Херман Мелвил
Енкантадас (7) (или Омагьосаните острови)

Седма скица
Кораловият остров и кралят на кучетата

„И с крясъци, закани

негодници цял куп тълпяха се събрани

от пещерите, дупките в околните скали.

Животни подивели, раздърпани и зли,

заплашваха със смърт, въоръжени странно

със сопи и харпуни и със тояги криви,

със саби изхабени със острия ръждиви…

 

Ще бъдем вече ние напълно отменени,

че тези клети твари, за черен труд родени,

безропотно ще бъхтят за общата прехрана,

щом с нищо по-разумно не могат да се хванат.“

На юг от Берингтън е Карловият остров. За него съществува една история, която чух отдавна от един другар моряк с големи познания за живота по далечните земи.

През време на успешния бунт на испанските провинции срещу Метрополията Испания от страна на Перу се сражавал някой си креолски авантюрист от Куба, който благодарение на храбростта и щастието си най-после стигнал до висок ранг в патриотичната армия. След завършването на войната Перу се оказала — както много доблестни джентълмени — свободна и независима страна, но с малко пари в джоба. С други думи, нямала с какво да заплати на наемниците войници. Но креолът — забравих името му — предложил да му заплатят със земя. Тогава му казали да си избере, който иска от Омагьосаните острови, които тогава, както и до днес, си остават владение на Перу. Воинът веднага отплавал натам, проучил цялата група, завърнал се в Каляо^[1] и заявил, че приема нотариален акт за Карловия остров. При това в акта трябвало да се отбележи, че от този момент нататък Карловият остров не само е собственост единствено на креола, но е и завинаги независим от Перу, както Перу е независим от Испания. Накратко казано, този авантюрист си осигурява положение на върховен господар на острова — един от властвуващите господари на земята^[2].

Сега той изпраща прокламации, с които кани поданици в своето още ненаселено кралство. Осемдесетина души, мъже и жени, се отзовали на поканата му; и снабдени от водача си с най-необходимото и с всякакъв вид сечива заедно с няколко говеда и кози, те отплуват с кораб за обетованата земя; последният, който пристигнал на кораба преди отплаването му, бил самият креол, придружен, колкото и да е чудно, от дисциплинарна кавалерия от едри, зловещи кучета. Последните, както се оказало през време на пътуването, отказвали да общуват с емигрантите, стояли аристократично скупчени около господаря си на по-издигнатата кърмова част на палубата и хвърляли презрителни погледи към низшата паплач пред тях, както войниците на някой гарнизон, захвърлен в победен град, гледат от бастионите безславните тълпи граждани, които са поставени да наблюдават.

А Карловият остров не само прилича на Берингтъновия остров по това, че е много по-необитаем от други части на групата острови, но е и двойно по-голям от Берингтън; да кажем четиридесет или петдесет мили в окръжност.

Пристигнала благополучно, компанията веднага се заловила да строи столицата си под надзора на своя господар и покровител. Те правят значителен напредък в строежа на стени от клинкер и подове от лава, добре покрита с пепел вместо пясък. На най-малко оголените хълмове изкарват говедата си на паша, а козите — тези авантюристи по природа, се впускат да изследват отдалечените пустоши на острова заради скромното си препитание от благородни треви. В същото време изобилието от риба и неизчерпаемото племе на костенурките задоволяват другите нужди на приключенците.

Размириците, които са нещо обикновено при заселването на първобитни райони, в настоящия случай се засилвали от особено опакия характер на много от заселниците. Най-после негово величество бил принуден да обяви военно положение и всъщност издирил и убил собственоръчно няколко от разбунтуваните поданици, които с най-съмнителни намерения се разположили тайно на лагер във вътрешността; оттам те се промъквали боси и на пръсти да търсят плячка из пределите на лавения дворец. Трябва да отбележим обаче, че преди тази строга постъпка по-сигурните мъже били разумно избрани за пехотна охрана, подчинена на четириногата охрана от кучета. Можем да си представим политическото състояние на тази нещастна нация, като вземем предвид обстоятелството, че всички, които не били от охраната, били направо заговорници или предатели. Най-после смъртното наказание било мълчаливо премахнато благодарение на навременната мисъл, че ако такава спортсменска присъда се прилага към поданиците, преди да мине дълго време, на краля ще остане малко дивеч за избиване. Човешката част от охраната била тогава разпусната и оставена да обработва земята и сади картофи. Така редовната войска се състояла сега само от кучешкия полк. Както съм слушал, тези кучета били страшно свирепи, но благодарение на строга дресировка станали кротки към господаря си. Въоръжен до зъби, сега креолът се движел тържествено, обграден от кучетата еничари, чийто страшен лай се оказал така полезен при усмиряване на бунтарски прояви, както и пехотната войска.

Броят на населението на острова обаче, жалко намален от раздаването на правосъдие и не особено подсилван от бракове, започнал да навява тъжни мисли. Населението трябвало да се увеличи някак си. Благодарение на обстоятелството, че на Карловия остров се намирало по-малко вода, а и природата му била доста приятна, по това време го посещавали понякога другоземни китоловни кораби, негово величество събирал пристанищни такси от тях и така увеличавал дохода си. Сега обаче имал други намерения. С лукавство от време на време той подмамвал моряци да напуснат корабите си и да минат под знамената му. Щом като забележели отсъствието им, техните капитани искали разрешение да отидат да ги търсят. Тогава негово величество първо ги скривал някъде много добре и после позволявал да ги търсят свободно. В заключение нарушителите не се намирали и корабите си заминавали без тях.

По този начин хитрият монарх постигал две цели: увреждал чуждите нации, като намалявал броя на поданиците им, и същевременно силно увеличавал броя на своите. След това тези чуждестранни ренегати му ставали особени галеници. Но жалко за дълбоко замислените планове на амбициозните принцове и жалко за суетата на славата! Както чуждестранните преторианци от римската държава, неразумно допуснати в римската общност и още по-неразумно издигнати в любимци на императорите, най-после нападнали и съборили трона, така и тези разюздани моряци с всичките останали и гвардията, и народа се надигнали в страшен бунт срещу своя господар. Той им излязъл насреща с всичките си кучета. Жестока битка се развихрила на морския бряг. Тя бушувала три часа — кучетата се борели с решителна доблест, а моряците безстрашно искали само победа. Трима мъже и тринадесет кучета паднали мъртви на бойното поле, мнозина и от двете страни били ранени, а кралят бил принуден да бяга с останалите живи от кучешкия му полк. Неприятелят го преследвал и прогонил с камъни кучетата и господаря им навътре в пущинака на острова. Тогава победителите прекъснали преследването, завърнали се в селото на брега, разбили бъчвите с джин и провъзгласили Република. Мъртвите били погребани с военни почести, а убитите кучета позорно изхвърлени в морето. Най-после притиснат от страданието, беглецът креол слязъл от хълмовете и предложил да преговарят за мир. Бунтовниците обаче не приемали нищо, освен безусловното му изгнание. И така, първият пристигнал кораб отнесъл бившия крал в Перу.

Историята на краля на Карловия остров дава още един пример за трудностите при колонизирането на пусти острови с безскрупулни заселници.

Безсъмнено дълго след това низвергнатият монарх, който умишлено прекарвал в Перу дните си на село, където в нещастието си намерил сигурен подслон, бдял за всеки кораб, който пристигал от Омагьосаните острови, за да чуе някаква новина, например че Републиката е пропаднала, че впоследствие бунтовниците са се разкаяли и че го призовават да им стане отново крал. Безсъмнено той считал Републиката за злополучен опит, който скоро ще хвръкне във въздуха. Но не, въстаниците се конфедерирали в особена демокрация: нито по гръцки, нито по римски, нито по американски образец. Всъщност то не била никаква демокрация, а непрестанна бунтокрация, която се гордеела, че не признава друг закон освен беззаконието. Тъй като предлагали много примамливи условия на дезертьори, техните редици се разраствали от притока на разбойници от всеки кораб, който стигал до бреговете им. Карловите острови били провъзгласени за убежище на потиснатите моряци от всички флоти. Всеки избягал моряк бил посрещан с овации като мъченик за свободата и веднага официално влизал в редовете на граждани на тази всемирна нация. Напразно капитаните на избягалите моряци се стараели да ги върнат. Новите им съотечественици били готови да насинят много очи заради тях. Те имали малко оръжия, но с юмруците им шега не бивало. И така станало, че накрая никакви кораби, които били запознати с характера на тази страна, не смеели да я доближат, колкото и силно да се нуждаели от подкрепления. Тя станала анатема — една морска Алсейша^[3], ненападано скривалище на всякакви отчаяни типове, които в името на свободата вършели всякакви произволи. Броят им постоянно се менял. Моряци, дезертирали от корабите си на други острови — или в лодки по морето в тази околност, — гребели към Карловия остров, като към сигурно убежище; докато пък, преситени от живота на острова, известен брой други прекосявали морето до някой от съседните острови и оттам се представяли пред непознати капитани като моряци корабокрушенци и често успявали да се качат на кораби, отправени за бреговете на Испания, където при дебаркирането от съчувствие им събирали и милостиня.

Една топла нощ през първото ми посещение на тези острови нашият кораб се носеше в замрялото затишие, когато някой извика от бака: „Светлина, хой!“. Погледнахме и видяхме сигнален огън да гори на някаква тъмна земя встрани от посоката ни. Нашият трети помощник-капитан не познаваше тази част на света. Той отиде при капитана и рече:

— Сър, да отплавам ли с лодка? Това трябва да са корабокрушенци.

Капитанът се изсмя доста мрачно и като се закани с юмрук към сигналния огън, изтърси една псувня и рече:

— Не, не, скъпи вагабонти, няма да ми подмамите лодка на брега в тази светла нощ! Добре постъпвате, вие разбойници, доброжелателно постъпвате, като палите висок огън, уж при опасна плитчина. Никой умен човек няма да се изкуси да отплава натам, да види какво става, но това ще го накара да насочи кораба си внимателно далеч от брега — това е Карловият остров; оправете платната, господин помощник-капитан, и дръжте светлината зад гърба ни.