Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (4)

4
Кинозвездата

В ателието на Хебуорд се беше събрал целият персонал, готов за път. От един час насам той чакаше.

Джек Хебуорд седеше в своя платнен стол в обикновеното си свито положение. Той нервно гладеше гладко обръснатата си брада и от време на време поглеждаше към часовника, окачен над вратата на кабинета.

Часът беше 11, когато пристигна Стела Мендоза, заобиколена от облак теменужена миризма. В ръката си държеше малко кученце.

— Да не би да работите още по летния часовник — попита бавно Хебуорд. — Или сте си въобразили, че снимките са определени за след пладне? Петдесет души чакат заради вас, Стела.

— Какво да правя — каза тя и сви презрително рамене. — Вие ми казахте, че снимките ще се правят вън, а аз съвсем не допусках, че бързате толкова много. Трябваше да си приготвя някои вещи.

— Не се съмнявам, че имате много време, но ние не.

Джек Хебуорд знаеше, че три пъти в годината трябва да има остри разправии. Сега беше третият път. Първият път беше със Стела, вторият — със Стела и третият — безспорно пак със Стела.

— Аз ви казах да бъдете тук в 10 часа, всички дами и господа са тук от 10 без четвърт.

— Какво, впрочем, ще снимате? — попита тя и нетърпеливо отхвърли глава назад.

— Разбира се, вас! — каза Джек бавно — Вървете бързо в гардеробната и не забравяйте да вземете перлените обици! Днес ще играете ролята на бедна, изнемощяла от глад хористка. Ще направим снимки в Гриф Тонер. Аз обещах на собственика, че към 3 часа ще привършим. Ако бяхте Паулина Фредерик или Норма Талмедж или пък Лилиян Гиш, щях да премълча, ако ни заставехте веднъж да чакаме един час. Но и десет Стели Мендози не правят нито една от тях. Не забравяйте това!

Джек Хебуорд стана и бавно облече пардесюто си. Схватката беше съдбоносна. Стела почервеня от яд и тъмните й очи захвърляха мълнии върху му. Тя беше страшно обидена и честолюбието й беше засегнато.

По-рано Стела се наричаше Меджи Стубс и беше дъщеря на един провинциален търговец на колониални стоки. Джек беше започнал да говори с нея, сякаш тя все още беше Меджи Стубс. Той като че ли беше забравил, че тя е голяма артистка, блестяща звезда на филмовия хоризонт, богиня, чиято усмивка очароваше зрителите в кинотеатрите по целия свят… или може би нейният вестникарски репортьор лъжеше?

— Щом искате да правите скандали, добре, Хебуорд. Аз ви напускам и то веднага. Аз зная много добре, какво заслужавам при моя талант. Манускриптът трябваше да бъде изменен, за да ми се даде възможност да проявя правилно моята личност. Мъжките роли са твърде много. Хората, които отиват на кино, не си харчат парите, за да гледат мъже. Начинът, по който ме третирате, е оскърбителен за мен, Хебуорд. Признавам, че и аз понякога се разгорещявам, но най-после и аз не съм от дърво.

— Държанието ви издава, че имате глава от дърво — извика директорът и като видя разярения й вид продължи: — По-рано цели две години играхте незначителни роли в Холивуд и когато дойдохте в Англия бяхте научили горе-долу как да се държите на сцената. Темперамент имате, тоест досещате се да тичате при лекари и да мъкнете медицински свидетелства, когато филмът е готов наполовина и след това да не се явявате на работа, докато заплатата ви не бъде повишена с петдесет процента. Слава Богу, че този филм и на една осма не е изработен. Напуснете мястото си, нищожна и глупава гъска! Махайте се!

Стела кипеше от ярост, устните й трепереха. Без да каже дума, тя обърна гръб на Хебуорд и се измъкна от ателието.

Стана съвсем тихо, никой не смееше да проговори. Джек Хебуорд хвърли поглед върху присъствуващите.

— Сега идва голямото чудо — каза той иронично. — Настъпи моментът, когато някоя статистка, живееща в мизерни условия с болната си майка, ще стане знаменитост. В Холивуд стават още по-чудни работи. Сега ще трябва да открием втора Мери Пикфорд.

Статистиките се усмихнаха. Някои се надяваха, други завиждаха, но никоя не заговори. Адела беше изтръпнала, гласът й беше замрял.

— Срамежливостта не е за нашата професия — каза Джек по-любезно. — Коя се счита способна да вземе ролята на Розела в този филм? Ще дам тази роля на някоя статистка. Искам най-сетне да докажа на тази побъркана Стела, че тук между вас се намират достатъчно млади дами, които могат да я заместят. Вчера една от вас ми искаше роля… вие бяхте…

Той посочи Адела. Сърцето й затупа с луда скорост, когато пристъпи към него.

— Преди шест седмици поръчах да направят пробни снимки от вас — каза директорът замислено. — Струва ми се, имаше нещо не в ред. Какво ли беше?

Той се обърна към оператора. Младият човек кимна, сякаш си спомни.

— Глезените на краката — каза той напосоки. Той знаеше, че Хебуорд много държи на тънките глезени.

Джек бързо погледна краката на Адела.

— Не, не. Потърсете веднага лентата, за да видим.

Десет минути по-късно Адела седеше до стария човек в малкото помещение за прожекции и гледаше прожектирането на пробните си снимки.

— Косата! — каза Хебуорд тържествуващ. — Аз знаех, че имаше нещо. Мъжко подстригване при дамите не мога да понасям — изглежда твърде дръзко и закачливо. Имате ли друга фризура? — попита той.

— Да, мистер Хебуорд.

Той я разглеждаше със спокойно учудване.

— Вие ще вземете ролята — каза той бавно. — Идете в стаята за обличане и вземете от мис Мендоза костюмите. Но нека предварително ви кажа нещо — прибави той, като я задържа. — Независимо от това, дали пробата ще излезе сполучлива или не, недейте разчита на особено бъдеще в моето дружество. В Англия така са сложени работите, че една киноартистка може да има успех, само ако се омъжи за някой филмов директор. Нека ви кажа също, че аз ни най-малко нямам намерение да се женя за вас, дори и ако на колене ме молите за това. В Англия само този е шансът да станете прочута, а ако не ви се удаде, успехът ви ще бъде равен на…

Той щракна с пръстите си.

— Искам да ви дам съвет, дете. Ако в този филм проявите талант, идете при някой обикновен филмов директор в страната и се ангажирайте при него. Знаете, при някой директор, който като нареди три кресла и една саксия с палма, нарича сценариото салон. Дайте, Хари, манускрипта на госпожица… как ви беше името? Така, идете сега някъде насаме и разучете ролята си. Хари, прегледайте стаите за обличане. Имате на разположение половин час за прочитане на ръкописа.

Като в сън момичето се упъти към сенчестата градина зад ателието. Тя седна на една скамейка и се опита да съсредоточи мислите си върху написаните на пишеща машина листове. Действителност ли беше това или сънуваше? Тя чу стъпки по настланата с пясък пътечка и погледна стреснато. Младият човек, който тази сутрин я беше посетил, вървеше към нея. Беше Майк Бриксан.

— Моля ви се, не ми пречете сега — го помоли възбудено. — Току-що получих роля и трябва да чета.

Той видя, че присъствието му я дразни и се обърна, за да си върви.

— Извинявам се… — започна той.

В смущението си тя изпусна на земята листовете от ръкописа. Майк се наведе едновременно с нея, за да ги вдигне и главите им се удариха.

— Моля за извинение. Подобни работи само в комедиите се случват — каза той.

„Голяма затворническа килия, осветена слабо от висяща лампа. В дъното една врата, преградена с голяма желязна решетка, води навън. Вижда се как караулът се разхожда.“

— Велики Боже! — извика Майк и пребледня. Буквата И в шрифта беше размазана, а буквата едва личеше. В Майк беше проблеснала мисълта, че листът е написан със същата машина, с която Главореза пишеше своите страшни некролози.