Тери Гудкайнд
Законът на деветките (52)

50

Изпаднали в шок, членовете на обществото „Дагет“ мълчаха и гледаха втренчено еднаквите ножове. Алекс, който беше застанал с лице към останалите, видя как очите на мъжа в черно хлътват и изчезват в орбитите си. Хвърли се, за да го похване, но не беше достатъчно близо и онзи политна назад.

В мига, в който мъжът падна, останалите сякаш се опомниха и се обърнаха да помогнат. Стаята отекна от множество загрижени съвети, изказани едновременно.

— Тайлър, само не мърдай — обади се един от мъжете, после коленичи до падналия по гръб мъж, който започна да се свестява.

— Донесете възглавница, за да повдигнем краката — направи знак на обърканото множество той. После се зае да измери пулса на мъжа като човек, който очевидно знае какво прави. — Ще се оправиш, Тайлър. Просто полежи, за да може до мозъка ти да стигне повече кръв.

— Не, моля те, и сега съм добре — вдигна смутено глава Тайлър.

Някой подпъхна възглавница под краката му, а мъжът до него сложи ръка на гърдите му, за да не става.

— Просто бях шокиран, това е. Нищо ми няма, докторе — понечи да се изправи Тайлър. — Добре съм — настоя, макар и не особено убедително. Тръгна да се изправя и неколцина протегнаха ръка да го подкрепят.

— Може би е по-добре да останеш легнал — каза Алекс и го хвана за рамото, за да не загуби още веднъж почва под краката си.

— Да, най-добре го послушай — потвърди докторът.

— Казвам ви, че съм добре — настоя Тайлър с доста отслабнал глас. — Просто докато Хал отваряше онази кутия да ни покаже ножа, който обществото пази повече от хиляда години, се замислих за всички поколения членове, които са чакали този ден и никога не са видели нещата, в които вярвали или са чакали, докато аз съм тук и ставам свидетел как предсказание, направено в книга преди хиляда години, се сбъдва пред очите ми. После обаче видях стария нож…

Всички заговориха едновременно. Джакс използва случая, докато минаваше покрай масата, за да види какво се случва с мъжа, да прибере оръжието си обратно в ножницата.

Докторът каза на Тайлър да легне на канапето с вдигнати крака. Последният, смутен от цялото внимание, което бе привлякъл върху себе си, отказваше упорито, макар че едва се крепеше на крака. Другите обаче настояваха да спази указанията на доктора.

С периферното си зрение Алекс видя как в далечния край на групичката една ръка се протяга и грабва ножа от кадифената подложка в отворената кутия.

Мъжът на средна възраст, който бе взел ножа, блъсна една от жените с лакът и се хвърли към Джакс.

Джакс го видя в последния момент и се отдръпна назад, но беше късно. Острието я уцели косо, докато се опитваше да се извърти, за да го избегне.

Хал беше близо. Хвърли се през столовете към мъжа и успя да спре ръката му, която се канеше да нанесе на Джакс следващия удар. Алекс също се втурна натам през мелето. Жената, която размахалият нож мъж избута от пътя си, изпищя.

— Фред, недей! — извикаха други на нападателя.

Без да обръща внимание на виковете да спре, Фред продължи да замахва трескаво. Джакс избегна поредната атака и извади своя нож. Следващия път, щом Фред понечи да замахне, Хал изби ръката му. Ударът го отхвърли точно пред Алекс.

Без секунда колебание Алекс се завъртя, за да добави още повече сила и скорост на удара, който нанесе с лакътя си по врата на мъжа. Мощният му удар спокойно можеше да е строшил прешлените на нещастника. Фред се отпусна и се свлече на земята по гръб, в краката на изплашените наблюдатели, които отскочиха, за да освободят място за тялото му на пода.

Докторът коленичи до падналия и допря два пръста на шията му.

— Жив е, някой да се обади…

С нож в ръка, Джакс се засили, оттласна се с крак от един паднал стол и като се приземи до поваления мъж, заби ножа си в центъра на лицето му с две ръце. Ударът бе нанесен с такава сила, че върхът на острието опря в задната част на черепа.

— Вече не е! — изръмжа тя.

Алекс видя рукналата по бялата й блуза кръв, но внезапно други неща излязоха на преден план. Сграбчи Джакс за ръката и я вдигна във въздуха, но тя продължаваше да стиска ножа. Кървавото острие се отдели от костта и изскочи рязко.

Алекс я бутна зад масата. Тя политна назад и се удари в стената, а междувременно той заобиколи масата и извади пистолета си. Като използваше масата за физическа бариера, която да му осигури пространство, той вдигна пистолета и го насочи към останалите.

— Всички на пода!

Замръзнаха на място изненадано.

— На колене! Веднага или ще стрелям!

Хората започнаха да коленичат панически.

— Ръцете на тила! С преплетени пръсти!

— Аз съм лекар — обади се един мъж. — Джакс е ранена. Нека й помогна.

— На колене или си мъртъв! Ясно ли е?

Мъжът кимна с усилие.

— Джакс? — попита той през рамо, без да отделя поглед от наредените на пода хора. — Сериозна ли е раната ти?

— Не толкова, че да оставиш глока.

Думите й никак не го успокоиха, защото знаеше, че според нея той бе по-важен за осуетяването на плана на Каин от нея самата. Поне все още говореше.

— Хал, иди да провериш, моля те — направи знак с глава към нея той.

Халверсън, който бе извърнат настрани, подпрян на едно коляно, се втурна да изпълни молбата. Самият Алекс се бе съсредоточил върху най-неотложното — да наблюдава внимателно всички, в случай че мъжът, нападнал Джакс, има съучастници. Не знаеше дали сред обществото няма и други предатели. По негово мнение всичко това беше просто добре скроен капан. Не искаше паниката да го принуждава да дръпне спусъка, но за всеки случай трябваше да е готов.

Алекс продължаваше да държи пистолета насочен към коленичилите на килима в средата на стаята хора, видя Хал да притичва към бара и да взема кърпа. Чу как я разкъсва.

— Хал, кажи какво става.

— Ами, Фред, когото тя уби, е успял да закачи ръката й с ножа. За щастие той не е острен от хиляда години, иначе щеше да е много по-зле. Не съм лекар, но със сигурност ще трябва да се зашие.

Алекс въздъхна с облекчение.

— Какъв е планът, Алекс? — попита Хал и заведе Джакс до бара, като старателно притискаше кърпата в ръката й.

— Планът е да не допускаме повече изненади.

— Тази си беше бая голяма — обади се Ралф от мястото си на пода. — Познавам Фред Лоугън от години и никога не съм и подозирал, че е способен на такова нещо. Не разбирам какво става.

— Значи ставаме двама — добави Майк Фентън.

Алекс държеше коленичилите хора на мушката, като бе изопнал пръста си по дължината на цевта. Притесняваше се да го държи на спусъка, в случай че нещо го сепне и той го натисне неволно. Беше достатъчно опитен в боравенето с оръжия, за да е сигурен, че никой от хората пред него не би могъл да стигне до пистолета му, преди той да натисне спусъка.

Хал изруга под носа си. С периферното си зрение Алекс го видя как води леко нестабилната Джакс обратно.

— Скапаната мивка на бара не стига да се измие и гроздово зърно — каза охранителят. — Трябва да я заведа в банята, за да използвам мивката или ваната там.

— Много ли е зле? — попита докторът.

— Изглежда не е прерязал вени. Извадила е късмет.

— Да бе, голям късмет — изръмжа Джакс.

Алекс долови гнева, скрит зад сарказма й. Радваше се, че се гневи. Това означаваше, че положението не е толкова лошо, колкото бе помислил отначало.

— Имам аптечка в колата — обади се докторът.

— Просто прави каквото ти казва Алекс, докторе, и засега си стой на мястото — отвърна Хал.

— Тогава измий добре около мястото, но гледай да не влезе сапун, после направи стегната превръзка, така че да притиснеш разреза и да спреш кървенето.

— Добре — отекна гласът на Хал от банята, докато светваше лампата.

— Господин Рал? — каза Милдред, неспособна да откъсне очи от кървавия труп на пода пред нея. — Мисля, че ще повърна.

— Погледни ме, Милдред. — Изплашената жена вдигна очи към него. — Ще ти мине. Не гледай към него, гледай мен. Няма да повърнеш. Ти си член на обществото „Дагет“. Бъди силна!

Думите му сякаш й помогнаха да се стегне малко. Пое си дълбоко дъх и продължи да гледа Алекс. Той се надяваше, че тя все пак няма да повърне.

— Не разбирам — каза Майк Фентън. — Всички познаваме Фред Лоугън от години.

— Не се обвинявай — отвърна Алекс. — Тези хора измамиха и мен. Добри са. Ти познаваш Фред от години. Аз познавам повечето от вас само от няколко часа. Залогът е голям. Надявам се да разберете защо не мога да си позволя да рискувам.

Повечето кимнаха.

Алекс се зарадва при вида на Джакс, която излизаше от банята. На лявата й ръка имаше импровизирана превръзка, пригодена от накъсана на ивици хотелска кърпа.

Тя коленичи до Алекс и извади ножа си.

— Добре съм — прошепна му. — Просто съм ядосана на себе си, че позволих да ме хване неподготвена. Чувствам се като пълна глупачка.

— Поне вече знаеш как се чувствах аз.

Няколко души, които се намираха най-отпред в групата, си поеха рязко дъх, когато Джакс се наведе и започна да изписва с ножа символи върху челото на мъртвия. Бежовият килим около главата му беше прогизнал от кръв, но от новите разрези бликна още.

Щом приключи, Джакс се отпусна назад, както беше на колене. Вниманието на Алекс беше съсредоточено върху това да овладее треперенето на ръцете си, докато насочваше оръжие към хора, по които се надяваше да не му се налага да стреля.

— Да му се не знае — прошепна едва чуто Хал. — Изчезна.

Алекс погледна надолу и видя, че трупът наистина е изчезнал. Килимът беше чист. Ножът на Джакс също.

— Беше от моя свят — обърна се тя към хората, които стояха и я гледаха шокирани, облещили очи. — Изпратих го обратно там.

Изведнъж всички започнаха да задават въпроси един през друг.

— Тишина! — изрева Алекс.

Стаята притихна.

— Сега какво? — прошепна Джакс до него.

— Сега — отвърна той, така че всички да чуят — ще изпробваме всеки един по един, за да видим дали ще изчезнат и ще се върнат обратно като Фред.

Хората ахнаха изплашено. Алекс им направи знак да замълчат.

— Не се тревожете. Няма да използваме нож.

— Нали не се налага да ги режеш? — прошепна Алекс към Джакс, самият той обхванат от внезапно съмнение.

— Не. Правя го с ножа си, защото искам да изпратя на хората там допълнително послание — писмо, написано с кръв. Мога да използвам всяко нещо, което оставя следи.

— Хал — махна към него с оръжието Алекс, — претърси ги. Искам да съм сигурен, че не са въоръжени.

Хал тръгна от човек на човек, като се извиняваше и ги претърсваше основно за скрити оръжия. После се изправи.

— Няма ръчни гранати, няма базуки.

— Добре. Би ли донесъл на Джакс една химикалка от масата?

Хал стъпи встрани от обсега на пистолета и заобиколи, за да подаде на Джакс химикалката. Джакс направи на Майк Фентън знак с пръст да се приближи, после посочи килима на около метър пред себе си.

— Остани на колене и се приближи.

Майк се придвижи, като държеше ръцете си на тила. Вдигна поглед към Хал, сякаш го умоляваше да му помогне.

— Просто прави каквото ти казват, Майк. След случилото се с Фред действията на Алекс са логични. Трябва да проверим всички.

— А теб? — попита Майк.

Хал въздъхна уморено и коленичи пред Джакс. Потупа челото си с палец.

— Провери първо мен.

Джакс кимна и започна да рисува символите с химикалката. Когато приключи, седна отново обратно на колене и отпусна ръка в скута си. Охранителят се обърна и показа на останалите символите на челото си.

— Ето, вижте всички — обърна се Джакс към коленичилите хора. — Рисувам знак, който има силата да активира линията на живота на всеки един от вас. По нея човек от моя свят може да се върне обратно там. Ако Хал беше от моя свят, щеше да изчезне като онзи мъртвец, Фред.

Всички кимнаха в знак, че разбират. Вече изглеждаха значително по-спокойни. Идваха един по един и оставяха Джакс да рисува с химикалката по челата им. Странна гледка беше как цяла стая хора стоят на колене да им рисуват чудати знаци по челата.

Милдред беше последна. Не изчезна. На лицето й обаче се изписа облекчение — сякаш едва ли не бе очаквала, че е възможно.

— Ще ми се да мога да запечатам този момент — каза тя на групата, като оглеждаше лицата им. — Ние сме първите членове на обществото, които са видели нещо от онзи свят, от написването на книгата насам.

— Сега какво следва? — попита Халверсън, когото занимаваха по-важни неща от запазването на някакви символи.

— Ами най-напред ще оставим докторът да се погрижи за ръката на Джакс — отвърна Алекс.

— Крайно време беше — измърмори мъжът, докато се изправяше на крака, за да се приближи.

По пътя Хал го спря с ръка.

— Не се дръж така с Алекс. Фред се опита да убие Джакс. Алекс изобщо не беше длъжен да идва тук. Не беше длъжен да купува земята, нито пък да участва във всичко това. Не го вини, че се страхува за живота си и за този на младата си дама. В крайна сметка този, който я нападна, бе един от хората, на които трябваше да има доверие.

— Прав си, Хал — въздъхна докторът. — Алекс, Джакс, извинете ме. Сигурно е заради чувството за вина, задето сме допуснали един от тях в редиците си. За малко да провалим всичко, и то единствено и само по наша вина.

Някои от останалите кимнаха в съгласие.

— Както вече казах, и мен успяха да заблудят — каза Алекс. — Минахте първото изпитание, но аз още не съм напълно убеден. С Джакс едва не загубихме живота си заради един лекар от този свят, който се оказа, че работи за тях.

— Наистина ли? — изненада се Хал.

— Съвсем наистина.

— Ще трябва да се зашие — обади се докторът, който тъкмо беше свалил превръзката на Джакс.

— Не може ли с вълшебно лепило? — попита тя.

Докторът я погледна намръщено, но Алекс побърза да обясни:

— Иска да каже суперлепило.

— А-а. Ами да, може.

— Имам в джипа. Хал, би ли отишъл да го донесеш?

— Чакай — спря го докторът и му хвърли ключовете от колата си. — По-добре вземи чантата ми от задната седалка, става ли? И аз имам лепило, при това медицинско. По-еластично е и има по-добър ефект.

Хал изтича навън. Съвсем скоро се върна с черна чанта.

— Ей там — посочи масата докторът. — Да я заведем там, за да може ръката й да легне на равна повърхност.

Двамата заведоха Джакс при масата. Докторът я предупреди, че лепилото ще пари и щипе. Дори и да беше така, тя с нищо не даде да се разбере. Алекс не чу нито гък, докато самият той продължаваше да следи с поглед коленичилата група. Неколцина вече се бяха изморили да стоят на колене и просто седнаха.

Измина сякаш цяла вечност, но когато докторът приключи, Джакс се появи до Алекс с превързана здраво ръка и навит бял ръкав.

— Цялата съм в кръв. Трябва да се преоблека, иначе ще привличам вниманието.

Той й хвърли бърз поглед и установи, че има вид, сякаш е заклала някого с брадва.

— Права си. Хал, придружи я, моля те, до джипа. Пази й гърба.

— Разбира се — улови подхвърлените ключове Хал.

Върнаха се и Джакс отиде в съседната стая да се преоблече. Не след дълго се върна с червената блуза и други джинси.

— Какво следва? — попита Хал.

— Сега си тръгваме — отвърна Алекс.

— Ами ние? — обади се Майк. — Още толкова неща трябва да обсъдим.

— Това ще остане за по-нататък. Първо ще оставя Хал да продължи с проверката, да видим дали някой от вас е съучастник на мъртвия член на обществото „Дагет“, който се оказа от другия свят.

Алекс продължи да държи пистолета насочен някъде в центъра на групата, хвана Джакс за ръката и двамата се отдалечиха заднишком към вратата.