Тери Гудкайнд
Законът на деветките (39)

37

— Побързай и го вържи за стола — каза Хенри. — С торазин или без, не искам да се безпокоя, че някой от двамата ще се освободи и ще стане труден за удържане, когато започнем да режем.

Изглежда нямаха намерение да чакат Юри да се появи. Макар това да означаваше, че щеше да се безпокои за един човек по-малко, Алекс не биваше да забравя, че Юри може да се появи всеки момент. Макар че, от друга страна, сестрата беше споменала, че са подранили. Може би Хенри искаше славата и Джакс да са само негови.

Алекс държеше под око санитаря пред себе си, в чиято ръка имаше нож. Той знаеше, че убийство се извършва с ръце.

— Сложи си ръцете зад гърба — изръмжа онзи и сграбчи Алекс за косата.

Даваше си сметка, че ако го завържат, няма да има никакъв шанс. Джакс също нямаше да има шанс.

Времето му беше изтекло и нямаше друг избор.

Спомни си уроците, които беше получавал от Бен като дете — предупрежденията, че невинаги можеш да избираш битката. Най-добре да я избегнеш, ако е възможно. Но дядо му също му беше казвал, че твърде често се случва да се окажеш замесен в битка, която не би искал да водиш — когато врагът те превъзхожда числено и разполага с по-добри оръжия. Това се случваше, защото обикновено човек би атакувал само когато е достатъчно убеден в собственото си превъзходство и в благоприятния за него изход.

Алекс си спомни, че като момче, което едва навлизаше в юношеството, това предупреждение го бе обезпокоило. Не изглеждаше честно. Той беше попитал Бен какво трябва да стори, ако изпадне в такова положение. Този въпрос се бе оказал началото на цяло едно ново ниво на обучение. Бен му отвърна, че в такива случаи понятието „честно“ не съществува. Единственият му шанс е бързината, изненадата и стремителното действие.

Хенри застана до санитаря със „свинските опашки“, който стоеше пред Алекс.

— Хайде да приключваме с това, за да можем да се заемем с нея.

Когато онзи пристъпи напред, Алекс се дръпна назад и опря в санитаря зад гърба си, сякаш се опитваше да се отдалечи от двата ножа пред себе си. Мъжът зад него го подпря, за да му попречи да плъзне стола назад. Точно както очакваше Алекс от него.

Сега вече нямаше избор. Щеше да има само една възможност.

Алекс повтори движението и натисна още малко с раменете си мъжа зад себе си. Онзи му противодейства, като го избута напред.

В пристъп на силна и необуздана ярост Алекс събра цялата си мощ, нададе боен вик, изпъна тяло и нанесе здрав ритник в гърдите на Хенри. Ударът беше достатъчно силен, за да потроши ребрата му. Онзи изгрухтя и политна назад.

Мъжът до Хенри беше толкова изненадан от рязкото движение, че за миг остана вцепенен. Това беше напълно достатъчно за Алекс. След като се бе справил с Хенри, докато всички останали бяха замръзнали от изненада и преди този зад него да е успял да го хване по-добре, Алекс скочи от стола и сграбчи ръката, която държеше ножа.

Докато стискаше в желязната си хватка китката на мъжа, той се гмурна под ръката му и му мина в гръб. После скочи и като използва цялата си инерция и сила, продължи да усуква ръката. Рамото излезе от ставата. Сухожилието се скъса с ужасяващо хрущене. Алекс се завъртя и дръпна ръката със себе си. За по-малко от един удар на сърцето рамото на мъжа бе така разкъсано, че ръката му стана напълно безполезна.

Единствено Джакс бе подготвена за внезапната атака. В мига, в който Алекс нападна санитаря с ножа и преди Хенри да е успял да се окопити, тя обгърна тялото му с крака, като прикова ръцете към торса му, а глезените си сключи един в ДРУГ.

Мъжът с потрошената ръка нададе писък, който отекна оглушително в цялото помещение. Алекс издърпа ножа от безжизнено увисналата ръка. Уплахата, болката и внезапният обрат на събитията сякаш бяха вкаменили санитаря. За да не му даде време да дойде на себе си, Алекс тутакси заби отнетия нож три пъти един след друг в кръста на мъжа, като се целеше в бъбрека.

Накрая санитарят отвори беззвучно уста — острието беше намерило целта. Онзи се свлече на пода и започна да се гърчи, извадената му ръка просто си висеше, а другата отчаяно се опитваше да достигне фаталната рана на гърба. Докато мъжът падаше към пода, Алекс прекара ножа през гърлото му и прекъсна артериите, за да е сигурен, че го е убил.

В същия момент, още преди първият мъж да е докоснал пода, вторият санитар се втурна към Алекс, който отскочи встрани. Когато нападателят пропусна, подхлъзна се на кръвта и се блъсна със сила в стената, Алекс се извъртя, протегна се и преряза въжетата, на които висеше Джакс. Тя мигновено освободи ръцете си.

Краката й бяха все така здраво сключени около Хенри, юмруците й се вкопчиха в косата му, за да не я отхвърли той от гърба си. Като знаеше колко е изтощена, Алекс предположи, че тя едва ли ще успее да се задържи дълго така. За щастие, освен че беше счупил няколко от ребрата на Хенри, силният ритник го беше зашеметил достатъчно, за да може Джакс да го задържи неподвижен поне за момента.

Обаче Алекс знаеше, че едрият мъж ще се окопити съвсем скоро и ще й се нахвърли като разярен бик. Въпреки това той не успя да направи нищо повече от това да я освободи, преди да се обърне към онзи, който се бе блъснал в стената и сега тръгваше в контраатака, размахал ножа си.

С периферното си зрение Алекс забеляза, че докторът побягва към вратата.

Приклекна при едно яростно замахване на санитаря и ножът на мъжа пропусна лицето му с цяла педя. Алекс скочи и промуши противника си, като се надяваше да уцели мекото между ребрата му. Усети как острието се плъзна по костта на санитаря. Мъжът изкрещя и отскочи назад. Алекс искаше да пробие белия му дроб, но тъй като тялото на санитаря беше с едри мускули, не беше сигурен дали сравнително късото острие е проникнало достатъчно навътре.

Това забави мъжа само за секунда. Той отново нападна Алекс, като размахваше ножа, жаден за отмъщение. Алекс ловко избягна пет-шест свирепи мушкания. Той чакаше подходящия момент и когато мъжът отново посегна да го намушка, пристъпи напред в обсега на неговата атака и разряза китката му. Острието направи чист срез през опънатите сухожилия. Пръстите на мъжа моментално загубиха способността си да хващат. От прекъснатите вени бликна фонтан от кръв.

Ножът изтрака върху плочките. Когато Алекс се наведе да го вземе, сестрата хвърли стола към него. Алекс приклекна. Столът се натроши на парчета от гърба му. Както беше обзет от ярост, болката от съприкосновението му се стори далечна и смътна.

Санитарят се възползва от случая и се претърколи под Алекс, като подкоси краката му. Сестрата се впусна от другата страна със спринцовка в ръката си. Преди да успее да я забие в тялото му, Алекс заключи в сгъвката на ръката си врата на санитаря, като това същевременно му послужи и за опора. Той използва теглото на мъжа, за да се завърти около него и да изрита ръката на сестрата, преди тя да забие инжекцията в него. Ударът счупи пръстите й. Тя изпищя. Спринцовката излетя във въздуха.

Ръцете на Алекс бяха заети с едрия санитар. Беше все едно да се опитваш да удържиш едър и силен алигатор, който се гърчи и мята. Нараняванията му не бяха достатъчни, за да го извадят от строя — по-скоро го караха да се бори още по-ожесточено.

Алекс хвана собствената си китка, за да сключи хватката си около врата на едрия като бик мъж и да притисне сънната му артерия. Същевременно се наведе назад, издърпа го върху хълбока си и изви гръб, като така продължаваше да контролира и поддържа санитаря извън равновесие, използвайки собственото му тегло, за да увеличи натиска върху врата му.

Вече беше очевидно, че Хенри идва на себе си. Той се изви, за да се измъкне от хватката на Джакс. Тя падна по гръб недалеч от Алекс. Хенри тръгна към нея. Джакс го изрита в слабините. Ударът накара побеснелия санитар да се олюлее.

Когато Хенри инстинктивно се присви от болка, тя грабна ключовете от колана му. Алекс не можеше да гадае какво възнамерява да направи тя с тях, но се надяваше, че каквото и да е, Джакс ще се справи бързо, иначе въпреки очевидната болка, която изпитваше Хенри, щеше да я хване и да започне да й чупи костите. Той беше достатъчно едър, за да прекърши врата й дори и само с едната си месеста ръка, стига да успееше да я хване за гърлото.

Джакс отскочи встрани, извън обсега на ръцете му. Той я наричаше с всички мръсни думи, които имаше в речника си, докато размахваше ръце в опит да я сграбчи.

Джакс издърпа ключовете и започна да навърта около ръката си тънката тел, на която бяха закачени, докато жицата се размотаваше и така завърташе Хенри, карайки го да губи равновесие. Когато телта стигна до края, тя грабна два от счупените крака на стола. Мигновено усука телта около краката, омотавайки всеки от тях по няколко пъти.

Когато Хенри замахна към нея, тя отскочи встрани и като стисна здраво импровизираните дървени дръжки, силно дръпна телта, закачена за колана му. Това го накара да се заклати и да се препъне на няколко пъти. Преди да успее да примигне, тя го заобиколи застана зад гърба му.

Джакс внезапно нахлузи примката от телта върху главата на Хенри и скочи върху гърба му, опря крак между лопатките и натисна с цялата си тежест. Нададе силен вик на ярост и използва всичката си сила, за да изправи свитото си тяло, като същевременно дърпаше импровизираните дървени ръкохватки.

Когато осъзна опасността, за миг месестите ръце на Хенри се вкопчиха в телта около гърлото му. Но беше вече твърде късно. Джакс изкрещя от усилието и телта се вряза в гърлото му. Очите на Хенри изскочиха.

Когато с крак върху гърба му Джакс дръпна дървените дръжки, които сама бе направила, още по-силно, жицата преряза сънната артерия, хранопровода и трахеята. Преряза всичко освен няколко по-здрави сухожилия.

Когато повечето поддържащи мускули бяха прекъснати, главата му клюмна на една страна. Алекс видя, че телта е минала точно между двата прешлена и е прорязала диска.

Когато тялото на Хенри се олюля, сестрата изпищя. С крак върху гърба му и ръце, стискащи дървените дръжки, сякаш държеше юздите на някакво чудовище, Джакс продължи да язди високия санитар, докато той не се сгромоляса на пода. Ударът в пода беше силен. Най-силно изплющя главата му, като издаде отвратително пукане, когато се удари в пода. По белите плочки се разстла гъста червена локва.

В мига, в който Хенри падна, Джакс грабна ножа от ръката му и отскочи като котка от гърба на мъжа, като го използва за опора да се хвърли към сестрата.

Точно когато жената се обръщаше да побегне, Джакс скочи на гърба й. Двете заедно полетяха напред. Преди да се ударят в пода, Джакс преряза гърлото на жената точно толкова ефикасно, колкото го бе сторила и с Бетани в леглото на Алекс.

Алекс не беше държал санитаря в хватката си дълго, но ръцете на мъжа вече се движеха бавно и слепешката, докато се опитваше да се бори за живота си. Когато размахваше ръце, китката с прерязаните сухожилия се клатеше безжизнено насам-натам. Битката приключи, когато санитарят загуби съзнание.

Алекс се възползва и изпъна крака си върху тялото на мъжа. След това използва положението си като лост, който му осигури необходимата сила, за да счупи врата на едрия санитар с едно бързо усукване.

Когато тялото на мъжа се отпусна безжизнено, Алекс се измъкна изпод него и се затича към Джакс. Тя тъкмо се надигаше от гърба на мъртвата сестра.

Когато видя Алекс, смъртоносната ярост в погледа й моментално беше заменена със сълзи на облекчение. Тя обви ръце около врата му. Той също усети буца в гърлото си. Силата на прегръдката й изразяваше без всякакви думи колко дълбоко беше облекчението й.

Във внезапно настъпилата тишина звукът на дишането им тихо отекваше в банята.

— Добре ли си? — попита я Алекс, като притисна главата й към рамото си.

— Не съм сигурна. Чувствам се така, сякаш излизам от някакъв мрачен кошмар. Не мога да го разбера. Чувствам се по-добре, но все пак усещането е странно, все едно съм загубила ума си, загубила съм себе си.

— Ще се оправиш. Това е от силните лекарства, които ни даваха. Ефектът ще премине след ден-два. Просто стой до мен. Обещавам ти, че ще се оправиш.

Тя кимна, сгушена в рамото му. Сега, когато отчаяната битка внезапно беше приключила, притокът на адреналин постепенно намаляваше. Ръцете й около врата му се отпуснаха, силата й сякаш се оттече. Гласът й също беше слаб.

— Мислех, че всичко е свършило. Мислех, че ще умра, увиснала на това място. Но когато те видях, знаех, че всичко ще бъде наред.

Тя се усмихна, когато той я хвана за раменете и повдигна лицето й.

— Още не е свършило. Нужно ми е да останеш силна още известно време. Облечи се. Побързай.

Алекс намери ключовете на края на телта, която почти беше обезглавила Хенри, и побърза да ги откачи.

— Мисля, че сега вече знам как си се чувствал — каза Джакс, докато придърпваше джинсите нагоре по мускулестите си крака и опитваше да се облече колкото се може по-бързо.

— Как съм се чувствал ли? Какво имаш предвид?

— Когато дойдох да те спася в къщата ти и те заварих със смъкнати гащи.

Колкото и да беше невероятно, въпреки че навсякъде наоколо имаше кръв и въпреки че сърцето му все още биеше лудешки от ужас и ярост, Алекс се разсмя.