Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (27)

27
Пещерите

Още същата вечер двамата пациенти на мистър Лонгвал бяха откарани в една болница. Когато лекарите дадоха заключение, че положението на мъжа не е опасно, задачата на Майк се изчерпи.

Вечерта той посети своя стар учител.

— Пак жаден за знания? — попита учителят в добро настроение, когато видя Майк.

— Да, имате право! — каза Майк. — Съмнявам се само дали този път ще можете да ми услужите. Търся някоя стара хроника от Чайчестер.

— Притежавам една от 1600 година. Вие сте вторият, който от няколко дни насам я търси.

— А кой беше първият? — попита Майк бързо.

— Един човек на име Фос… — започна мистер Скот. Майк кимна, сякаш знаеше. — Той искаше да прочете нещо за пещери. Аз никога не съм чувал, че има пещери в околностите.

Той въведе Майк в библиотеката, извади един стар том и го постави на масата.

— След като Фос си отиде, прегледах и аз. За пещерите се споменава на страница 385. Съобщението се намира във връзка с изчезването на една група конници под водачеството на сър Джон Дъдлей, Карл Фон Ньойторт през време на една локална война, избухнала през времето на Стефан. Ето пасажа.

Майк прочете старинният шрифт.

„Благородният Карл реши да дочака пристигането му и през нощта вмъкна две групи конници в големите пещери, каквито по онова време имаше. По всесилното желание на Бога, в чийто ръце ние всички се намираме, към 8 часа сутринта стана силно земетресение, което затрупа конниците заедно със сър Джон Дъдлей, Карл фон Ньойторт и отне живота им, така че никой вече не ги видя. Това се случи на 9 мили от този град в една местност наречена «Регмун» от римляните.“

— Открити ли са някога тези пещери?

Мистър Скот поклати глава.

— В околността се носят слухове, че преди век и половина тези пещери са били използувани от контрабандите на алкохол. Но подобни слухове съществуват навсякъде.

Майк извади от чантата си една карта на Чайчестер, отмери девет мили и описа кръг около града. Кръгът мина покрай владението на сър Грегори.

— Съществуват ли две къщи под името Гриф Товер? — попита той неочаквано, разглеждайки картата.

— Да. Освен владението на Пене, което носи такова име, съществува и една стара кула, истинският Гриф Товер, както по-рано се е наричала. Струва ми се, че се намира или в самото владение на Пене или близо до него. Тя е стара кръгла кула, около 612 метра висока. Предполагат, че е от преди 2000 години. Аз живо се интересувам от археология, та съм проучил най-подробно тази развалина. Най-долната част, без съмнение е римски строеж. Тук римляните са имали голям лагер. И наистина „Регмун“ е бил един от най-главните им укрепени пунктове. Съществуват най-разнообразни предположения около създаването на Гриф Товер. Вероятно първоначално е имало окопи или укрепления. Според мен първоначалната римска кула е била висока само няколко стъпки. Едва по-късно стените са били издигнати, без да се знае защо.

Майк вътрешно се смееше.

— Ако предположенията ми са верни, още тази нощ ще узная нещо повече за тази римска крепост — каза той.

Майк нареди да пренесат багажа му от хотела в новата му квартира. Като се върна, той видя, че на масата му е сервирано за три лица.

— Очаквате ли някого? — попита Майк.

Той погледна Джек Хебуорд, който беше зает с последните приготовления на масата. Като ерген Хебуорд имаше усет към добрия ред и всички чинии, чаши, кърпи и други прибори беше поставил точно както трябва.

— Да, една ваша приятелка.

— Моя?

Джек кимна.

— Поканих мис Лимингтон на вечеря. Когато видя един човек на вашата възраст да се изчервява при споменаване името на едно младо момиче, мога само да съчувствувам. Направих това отчасти по комерчески съображения, отчасти за да бъде с мен и през извън работното време. Днес тя не игра много добре, но аз зная, че днес всички ние не бяхме на висота.

Скоро след това пристигна и Адела Лимингтон. Тази вечер тя изглеждаше очарователна. Майк не можеше да й се нагледа и макар че не искаше да си признае, тя се беше вмъкнала в сърцето му.

Джек Хебуорд й помогна да съблече мантото си.

— Като идвах насам — каза тя — мислих как всичко бързо се променя. По-рано и на сън дори не съм мислила, че някога ще мога да вечерям с вас, мистер Хебуорд.

— И на мен никога не ми е минавало през ума, че така добре ще играете, за да става нужда да ви каня на вечеря. А след пет години ще си кажете: защо тогава ми се виждаше така необикновено да приема една проста вечеря с глупавия директор Хебуорд.

Той сложи ръка на рамото й и я въведе в стаята. Едва сега тя видя Майк. Младият човек с неудоволствие забеляза разочарование по лицето й. Но това трая само секунда. Тя сякаш беше прочела мислите му и обясни:

— Мислех, че ще говорим само за филми — каза тя с усмивка.

— Това пак можете — отвърна Майк. — Аз съм най-добрият слушател на света. Първият, който спомене думата убийство, ще бъде изхвърлен от прозореца.

— В такъв случай трябва да бягам — каза тя развеселена — тъй като имам намерение да говорим за убийства и мистерии по-късно!

При уютната обстановка момичето се показа в съвършено друга светлина. Всички добри качества, които Майк предполагаше в нея сега се проявиха. Нейната боязливост и почти хладна резервираност изчезнаха в компанията на двамата мъже.

— Днес следобед бях детектив — каза тя, след като кафето беше сервирано, — при което направих интересни открития. Аз ви разказах, че вчера вечерта за втори път видях мистериозния автомобил. Днес като вървях, случайно видях отпечатъци от гуми по средата на улицата. Аз ги проследих и се оправда предположението ми, че водят към полския път, който пресича края на улицата. Те бяха единствените следи от автомобилни гуми по този път. Не се съмнявам, че следите бяха от същата кола, шофирана от човека с бялата женска ръка. Почти на средата на пътя, преди пресечката, открих петна от масло. Навярно колата тук беше стояла повече време. Ето какво намерих.

Тя отвори малката си чанта и извади малко, тъмносиньо стъкло. Върху него нямаше никакъв етикет и не беше затворено. Майк го взе, разгледа го внимателно и констатира силна, неприятна миризма.

— Знаете ли какво е имало в него? — попита тя. Той поклати глава.

— Дайте да видя — каза Джек Хебуорд, взе стъклото от Майк и го поднесе към носа си. — Бутилхлорид — каза той бързо, при което момичето кимна.

— И аз така мисля. Баща ми беше аптекар. Веднъж като дете си играех в аптеката, видях в един отворен шкаф едно хубаво шише, взех го и го отворих. Баща ми навреме ме съгледа и ми взе шишето. Иначе кой знае какво щеше да се случи. Тогава бях много малка, но специфичната миризма не съм забравила.

— Бутилхлорид! — Майк смръщи чело. — Известен е под името „смъртоносни капки“. Това средство много често се употребява от крадците, когато извършват обири над матроси. Няколко капки в чаша вино са достатъчни, за да изпадне човек в безсъзнание за дълго време.

Майк наново взе шишето. То беше най-обикновено, каквито се употребяват за съхраняване на отрови. Той се вгледа по-добре и забеляза пресована върху стъклото думата „отрова“.

— Няма никаква следа от етикет — каза той.

— В действителност може би няма никаква връзка с мистериозния автомобил — прибави Адела. — Всичко е само мое предположение.

— Къде намерихте стъклото?

— В един ров, който сега е наводнен. Това е находка номер едно, а ето и номер две.

Тя извади от чантата си един метален предмет с особена форма и със следи от счупване на двата края.

— Знаете ли какво е това? — попита тя.

— Не — каза Джек и предаде на Майк находката.

— Аз знам, такъв предмет съм виждала в ателието — каза Адела. — И вие ли не знаете, мистер Бриксан?

Майк кимна.

— Това е част от примка за ръце — каза тя. — Скобата, която заключва гривната около китката.

Предметът носеше следи от ръжда, която беше изчистена. Адела обясни, че тя я е изчистила.

— Това са двете ми находки. Заключенията си не мога да ви кажа, тъй като такива нямам.

— Не вярвам тези предмети да са изхвърлени от автомобила — каза Майк. — Но, възможно е, както и вие казвате, собственикът на колата да е използувал случая, за да ги хвърли на някое отстранено място. В своята зона той не е искал да направи това, по-сигурно е щяло да бъде да ги хвърли в морето, но навярно така му е било по-лесно. Аз ще взема вашите находки.

Майк зави предметите в хартия и ги постави в джоба си. Разговорът се обърна към филма.

— Утре ще правим снимки при истинския Гриф Товер — каза Джек Хебуорд. — Защо се зарадвахте — попита той Майк.

— А, нищо! Аз знаех, че така ще бъде. В мене се беше втълпила мисълта, че проклетата стара кула пак ще се яви на сцената.