Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (30)

30
Обявлението

Загадката около пещерите занимаваше Майк много повече, отколкото която и да била друга страна на цялата мистерия.

Той се сети за Лонгвал, който познаваше много добре цялата околност и отиде в къщата му, но не го намери. Старият човек беше в Чайчестер и се върна по-късно със своя първобитен автомобил, който гърмеше по улиците, без да се вижда. Майк спря колата си, същото направи и мистер Лонгвал.

— Да, машината вдига хубав шум — призна старият човек и изтри плешивата си глава с една шарена кърпа. — Аз тепърва почвам да свиквам с придобивките на новото време. Аз не вярвам, че една безшумна кола ще ме задоволи напълно. Човек винаги чувствува, че нещо му липсва.

— Купете си един ролс-ройс — каза Майк с усмивка.

— Мислил съм вече по този въпрос — каза Лонгвал сериозно. — Но аз обичам старите неща, там е моята слабост.

Майк запита за пещерите. Старият човек потвърди, че съществуват такива.

— Слушал съм често за тях. Когато бях още юноша, моят баща ми разказваше, че в околността имало много пещери и че щастливият откривател на входа щял да намери огромно количество вино. Но досега, доколкото зная, никой не е успял да открие входа. Вероятно се намира тук някъде — и посочи към Гриф Товер. — Преди много години.

Той разказа за земетресението и за изчезването на две групи храбри конници и благородници. Навярно старият човек беше узнал тази история от същия източник, както и Майк.

— Народната легенда съобщава, че съществува подземна река в околността на Селий Бил, която се влива в морето, разбира се на известна дълбочина под морската повърхност. Във всичко това навярно няма нищо вярно.

Инспектор Лил очакваше Майк в квартирата му и носеше интересни новини.

— Това обявление се яви днес в Дейли Стар — каза той.

Майк взе обявлението. То имаше същото съдържание, както и по-рано.

„Не са ли душевните ви и телесни болки неизлечими? Колебаете ли се на прага на бездната? Липсва ли ви смелост? Пишете на благодетеля. Кутия…“

— Отговори ще постъпят едва утре сутринта. Писмата ще се адресират до една вестникарска будка в Лямбест Род. Майор Стейнс желае да проследи следите.

Следите наистина бяха прикрити много умело.

Към 4 часа на следващия ден една стара жена куцукаше към една вестникарска будка в Лямбест Род. Тя запита дали има писма, адресирани до мистер Вол. Връчиха й три. Тя заплати съответната такса, постави писмата в една стара износена ръчна чанта и наново закуцука по улицата, говорейки си нещо. Като измина Лямбест Род, тя взе трамвая за Кляпхъм и близо до парка слезе. След това премина квартала, населен от хора от средната класа и продължи към крайните бедни квартали.

Местността ставаше все по-бедна. Жената достигна до една крива улица, чиято настилка от дълги години не беше поправяна. Всички къщи тук бяха построени в един тип. При последната от тях жената спря, извади от джоба си ключ и отвори вратата. Тя се канеше вече да я затвори отвътре, когато пред вратата съгледа едър добре облечен човек, който през цялото време навярно седеше там.

— Добър вечер, майчице! — каза той.

Старицата го погледна недоверчиво и промърмори нещо. Обикновено болничните лекари и служителите от институтите за бедни, наричаха старите жени с името „майчица“. Понякога и полицаите употребяваха това обръщение. Нейното старо отвратително лице се сбръчка още повече при тази неприятна мисъл.

— Искам да ви питам нещо.

— Влезте вътре — каза тя с писклив глас.

Подът около вратата беше прогнил и невероятно мръсен. Но все пак беше по-добре в сравнение с ужасния безпорядък, който владееше в стаята и кухнята.

— Вие какъв сте — от болницата или от полицията?

— От полицията — каза Майк. — Дайте ми трите писма, които получихте.

Майк се учуди, като видя, че на жената и олекна.

— А това ли е всичко? — каза тя. — От много години аз върша тази работа на един стар господин и никога не съм имала неприятности.

— Как се казва?

— Не знам името му. Адресът е на пликовете. Всички писма изпращам на този адрес.

Изпод купчина стари дреболии тя извади три плика, чиито адреси бяха написани на пишеща машина. Майк веднага позна типичния шрифт. Пликовете бяха адресирани с една улица в Гилдфорд.

Майк взе писмата от чантата й. Две от тях той прочете, третото беше написано от самия него. След това последва подробен разпит, който обаче не даде никакъв значителен резултат. Жената получавала по един фунт месечно възнаграждение за труда си. Непознатият й изпращал парите с писмо, в което също указвал от къде ще взема писмата.

— Тя изглеждаше като ненормална и правеше почти животинско впечатление — каза Майк с отвращение, докладвайки на майор Стейнс. — Изследванията ми в Гилдфорд също не дадоха резултат. Там има друг агент, който изпраща писмата обратно в Лондон, но където никога не пристигат. Тук именно се крие цялата мистерия. В Лондон този адрес не съществува и предполагам, че по пътя писмата се прибират. Аз вече натоварих, полицията в Гилдфорд да проучи работата.

Стейнс се ядоса.

— Не трябваше да ви натоварвам с тази задача — каза той — Излъгах се в надеждите си. Сега Скотланд Ярд се надсмива и казва, че Главореза отдавна щял да бъде заловен, ако не са били замесени други лица. А вие познавате много добре невероятната ревност между отделните департаменти. Знаете ли колко незаслужени забележки вече са ми направени?

Майк погледна замислено своя шеф.

— Аз ще арестувам Главореза, но съм уверен, че не ще можем да го изобличим, докато не открием пещерите.

Стейнс сви вежди.

— Не ви разбирам, Майк, какви пещери?

— В околността на Чайчестер има пещери, Фос е знаел за тяхното съществуване и е вярвал, че имат връзка с Главореза. Дайте ми четири дни срок, майоре, за да се информирам по-добре. И ако и след това нямам успех… — той направи къса пауза — ако нямам успех, сигурно някоя сутрин ще намерите главата ми в следващия сандък на Главореза.