Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (9) (Страници от писмата на Васил Левски)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
trooper (2013 г.)

Издание:

Апостолът. Страници от писмата на Васил Левски

Съставили: проф. Иван Унджиев и проф. Никола Кондарев

Редактор: Петър Япов

Художник: Петър Кръстев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Вера Кожухарова

Държавно военно издателство, София, 1971

Формат 59×84/16 Дадена за печат на 8.I.1971 г.

ЛГ-ІІ/12 Подписана за печат на 6.II.1971 г.

Печатни коли 13 Издателски коли 10,80

Техн. поръчка № 482 Издателска поръчка № 149 Цена 1 лв.

Печатница на Държавното военно издателство

История

  1. — Добавяне

Да си кажем кривиците

За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим

Любезни ми Кършовски,

Питате ме коя е причината, дето не съм ти писал. Ако се съобразиш с Райчовото писмо, на което отговарям в едно време с Вашето, (то) гледай как отговарям на него.

Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем. Това е причината, дето никому не бях писал от 25 април. Дотогава, като съм писвал на Живкова, то се разбира, че съм писал до всички Ви. Не е ли това така? Отсега нататък е друго. Който иска да върви с нас, той трябва да ни се забележи и законно да дойде при нас.

Приписвате ми, какво в очите си гредата не (виждам), пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си: „Любезни ми брате“, то тогава не трябва таквоз бутане и заобиколки, но кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз не замълчавам Вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории. За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора.

Левски до Ив. П. Кършовски, 20.VI.1871 г.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел

… Приятелю и брате Филипе, ние дейците сме си посветили живота на отечеството и да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, (за) да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да вземаме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва, било, каквото било — добро или зло. Особено ние, които до смърт сме си решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не ни трябват такива глупости.

Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение така е най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изроди български; нито пък казвам, че щом от началото на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово (да дойде)? Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека (и) по-долна (служба). Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.

Всичко се случва, на всичко трябва да бъдем осторожни и умни. Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях. Това, брате, трябва да ни бъде всякога на ума, та да не даваме (лош) пример. Ако ние бъдем такива, тогава никой не ще смее да се възгордее, за да се раждат вражди между нас, от каквито е пропаднало отечеството ни. Имаме хиляди примери.

Щял да дойде някой си по вишегласие да ми вземе онова, което съм заслужил — право или криво — да му е просто. Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Та(ка) е (и) нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.

Какво искам повече, като гледам отечеството си, че е свободно? Нали това ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. И най-често трябва да се съветваме ние, дейците, като спазим (посочим) един другиму грешките си. Защото всеки бърка, па не може (сам) да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.

Левски до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

Интригата спира хода на народната работа

Според писмото ти, както виждам, (Д. Общи) ти се е оплаквал, дето не съм му бил уважавал работата и не съм му давал предница, а ми принасял пари, пък аз стоя по два-три месеца на едно място и ям готови пари! И казваш ми: „Няма яма!“ Таквиз частни мръсотии, като говориш от себе си, който нямаш и право да питаш защо това (е) тъй, или онова инак освен местния к-т, на когото се е писало какво има да се прави. Инак ти частно не правиш друго нищо освен интрига, която спира хода на народната работа.

Ако си разсърден от оногова, чрез когото си искал да се разбереш с мене за представител — как да стане от Ваша страна, разбери се с него, който казва, че не си дошъл нарочно до мене, а само да се повидиш (с мене). (Но) и на това не отказах. Когато разговаряхме с пратеника, при нас беше и друг член, който чу, че казах: „Аз ще изляза на моравата, нека дойде.“ Оттам нататък не зная за приказките Ви. А за представител бях писал на местния Ви комитет да изберат, упълномощят и да тръгне по пътя, както бях писал. Както Вам, (така) еднакво бях писал и (на) другите местни к-ти.

Сега да прекъсна (да отговарям) на всичките твои бълвочи. Така казвам, защото са (нещо) беззаконно: не са по устава, когото аз почитам за най-свято и съм се заклел да го изпълнявам най-точно.

На всички твои (клевети), изложени в писмото ти, събери от край до край документите и да ги предадеш в местния Ви комитет, че оттам ще се вземат да се преместят на съд. Властта ще разсъди и да ти даде правото. Ако ли пък по твои работи (поради твоите действия) местният Ви к-т е спрял работата си, та няма кой да ги приеме, то (те) нека бъдат готови в тебе, че като се повикаш в часа, трябва да бъдеш готов.

Аслан Дервишоглу Кърджала

Левски до Анастас п. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш

Когато всеки народен (деец) върви по волята народна и по устава, няма за какво да се пишат глупости, които докарват да пристъпи за смърт (да мине границата и заслужи смъртно наказание). Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо и да убие народа.

Навождаш ми Ангела, покойния (Кънчев), когото познавам за чист човек и работник, а ти го учернюваш, като (поддържаш) доказваш фактично, че ако той би бил жив, всичко щяло да излезе наяве. Какво и за Димитър (Общи), с когото не щели сте да оставите тъй работата занапред. Тук падаш в отговорност да умиеш лицето на покойния с истината, когото мислехме, че не държеше кривото нито минута в себе си…

Левски до Анастас п. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Д. Общи е заслужил смърт, но му се прощава поради простотията му

… Бай Димитър е заслужил с много неща (постъпки) за смърт, така е, но му се прощава досега поради простотията му. Ако да беше учен, не можех да потъпча закона (устава) и щях да го изпълня. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знае къде водят. А устата му колкото го препоръчват, не излиза едно на хиляда. И колкото пъти е позаслужил, хиляди пъти да не е било, защото той (е) причина, та се породи недоверие между някои от съучастниците. Напътвал ги е различно (погрешно), пък на мене казва, че те така мислили и го запитвали. Това ме принуди да обиколя по-скоро онова окръжие, дето той ходи, без да казвам на местните комитети, че той ми е говорил така. Питах (ги) имат ли някакво съмнение в нещо към Централния комитет според думите на Д. Общи, казани пред всичките членове на един местен комитет, за което им исках писмено (да отговорят). Дадоха ми (отговор), че не (са се оплаквали).

И в друг един местен комитет говорил: „В това окръжие така да сторим, инак да направим и пр.“ Па и за по-нататък бил (надлъгвал). Това станало в Бочукоглу (Етрополе), а председателят го запитал: „Това известно ли е на Централния комитет?“ А бай Димитър казал, че за всичко бил разговарял и (че) било (прието) с вишегласието на всичките местни комитети. В същото време пише и мен, че работите в онова окръжие вече са наредени твърде добре и затова не трябвало вече да отивам по ония места! Но взеха да дохождат писма от тия места, както виждате. Извън писмата казвали са ми устно, че говорил за неща, за които не смеели да пишат, за да не би да им направи пакост…

Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет, 16.IX.1872 г.

Каравелов казва: „Аз съм“

Бай Каравелов,

Утре тръгвам оттук за Пикет (Бекет), а после три дни може за Българско. Прегледайте писмата ми за Одеса и в двете писма ще турите по един устав. По-скоро изпратете уставите по местните рев. к-ти във Влашко… Нарядко (са) хора, които не ще се заемат за работа. Срещнах мнозина хора да Ви окривяват в някои работи и казват: „Тая работа не е (за) Каравелов, защото Каравелов е човек, който казва: «Аз съм!» Залавяме се, защото знаем, че ще излезе на работа.“ Изпратете ми онова, което трябва да подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско. Трябва да (го) поднеса, (за) да подпишат и (те).

Левски до Л. Каравелов, 27.VI.1872 г.

Дето ти пиша от Олтеница и Гюргево, че говорят някои си недобро за тебе, аз мисля, че правя добре, щото да ги убедим в истината. Но като е така (щом ти се сърдиш или не желаеш), не ща вече. Аз го имах за длъжност.

Левски до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.

Д. Общи не е за такваз работа

Д. Общи ще го извадим от службата му поради неспособностите му. По ония места, дето беше отреден, с готови съставени местни к-ти, само да (ги) нагледва и подканя в работата им и от време на време да дава сметка, той излязъл от границата си. И, както виждам, според естествения му характер: хвалби, по-многото с лъжи; пред съучастниците, както и да е, но и по кръчмите говорил на хората: „Ей братя, купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска (ще) има нещо!“ Тук-таме и лъгал, че бил пренесъл хиляда хиляди иглянки пушки и от дума на дума разбрало и правителството, узнало и за името му, и с какъв кон ходи, и по цялото онова окръжие се дири под листо…

За Д. Общи с време казвах, че не е за такваз работа, а само да го водиш след себе (си), но няколко (души) с вишегласие казаха (да остане на работа).

Левски до Л. Каравелов, юли 1872 г.

Да дойде да му дам мястото си

Кажете и на Анастаса (Хинов) да дойде да му дам мястото си: да разполага (с) работите на всичките местни к-ти, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори, да дава пълномощни на работниците според способностите на човека, да намира хора за тайна полиция, да ги нарежда, да се споразумява с нея и пр. и пр. С една дума, да му поверя канцеларията си (и) да държи дневник на тая работа, защото, като гледам, че всичката ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място ни минута? И денят, и нощта да ми са (все) ден, в късо време мога да намера парите без печат (нарочно пълномощно) за тая работа.

Търся такъв, за да му поверя горните (служби), пък аз да падна по пешят на парите. Байо, и на Вас казвам: препоръчайте такъв един, да даде поръчителите си и да остане да върши (да поеме работата). Но ще кажете: „Ти кого си дал (за) поръчители!“ Ето (моят поръчител е) работата, която сам съм довел дотука и сам искам да дам сметка за доходите и разходите, и сам показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъже!… Това е моят поръчител. А думите на горните (Д. Общи и Ан. п. Хинов) са интриги и с чували глупости.

Левски до Централния комитет в Букурещ, 25.VIII.1872 г.