Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (18)

18
Непознат образ на лентата

След вечеря мистер Самсон Лонгвал правеше малка разходка пред запустялата си къща. Както винаги той носеше дълга копринена дреха със сив цвят, препасана с червен колан, и копринена нощна шапчица на главата. Той пушеше със старомодна глинена лула и разхождайки се пред къщата, изпускаше кълба дим.

Лонгвал каза „лека нощ“ на прислужницата, която идваше денем, за да почисти стаите и да сготви ядене.

Като чу стъпки по пътеката той помисли, че се връща прислужницата обикновено тя винаги забравяше нещо. Като се обърна, той забеляза неприятната фигура на своя съсед Грегори Пене. Лонгвал не го обичаше. При единствената им среща Пене се беше отнесъл към него много арогантно.

Лонгвал почака, докато неприятният посетител се доближи.

— Добър вечер — каза Пене. — Мога ли да поговоря нещо с вас?

Лонгвал кимна.

— Разбира се, сър Грегори. Моля, влезте.

Лонгвал го въведе в дългата стая и запали свещите. Грегори се озърна и презрително сви устни, като видя скромната обстановка. Старият човек му предложи стол.

— Е, господине? — каза Лонгвал учтиво. — На какво дължа удоволствието да ви видя тук?

— При вас вчера имаше артисти, нали?

Лонгвал кимна.

— Чух, че се говори упорито, че моята маймуна е направила опит да се вмъкне в къщата ви.

— Маймуна ли? — каза Лонгвал изненадан. — За пръв път чувам подобно нещо.

Старият човек казваше истината, тъй като никой не беше му разказвал нощното приключение. Грегори го изгледа подозрително.

— Наистина ли нищо не знаете? — попита той.

— Да не мислите, че лъжа, господине? — попита той. Ако мислите така, ето вратата. Макар че не ми е в нрава да бъда неучтив към гостите си, в този случай трябва да помоля да напуснете къщата ми.

— Добре, добре — каза сър Грегори нетърпеливо. — Не се сърдете. Аз дойдох по друга работа. Кажете не сте ли лекар?

Лонгвал го погледна изненадано.

— На младини бях лекар — каза той.

— Личи, че много не сте припечелили като такъв — каза Грегори и се озърна наоколо. — Обзалагам се, че нищо не е дошло от вашата практика.

— Вие се заблуждавате — каза Лонгвал спокойно. — Аз притежавам голямо богатство. Ако съм занемарил къщата си, това се дължи на обстоятелството, че имам слабост към развалините — една наистина неестествена слабост, признавам. А откъде знаете, че съм лекар?

— От един ваш слуга, който видял, когато сте превързали и наместили счупения крак на един файтонджия.

— От дълги години не съм практикувал — каза Лонгвал. — По-добре да не бях прекъсвал — прибави той замислено. — Медицината е хуманна наука…

— Разбира се — прекъсна го Пене. — Макар и да не упражнявате професията си, поне сте мълчалив стар господин, а аз точно това търся. У дома лежи тежко болно едно момиче, а аз не желая да си пъхат гагата в частните ми работи някой от онези млади любопитни лекари. Ще бъдете ли така любезен да прегледате болната?

Старият господин замислено кимна с глава.

— С най-голямо удоволствие — каза той. — Но, страхувам се, че медицината е напреднала, моите медицински познания не са вече достатъчни. Ваша слугиня ли е това момиче?

— Да, в известен смисъл — каза Грегори неохотно. — Кога можете да дойдете?

— Ще ви придружа веднага — каза Лонгвал сериозно и излезе от стаята. След малко се върна, облечен в дългата си сива дреха.

Баронът гледаше подигравателно облеклото му.

— Защо носите такива старомодни дрехи?

— За мен те са модерни — каза учтиво старият човек. — Днешното облекло е много прозаично и непривлекателно за мен. Всеки стар човек има свои особености и аз също, сър Грегори.

В същото време, когато Самсон Лонгвал придружаваше Грегори към Гриф Товер, Майк Бриксан се отзова в бюрото на Джек Хебуорд, който го беше повикал.

— Вярвам, че не се сърдите, задето ви повиках, — каза директорът. — Нали си спомняте, че правихме снимки в Гриф Товер?

Майк кимна.

— Разгледайте внимателно сцената и след това ми кажете, какво мислите.

Майк последва директора в помещението за прожекции.

— Фотографът, който проявява лентите ми показа негатива — обясняваше Джек, докато седяха в тъмната стая. Сега ще видим и позитива.

— В какво се състои работата? — попита Майк любопитно.

— Точно това искам да разбера — каза Джек, като поглади бялата си коса. — Вижте сам.

Апаратът светна, на екрана се показа бял квадрат. Чу се шум от опъване на лента и след това се появи Адела и нейният партньор Коноли. Първоначално Майк гледаше без интерес. Любовната сцена между двамата го отегчаваше. В дъното се издигаше голяма масивна стена на кулата. Майк се вгледа по-добре и съгледа едно малко прозорче, което по-рано не беше забелязал от вътрешната страна на двора.

— Този прозорец не съм виждал досега — каза той на директора.

— Моля, внимавайте сега! — каза Джек Хебуорд и докато още говореше на прозорчето се показа едно лице.

Първоначално то се виждаше неясно и замацано, но след това се очерта напълно ясно — красиво овално лице на младо момиче с тъмни очи. Косите стърчаха в безпорядък. С неизразим страх момичето вдигна ръка, сякаш даваше някому знак — навярно на Хебуорд, който режисираше сцената. Така си обясняваше директорът. Веднага след това обаче тайнственото лице наново изчезна. Навярно някой със сила го беше дръпнал от прозореца.

— Какво мислите? — попита Хебуорд.

Майк беше потънал в размишления.

— Изглежда, че нашият приятел Пене държи пленници в тъмната кула. Сигурно това е жената, чийто писък чух и за която той ми казваше, че му е слугиня. Но прозорчето ме учудва. От двора съвсем не се вижда. Стълбите от хола водят направо горе. Не е възможно момичето да е стояло на стълбата. Изглежда, че освен главната стълба, има и втора такава. Ще снимате ли отново?

Джек поклати глава.

— Не, ще изрежем това парче, то е много късо.

Светлината загасна и те се върнаха обратно в бюрото на директора.

— По ред причини Пене не ми е приятен — каза Джек Хебуорд. — А особено откакто узнах, че има интимни връзки с Мендоза.

— Коя е тя? Да не е артистката, която освободихте?

Хебуорд кимна с глава.

— Стела Мендоза? Тя не е нито добра, нито лоша — каза той. — По-рано се чудех, защо Пене с готовност се съгласява да правим снимки при него. Сега работата ми е ясна. Струва ми се, че къщата на Пене крие много тайни.

Майк се усмихна едва доловимо.

— Най-малкото — тайни! Но аз още тази нощ ще отида там — каза той. — Искам отново да се запозная с Гриф Товер, и то без да искам позволение от сър Грегори. Ако ми се удаде да открия това, което предполагам, още утре Пене ще бъде в затвора.