Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (1)

1
Главореза

Полицейският капитан Майк Бриксан страдаше понякога от леки суеверни внушения. Вървеше ли сутрин из полето и на пътя изпречеше ли му се някоя рядка птица, той беше уверен, че през деня ще види и втора.

Минавайки покрай книжарницата в Аахен, вниманието му се привлече от заглавието на една книга и той купи романа „Статистка или гордостта на Холивуд“. Извънредно високата цена на книгата — половин милион марки (тогава още беше царството на книжните марки), не му направи никакво впечатление. Единствено заглавието „Статистка“ упражни магическо въздействие върху него и Той изпитваше смътно предчувствие, че тази дума ще има съдбоносно значение за него.

Романът, който рисуваше някаква незначителна киностатистка, съвсем не го интересуваше. Той прочете една страница. Надутият стил го раздразни, той захвърли книгата и разтвори един белгийски пътеводител. Макар че заглавието на романа го беше заинтригувало, интересът му не беше достатъчен, за да проследи целия сензационен живот на героинята от най-скромната низина до славата и богатството.

Думата „статистка“ се втълпи в главата на Майк Бриксан и в него се породи предчувствието, че в най-скоро време ще срещне някоя статистка.

Между приятелите, колегите и началството си Майк минаваше за един от най-способните агенти в информационния отдел при Министерството на външните работи. Макар и напълно вдаден в специалността си, той се интересуваше и от криминалистика. Майк играеше добре голф и четеше с удоволствие съобщенията за по-крупните престъпления. В изпълнение на своята служба, той се срещаше из мистериозни кръчми със загадъчни хора, които идваха от континента и водеше дълги и тайнствени разговори с тях. Той обличаше най-разнообразни дрехи всеки път, като изглеждаше все по-различен. Всичко това му даваше възможност да влиза в контакт с тайни политически течения, които така често изтласкваха кораба на дипломацията към нежелани брегове. На два пъти като турист, той прекоси цяла Европа, интересувайки се от красиви ландшафти и рядкости. Стотици километри беше изминал с моторна лодка по водите на Дунава. Той нощуваше в малките кръчми по брега, стараейки се да опознае настроенията на хората и да разбере дали се носи мълва за някоя тайна мобилизация. Удадеше ли му се да се добере до такива данни, оставаше доволен.

Точно сега, когато предстоеше подписването на тайнствения договор между Германия и Чехия, Майк беше отзован от Берлин, Той страшно се ядоса, защото не малко пари беше похарчил, за да се снабди с препис от по-съществените клаузи на договора.

— Ако бях останал на поста си само още 24 часа, щях да имам фотокопие от оригиналните документи — обясняваше той на своя шеф майор Георг Стейнс, когато на следващата сутрин се яви при него.

— Жалко! — отговори малко иронично другият. — Ние имахме поверителен разговор с министър-председателя на Чехия, който обеща да ни съобщи клаузите на договора. Впрочем, договорът не е политически, а търговски и регулира търговските отношения между Чехия и Германия. Майк, познавате ли Илмар?

Детективът седна край масата и запали цигара.

— За да отговоря на този въпрос ли ме извикахте от Берлин? — каза той ядосано. — Затова ли ме измъкнахте от кафе „Унтер ден Линден“, за да говорим за Илмар? Не е ли той държавен секретар?

— Да. Той беше във Върховната сметна палата. Преди три седмици изчезна внезапно. Провериха книжата му и се оказа, че систематически е злоупотребявал със значителни суми.

Майк Бриксан изкриви лице.

— Жалко, той изглеждаше много кротък и честен човек. Не искате ли да кажете, че трябва аз да се заема с него? Тези работи са от компетенцията на Скотланд Ярд.

— Съвсем не — каза Стейнс бавно, — защото… той най-сетне беше намерен.

Последните думи той изговори мрачно и натъртено. И още преди да се доизкаже, Майк Бриксан знаеше, какво се е случило.

— Да не би и тук Главореза да е пъхнал ръката си? — попита той. Майк още в чужбина беше узнал за страхотните престъпления на този човек.

Стейнс кимна.

— Прочетете — той подаде на помощника си един лист, написан на машина.

„В живия плет край железопътния прелез при Енгар ще намерите един сандък.

Главореза.“

— Главореза! — повтори Майк машинално и тихо подсвирна с уста.

— Ние, разбира се, веднага претърсихме местността и намерихме сандъка. Вътре лежеше грижливо отсечената глава на нещастния Илмар — каза Стейнс. — Тази е дванайсетата глава в течение на седем години. И всички, с изключение на две, на хора, избягали от правосъдието. Даже да не беше изяснен въпросът с договора, щях да ви повикам, Майк.

— Та това не е моя работа! Това е работа на полицията — каза младият човек троснато.

— Вие служите на държавата като детектив — прекъсна го шефът — и секретарят на Министерството на външните работи желае вие да разбулите мистерията. Освен това, такова е и желанието на Министерството на вътрешните работи, под чието ведомство попада Скотланд Ярд. Смъртта на Франсис Илмар, както и страшната находка на главата не са разгласени. Напоследък се проведоха доста атаки срещу правителството, така че временно полицията ще трябва да държи в тайна тази история. Огледа на главата е отложен, предполагам, че членовете на комисията ще бъдат най-старателно подбрани. Би било върховно предателство да се разгласява каквото и да било. За съжаление, много малко сведения мога да ви дам. На първо място като указание може да послужи фактът, че преди няколко седмици Илмар е бил съгледан в Чайчестер от племенничката му. Това обстоятелство узнахме още преди да се разкрие трагичната му смърт. Момичето се нарича Адела Лимингтон и работи във филмовата компания Хебуорд, чието ателие е в Чайчестер, Старият Хебуорд е пришелец от Америка и е забележителен човек. Момичето пък е един вид статистка…

Майк трепна.

— Статистка! Аз си знаех, че тази дяволска дума пак ще ми се изпречи. Е, какво трябва да правя?

— Посетете момичето, ето адреса му.

— Женен ли беше Илмар? — попита Майк, слагайки адреса в джоба си.

— Да, обаче жена му не може да даде никакви сведения. Единствена тя е уведомена за смъртта му. Съпругът си не е виждала от един месец насам. Изглежда, че през последните години двамата са живели разделено… Впрочем, до известна степен неговата смърт е благоприятна за нея, тъй като той е бил застрахован в нейна полза.

Майк извади листчето от джоба си и повторно прочете страшната вест на Главореза.

— Как си обяснявате тази мистерия? — попита той началника си.

— Предполагам, че е дело на някой луд, който се чувствува призован да наказва престъпниците. И щеше да бъде напълно вероятно предположението ми, ако не бяха двете изключения, които като че ли опровергават хипотезата ми.

Стейнс се облегна на гърба на стола и смръщи чело.

— Вземете случая с Уайлит. Главата му намерихме преди две години в Кляпхъм Къмън. Уайлит беше човек с добро поведение, пример на почтеност, навсякъде обичан, а след смъртта му стана известно, че е имал големи влогове в банки. Второто изключение е Крулинг, една от първите жертви на Главореза. Той беше човек с напълно благороден характер. Установи се, обаче, че няколко седмици преди смъртта си не е бил душевно нормален. Писмата на Главореза са били писани с една и съща машина. В тях винаги се среща полусмазаната буква „И“. Обърнете внимание и на слабо отпечатаната буква „Г“, както и на особения ход на редовете. Ние проучихме най-подробно тези особености и всички специалисти потвърдиха, че шрифтът е от стара, изразходвана машина. Откриете ли човека, който си служи с такава машина, можете със сигурност да твърдите, че сте открили убиеца. По този път, обаче, едва ли би могло да се постигне някакъв резултат. Полицията вече е разпространила снимки от този типичен шрифт и е обещала голямо възнаграждение на откривателя. Струва ми се, че Главореза не употребява тази машина за други цели, освен за оповестяване смъртта на своите жертви.

Майк се отправи към квартирата си. Нововъзложената задача го притесняваше, той беше свикнал да се движи само в сферата на висшата политика. Тънкостите на дипломацията бяха неговата специалност, а тъмните дела на човека: кражби, убийства, обири, които в същност бяха обект само на полицията, не спадаха в кръга на неговата дейност.

— Бил — каза той на малкото куче, което лежеше върху една малка постелка пред незапалената камина в стаята, — тази история ще ми създаде работа. Имам или нямам успех, поне ще се запозная с една статистка. Не е ли великолепно?

Бил радостно размаха опашка.