Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (7) (Страници от писмата на Васил Левски)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
trooper (2013 г.)

Издание:

Апостолът. Страници от писмата на Васил Левски

Съставили: проф. Иван Унджиев и проф. Никола Кондарев

Редактор: Петър Япов

Художник: Петър Кръстев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Вера Кожухарова

Държавно военно издателство, София, 1971

Формат 59×84/16 Дадена за печат на 8.I.1971 г.

ЛГ-ІІ/12 Подписана за печат на 6.II.1971 г.

Печатни коли 13 Издателски коли 10,80

Техн. поръчка № 482 Издателска поръчка № 149 Цена 1 лв.

Печатница на Държавното военно издателство

История

  1. — Добавяне

Задружните сили

Всичко се състои в нашите задружни сили

… От никоя страна (за) нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили.

Против тях не може противостоя и най-силната стихия.

Левски до богат българин във Влашко 6.X.1871 г.

От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи

Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах съдържанието му. Радвам се, че и Вие сте влезли в (народната) работа. Братя, възобновяването на нашата славна държава, отърването (освобождаването) ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, (за) да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, Вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето участие в народното ни дело ще остави имената Ви неизгладими в народната ни история. Само умно работете… Често изпращайте човек до познатото Ви село и се съвещавайте, споразумявайте и насърчавайте.

Левски до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.

Времето е в нас и ние сме във времето

Пишете, че ми се радвате на работите ми, като ме и съветвате да се варда да не направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско задето (казваш, че) времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания.

Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане (поклон), ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би(ха) ни направили. А щяло да бъде една година по-късно, не се знае, па нека бъде. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за такава свобода. Тая тяхна голяма дума за нас (нека) ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.

Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш (за) твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш. Следователно криеш се от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Т. Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат…

Дай боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и Вие с второ си писмо дано потвърдите и да чуем из Вашите уста, че речете: чиста свобода българину и всекиму своето. Ако така държите с нас, да живеете и Вие!

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също (всичко) от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от Привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, (което) си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро — така ще бъде.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

В. Лъвскiй

Левски до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си

Приносящият е наш човек, който се изпраща направо до Вас да му дадете пълен отговор на долните питания.

Байо, ти си бил причина за всичките станали работи във Вашия град от турското правителство върху нашите хора! Така казват мнозина. И хора сме изпращали нарочно преди тая случка, за да Ви видим как стоите в нашите работи. Те потвърждават, че Вие сте казали пред пашата, че в София съществувал комитет, и си показал (издал) даскалите ни! Макар да ми бе съобщено за това предателство от чисти наши хора, аз пак им не повярвах.

(Но) ето днес всеки българин се вика да покаже на дело родолюбието си, защото се определя часът на свободата. А до кой предел е дошла работата ни, не ще Ви кажа, защото пред много наши хора оставате съмнителен. Вам засега не остава нищо друго, (освен) да дадете точно описание по приносящия на всичките работи, станали в града Ви: как се е предала работата отначало, кой кои е предал, кому какъв е бил разпитът…, кои са затворени, откъде са, под какъв затвор са и съдбата им за какво сочи? Действията на тази работа точно да опишете от първия ден досега, кога как се е осъждало в конака. За всичко ще дадете писмено (отговор), трябва да му дадете извън града, когато излезе да си върви.

Всичко това трябва да направиш по чиста съвест, т.е. твоите и другите кривици (да изложиш), защото на признаващия се (му) се прощава донякъде, ако той (го) е извършил в незнание. Ако се докаже, че ти си чист, тогава ще вземаш и даваш за по-нататък от онова място, отдето ти е дадена червената книжка (уставът).

Аз съм, който Ви се бях представил в турски дрехи у Вас в собата с печатно писмо за Вас.

В. Лъвскiй

 

П. П. От противната твоя страна (х. Мано), за когото казваш, че бил черна душа, днес мнозина потвърждават, че той бил добър и народен човек, а от Вас се боял, за да не го предадете. Кажи ми сега по-нататък.

Същи

Левски до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.

Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя

Братя,

Писмото Ви от 7.X.1872 г. е: да не дохождам скоро в града Ви, защото можело да стане (опасно)!… А мнението на председателя Ви във Вашето (същото) писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се да дойда в града Ви и се срещна веднъж за всякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.

Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма (се) казвало: „Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!“ Словата в писмото са ойдурдисвани (наподобявани) да приличат на моите. Писмено да ми дадете (обяснение) за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. (Съобщете ми) по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки от Вас каже: „Не знам“, то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е. За целта на тия подхвърлени писма оставам да говоря, след като видя ще ли изповяда сам оня, който ги е мушкал из рязката на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава (ще говоря аз).

Поради тия писма страхувам се да дойда в града Ви. В тях тълкувам: предателство истинско и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще Ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. (Да ви кажа) защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у Вас и у председателя (ви) тайни работи да се пренесат у Николча (Сирков), че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи (ЦК в Букурещ), защото времето заповядва.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога(то) ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да (го) оставя. Оттам ще и (да) получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему.

Какво да Ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали. Днешната случка Ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Срещу това Вие изповядвахте, че ще постоянствувате. Де Ви е постоянството? Затова сами не сте ли Вие причината да страдат и други хора? (Аз) Ви казвах пред Д. Общи, пред очите му, че той не е за (на) своя глава да се отрежда на работа. Не стигнаха ли Ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите (мнение) и за по-нататък?

Колкото време е ходил по-напред с мене, не чувахте ли от устата му, като се оплакваше пред Вас, че дето да сме отишли, него съм оставял на хана, пък аз сам съм вършил, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! Под тия ясни думи барим не разбрахте ли, че аз само на препоръката му, отдето се праща до мене, не се доверявам на него, както и на Ангел (Кънчев), докато сам аз не ги опитам, както знам. Но ще кажете: като ходихте и тримата два месеца заедно, не позна ли ги? Тук ми трябват много думи, за да ви докажа, че да се опознае човек в народната работа доколко е родолюбец и постоянен във всяко нещо, често трябва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време. Затова едни народи, които бързат в това нещо, печелят го за по-много години, отколкото ония, които пипат полека.

Вие ми казахте: „За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по бърже.“ А аз Ви казах, че трябва, но няма такива хора, а вие ми посочихте А. К. и Д. Об. На А. К. му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да я върши безпогрешно, то трябват му не по-малко (от) четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си. Вие чухте, като му казвах как трябва да се постъпи и в Русчук (Русе). Видяхте, като не (по)слуша, и какво стана. Също и Д. Общи ме вземаше за привилегист, като казваше и Вам (това), без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отреди Д. Общи за Орханийско и да му се даде пълномощно, решихте Вие всички, като най-много настояваше Анастас (Хинов) от Плевен, Ваньо (Ив. Драсов) и Пъшков (Димитър), и не след дълго четяхте против него писма от ония места. Сам Пъшков и др. от ония страни колко го нападаха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне поради лудите му действия. Следствие тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него, тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих Д. Пощата (Пеев) пак да му каже да дойде и да донесе сметката от работата си — отде какво е вземал и давал, — пак не дойде. Най-после отидох самичък, защото и писма получих от някои местни комитети, в които ми пишеха за работи, съвсем другояче показани от Д. Общи. Повиках го с мене да дойде (и) заедно да обиколим местата, (от)където го нападат. Той каза, че ще дойде, и на утрешния ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д. Общи, но както за всичко, (така) и за това не (ме по)слуша.

Ето че Вие сте си причина да треперите от страх и вече и на мен не давате да дойда в града Ви и да вдигна всичко, каквото има досега там, тъй като Д. Общи познава всички Ви. Понеже сте в подозрение, трябва да приберете всичко и да го предадете.

Пък Вие занапред дързост! Запрените запрени, а другите трябва да мислят, че (са) полагали клетва. Който не изпълнява клетвата, която е дал пред евангелието, т.е. вярата си и честта си, той е най-низкият и гнуснав човек на света! По-добре е сто години мъки честни, нежели (човек) да потъпче честта си и вярата си. Утре е ден и ще се каже на такъв: „Не си честен, не си българин, лъжеш и в евангелието.“ Нали сте се заклели, че ще изпълнявате устава? Като са паднали тия братя в затвора, (а) може би (да) ги пратят и на заточение, помагате ли им, както предписва уставът? Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато изпадне в беда.

Аз можех да ги отърва, още щом се научих, но би се развалила голямата работа, която е вече дошла да се види на видело. Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата. Затова (сметнах), че ще бъде по-добре да възпра работата. Па ако те останат в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими.

Левски до комитета в Ловеч, последно писмо, 12.XII.1872 г.

Д. Общи предава всичко — бъдете нащрек

Всичко, що си писал чрез Алилаа Салевли (Ловеч) и писмото чрез дядо калугера, с когото се срещнах в Стара Загора, получих и разбрах. Вече сте разбрали вънкашното положение (настояването на ЦК за незабавна революция): луди сме без друго (на всяка цена) да вървим на бой. (Това) мисля, че сте съобщили досега, дето вече знайте. Ако ли не сте, то ще съобщите навсякъде и ще прибавите (също), че засега отложихме революцията за някой месец и друг.

От днес ще ме познавате под името Ибриямаа Анадоллу.

Бъдете известни, че Д. Общи предава всичко, каквото знае. От София дойде нарочно човек да ми разправи за това. Който се познава с Д. Общи, да стои нащрек. В къщата си да не спи, а по приятели.

Левски до Хр. Иванов Книговезеца, декември 1872 г.

Най-редовно изпращайте в. „Свобода“

Байо! Вестниците „Свобода“ от брой първи получих десет, (а) не двайсет, както (ни) беше думата. Пращай ми двайсет, че парите няма да забавя за дълго време. Вестниците ми изпращайте редовно през Русчук и в един ден. Виж, определи един ден назад, та ако се случи да се забави в печатането си един ден назад, то пак да може в означеното време да пристигне в Русчук. Защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.

Левски до Л. Каравелов, юли 1872 г.