Херман Мелвил
Енкантадас (6) (или Омагьосаните острови)

Шеста скица
Остров Берингтън и пиратите

„Презрели сляпото и робско подчинение,

ний, на света голям безгрижните чеда,

да поделим наследството на нашите деди и да

си вземем дяла, полагаем ни се във награда,

който за нашето умение да го откриваме

по право ни се пада.

 

Стопани на света, на волно скитане орисани,

и в никакви регистри и списъци не вписани.

 

Колко славно сега си живеем, колко весело и безгрижно,

в близост до нашето старо наследство, без страх,

далеч от всички злини.“

Преди около два века остров Берингтън е бил убежище на онова прочуто крило пирати на Западна Индия, които, след като били отблъснати от бреговете на Куба, прекосили Дериънския провлак, ограбили и опустошили испанските Тихоокеански колонии и с редовността и точността на модерната поща причаквали корабите с кралското съкровище, които плавали между Манила и Акапулко. След клопките на пиратската война те се оттегляли тук да си кажат молитвите, да се насладят на свободата си, да си преброят сухарите от буретата и жълтиците от бъчонките и да измерят азиатските си коприни с дългите си толедски саби, които им служели за аршини.

В онези дни надали би се намерило по-подходящо място за безопасно убежище и по-неоткриваемо скривалище. В центъра на просторно и тихо море, по което малко се пътувало, заградено с острови, чийто негостоприемен вид непременно би прогонил случайния мореплавател; а същевременно само на няколкодневен път разстояние от богатите страни, които пиратите направили свои жертви; необезпокоявани от никого, те намерили тук онова спокойствие, което самите жестоко нарушавали във всяко цивилизовано пристанище от тази част на света. Тук след буря или временно поражение, нанесено им от отмъстителните им неприятели, или при бързо бягство със златна плячка тези стари мародери идвали и се разполагали удобно, вън от всяка опасност. А мястото не представлявало само безопасно убежище и охолно жилище, а било чудесно и поради други предимства.

Берингтъновият остров в много отношения е извънредно пригоден за килване на кораба при ремонт, за снабдяване с провизии и други моряшки цели. Не само има хубава вода, добро място за закотвяне, заслонено от всички ветрове от високия Елбимарл, но не е и така неплодороден като другите острови от групата. Костенурки, хубави за храна, дървета — хубави за гориво и висока трева — хубава за постеля, изобилствуват тук, а при това има и хубави естествени места за разходка и няколко изгледа, които заслужават да се видят. И наистина, макар че по местоположението си принадлежи към групата на Омагьосаните острови, остров Берингтън е така различен от съседите си, че едва ли изглежда сроден на тях.

— Веднъж акостирах на западното му крайбрежие — казва преди много време един сантиментален пътешественик, — откъдето се вижда черното подножие на Елбимарл. Вървях под сводове от дървета; не много високи и не палмови или портокалови, и не праскови, разбира се; но въпреки това след дългото мореплаване много красиви за разходка под тях, макар и да не раждаха плод. И тук, в спокойните простори на горски поляни и сенчести върхове на склонове, от които се откриват най-спокойни гледки — какво мислите, че видях? Седалки, може би служели на брамини или на председатели на общества за мир. Чудесни стари развалини от някогашни симетрично лежащи столове и кресла от камък и торф; те носеха всичките белези на сръчност и старост и безсъмнено бяха дело на пиратите. Едната представляваше дълъг диван с облегало и подпори за ръцете, точно такъв диван, на какъвто поетът Грей би желал да се изтегне с любимата книга в ръка.

— Макар че понякога те се задържали тук по цели месеци и използували мястото за склад на резервни мачти, платна и бурета, все пак много невероятно е пиратите някога да са строели къщи на острова. Те никога не са били тук без корабите си и най-вероятно са спали на борда им. Споменавам това, защото не мога да избягна мисълта, че е трудно да припишеш направата на тези романтични седалки на други подбуди освен на нуждата от пълно спокойствие на духа и приятно общение с природата. Че пиратите извършвали най-големите безчинства, е вярно; че някои от тях били просто главорези, не бива да се отрича; но ние знаем, че тук-таме из множеството им се е намирал и по някой Демпиър, Уейфър или Каули, както и други мъже, чийто най-голям позор е била отчаяната им съдба и които били преследвани поради нещастия, тайни или неотмъстими злодеяния и изгонени от християнското общество да търсят тъжното уединение или престъпните приключения на морето. Така или иначе, докато траят останките от седалките в Берингтън, те ще представляват най-странни доказателства на факта, че всичките пирати не са били напълно чудовища.

— По време на скитането ми из острова обаче скоро открих други белези, които напълно съответствуваха на онези диви черти, които обикновено — и безсъмнено съвсем основателно — се приписват на мародерите изобщо. Ако бях намерил стари платна и ръждясали халки, щях само да си помисля за дърводелеца бъчвар на кораба. Но аз намерих стари ками, превърнато просто от жици от ръжда, и ятагани, които безсъмнено някога са се забивали между испански ребра. Това бяха белезите на убиеца и разбойника; но и гуляйджията си беше оставил следата. Примесени с черупки, парчета от счупени делви, бяха струпани на купища тук-таме по плажа. Те бяха също като делвите, които се употребяват по испанското крайбрежие за виното и местната ракия, Писко.

— С ръждясало парче от кама в едната ръка и къс от винарска делва — в другата, аз седнах на полуразпадналия се зелен диван, за който споменах, и се замислих дълго и дълбоко за тези същите пирати. Възможно ли е да са ограбвали и убивали на единия ден, на другия — да са гуляли, и на третия — да са си почивали, като се превръщали в съзерцателни философи, идилични поети на природата и столари? В края на краищата не е много невероятно, защото помислете си само за човешкото непостоянство. И все пак, колкото и да изглежда странно, трябва да се спра и на по-милосърдната мисъл; а именно, че между тези авантюристи е имало и благородни, общителни души, способни на истински покой и добродетели.