автомобил. Той разговаряше с някого в колата. След малко Адела забеляза как една бяла ръка, вероятно на жена, му махна в знак на сбогом. Тя много ясно забеляза голям диамант на малкия пръст на ръката. Фигурата на жената обаче не видя.

На път за квартирата, тя се отби в една сладкарница и после в цветарницата, откъдето купи сладкиши и цветя, за да украси масата в салона на г-жа Уатсон.

Адела се учудваше и питаше, какво влияние можеше да оказва на Майк, този светски човек. Тя се подложи на самокритика и дойде до убеждението, че благодарение на самоподценяването си беше направила от себе си едно безлично момиче, без особен характер. Красотата, сама по себе си можеше да подмами само повърхностните хора. Сериозните хора търсят повече от това. Навярно Майк Бриксан нямаше намерение само да се шегува с нея. Най-малкото той имаше желанието тя да му бъде приятелка.

Часовникът показваше 4:12 часа. Адела започна да очаква. В пет без четвърт тя отиде до прозореца и погледна към улицата. Когато удари 5 часа, обхвана я яд. След това седна сама на масата и закуси. Като свърши, тя повика слугинята да разчисти.

Майк беше забравил!

Тя се зае да търси извинителни причини за Майк, отхвърляше ги и наново търсеше други. Тя се чувствуваше обидена, засегната. Най-сетне влече в стаята си, запали лампата, извади от чантата ръкописа и се опита да разучи сцената, която на следващия ден трябваше да бъде снета. Мислите й не можеха да се концентрират върху текста. Тя мислеше за Майк, за закрития автомобил и за Лалей Фос. Пред очите й наново се изпречи бялата ръка с диамантения пръстен, махайки за сбогом при тръгването на автомобила. Мисълта на Адела постоянно се връщаше към закрития автомобил. Тя ясно си спомняше, че колата беше съвсем нова, каросерията от полирано дърво, и че се движеше съвсем безшумно.

Най-сетне Адела остави ръкописа и стана. Тя нерешително погледна към леглото. Беше едва девет часа, а тя не се чувствуваше още изморена. Чайчестер не предлагаше особени развлечения вечерно време… В града имаше два кинотеатри, но тя съвсем нямаше настроение да гледа филми. Въпреки това Адела постави шапката си и слезе долу. Минавайки покрай кухнята, тя каза на хазайката си:

— Излизам да се разходя за четвърт час.

Къщата, в която живееше Адела, се намираше на една малка улица, не особено добре осветена. На някои места светлината на фенерите дори не достигаше. На такова едно тъмно място стоеше автомобил. Адела видя контурите му, преди да го познае, и се учудваше защо задните фарове не светят. Като се приближи, тя позна същата кола, която беше видяла и предната вечер и с чийто собственик Фос говореше.

Адела не можа да види вътрешността на колата. Завесите откъм улицата бяха спуснати. Адела вече мислеше, че в колата няма никой, но внезапно един глас пошепна:

— Хубава госпожице! Елате с мен…

От полуотвореното прозорче се показа бялата ръка с голям диамант, който блесна. В припадък на неизразим страх, тя побягна от улицата.

Тя чу, че моторът на автомобила заработи. Колата я последва. Адела се затича с всички сили. На ъгъла на улицата стоеше човек. Като позна по шлема, че е полицай, тя изтича към него.

— Какво има, госпожице?

В това време колата мина край нея, зави край ъгъла и се скри.

— Един човек, който седеше в онази кола, ме заговори — каза тя запъхтяна.

Полицаят глупаво погледна към мястото, където преди малко стоеше колата.

— Фаровете му не бяха запалени — каза той слисан. — Иначе щях да забележа номера му. Оскърби ли ви?

Тя поклати глава, тъй като започна да се срамува от страха си.

— Много съм нервна — усмихна се тя. — Нищо, ще си вървя в къщи.

— Тя се обърна и се упъти към квартирата си. След като си легна, заспа и засънува, че човекът в автомобила е Майк Бриксан и че я кани да отиде при него на чай.

Към полунощ Майк телефонира на Джек Хебуорд, за да му съобщи последните новини.

— Фос? — извика той ужасен. — Не се ли шегувате, Бриксан? Да дойда ли при вас?

— Аз ще дойда при вас — каза Майк. — Искам да ви питам някои работи за Фос. Ще направи по-малко впечатление, отколкото ако дойдете вие в хотела.

Джек Хебуорд беше наел една къща в Арундел Род и чакаше пред градинската врата. След малко Майк се появи.

Детективът му разказа за намирането на главата и понеже смяташе, че може да посвети Хебуорд в своите действия, му разказа и за посещението си в къщата на Грегори Пене.

— Това надминава всичко — каза Джек с висок глас. — Бедният Фос! Вярвате ли, че това е работа на Пене? Аз не мога да повярвам. Не може да се отреже някому главата, само защото е поискал пари в заем!

— Моите предположения малко се промениха — каза Майк. — Вие си спомняте за онзи лист, който намерихме в ръкописа на мис Лимингтон. Тогава ви казах, че е написан от Главореза.

Джек кимна.

— В това за мен няма никакво съмнение — продължи Майк — особено след като във вашето бюро видях, че вписването на съответния ръкопис е изтрито. Фос е знаел кой е авторът му и е взел отчаяното решение да го издаде. Ако това е така и ако сър Грегори е бил авторът на ръкописа — но в това отношение не съм напълно сигурен — много лесно може да се обясни, защо Фос е трябвало да бъде премахнат. Едно лице може да ни помогне и то е…

— Стела Мендоза — каза Джек, при което погледите на двамата се срещнаха.