Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (6) (Страници от писмата на Васил Левски)

Да се върви с вишегласието

Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?

Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Турну Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти се хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете Вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние Вашите мисли, та ако одобрим — нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни представиш на народното вишегласие тук, в Българско, дето вече от ден на ден взема корен Временното правителство, (като) не искате да чуйте неговия глас, тогава то ще стои против Вас… Ти като чист българин и умен войвода, гледай, ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие както е избрало, или милиони хора — след една глава.

Кажете вие, па сме готови да кажем и ние из едно гърло с по-многото гласове

Приятелю, питаш ме познавам ли те? Как не, и Вази, и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кършовски, Д. Ценова, Каравелова и пр. и пр. Нали дойдох нарочно из Българско да Ви представя народното мнение на простия и учения ни народ в Българско, върху което цяла година мнения давахте? Нали сте Вие горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от началото на работите си и досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар… Аз при тия комедии в година време донейде стоях да гледам и казах Ви няколко пъти: нямаме хора във Влашко, и станах, та си дойдох в Българско. Така ли е, братя съидейници? Да ме простите тук в думите ми, защото и да не исках да Ви говоря вече (за) това минало, то писмото Ви ме кара много повече да Ви говоря. Но стига. Дай боже да сте се взели за други ум и разум. Както виждам в писмото Ви, че се грижите да се съберем аз от Българско и Вие от Влашко, та да се разумеем по кой път трябва да вървим всички наедно. Дай боже и отсега нататък да живеете (да работим заедно), ако Вие сте се турили на тоя път вече.

При всичко, като Ви подаваме ръка и ние от Българско, за да работим задружно, даваме Ви и бележка от БРЦК в България по вишегласие: каквото и когато намерите и най-малкото нещо да извършите за добро там, то предварително да ни явите да го разгледаме и ние, както и ние сме длъжни да съобщим нашето Вам. Пък сега, дето ме викате — няма за какво да дойда. Според това, което гледам засега в писмото, Вие нищо не знаете от работите ни в Българско до днес и (не знаете) какво работим, в което се заключава моето и общото мнение в Българско. Но Вие съидейниците слезте в Турну Магуреле при Дан. Хр. Попов, наш човек е. И разгледайте всичко, щото желаете да чуете от нас из Българско, и който обича, нека заповяда при нас и ние сме при него. Но всичко с внимание гледайте, като четете писмата ни, та да не гледаме на таквиз вече думи, като в това Ви писмо — неврели и некипели, без да разгледате. Стига вече такива недоразумения, зависти и укори, че е срамота вече и от циганите. На думи да не гледаме, но на работа.

Бележите ми в писмото си още: как смея да правя програма и печат, с които да се разполагам в Българско, без да се споразумея с всичките членове в делото? Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да Ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове из Българско — с кои членове в делото във Влашко, които се днес показвате, и колко ли сте души? И сега чакаме да се забележите; или по вишегласието трябва да се гледа в самото място, за което и Вие се туряте днес жертва? Вчера — не! Било е и вчера, но само с думи…

Мисля и се надявам да вървите по народното ни вишегласие, което е назначено вече така:

БРЦК в България, който, докато не подпише — не вършим, разбрахте ли? Ситият на гладния не знае колко хляб да му даде; затова се и пита гладният: „Колко хляб искаш?“ И още по-ясно: малките реки се втичат в по-големите и тъй нататък. Всеки разумен разбира — и Вие (трябва) да разберете… Дай боже да се уякчи Централният ни комитет, та да пусне корените си отвъд Дунава.

Както речат повечето игроводи, така ще играем

Вижте и нашата песен по-надолу, как пеем ние, пък как искате да пеете Вие, че накрай, както речат повечето игроводи, така ще играем.

Искате Вие там да се съберем и да видим по кой път, та да вървим всички наедно. И ние сме го казали, и хората, на които прилича да изберат работа, т.е. представителите ни из Българско, вече имаме ги от няколко градове и села готови. А нейде още ги избират. Има и места, дето не сме им още казали да си приготвят човек от всяка страна, готов за представител, че дето се повика, да дойде да разгледва работите, върху които ще бъде упълномощен да гласоподава. Това току-кажи от повечето место в България и Тракия са готови на първо повикване… Като наредим на всяко място, както казвам по-горе, и сме вече готови, (то ще) се свикат всички представители, дето ще повикаме и Вази. И ако Вие там сте истински патриоти, ще дойдете на нашето събрание в Българско. А къде ще бъде то? — (Това) никому няма да бъде известно до оня ден. И така: Вие там, събрани 20 или 50 души, (а) ние да дойдем всички при Вас от Българско! То и да искаме — не можем; и да можем — не е право така. А не е ли пък още глупаво, както казвате Вие и съидейниците, че намирате за добро с няколко души да се съберете тамкашни, дето викате и мене от Българско да гласоподавам. Чудя Ви се на умовете и тъй се чудя, както сами се бележите за чудни пред всеки наш член на Централния ни комитет в Българско. Бележите в писмото си с една дума — „гламаво“ захващане. А какво по-гламаво от това Ви (е) там да се съберете 20–50, нека и 500 души, пък от Българско, дето ще се пролива кръв, викате мен един, та да решаваме работи? Засега не давам глас, защото, както Ви казах, приемаме и отговаряме по вишегласие. Засега остава да съобщя, пък Вие гледайте по-скоро да се разясните, при г-н Данаил Хр. Попов, та с второто Ви писмо конечно (окончателно) ще се разберем кои сме наши. Но да си забележите именно кои сте, та, както казвате в писмото си, да знаем какво да правим. Пишете ми още, че „Свобода“ умряла и Каравелов отишъл не знам де ти? И по причина на неговите луди работи оттеглил се Попович и Д. Ценович. Пишете ни пак за неговите луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук, в Българско? Приписвате ни, че уж от него чакаме програма, закони, печат и не знам какво си! С една дума, (че) от него се водя. Отворете си очите хубаво в писмата ни — по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да било там от Вас? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кършовски и от Д. Хр. Попов ли, или по одобрението на тукашното вишегласие, па тогава да се върнат и печатат. Тъй кьорава недейте стъпва и (недейте) да дрънкате…

С всички сили работя за решенията на вишегласието

… Казвате ми, че щом дойдат от Вас писма, трябва да Ви се отговори, макар (да) ме нямало. А какъв ще бъде тоя отговор, когато те могат криво да Ви отговорят и аз (трябва) да пиша друг отговор, несъобразен (противоречив) на техния? Тогава какво правите Вие там, а тук какво става? Не е ли по-добре, като се съберем и както се намери за по-добре, така да стане. Така както са вървели досега работите ни, все слепи не сме ли ги раждали! Във Влашко не са ли тези причините, гдето днес работят задружно, пък утре захващат да се нападат? Аз не съм съгласен с такова нещо. Съгласен съм (само) тогава, когато предварително сме разгледали, че вишегласието, като не одобри мнението ми, то тогава турям се да работя с всичките си сили с тях заедно. Но (в този случай) пак не подписвам, че аз съм го избрал така да бъде. Пък ако то излезе на добро, то е на вишегласието; ако е зло — пак на тяхна отговорност остава. Мене ме няма там, защото (аз) не подписвам, но и не развалям, като е (решение) на вишегласието. Длъжност ми е да работя и аз с него. Но (ако) се одобри от вишегласието моето предложение, тогава съм (лично) отговорен за злото и нека чернея аз пред народа.

Отсега занапред трябва да се тръгне по друг прав път, като, когато има да се дава мнение върху някоя работа или отговор на някои по-важни писма, трябва всеки, който ще дава гласа си, и той (иска) по негов избор да бъде в работа, трябва да даде копието си в Централния комитет. Оттам (Централния комитет) ще се взима вишегласието. И тогава никой с никого няма да се препира и да разваля, като е подписал, че по вишегласие ще работи. Пък комуто умът не стига да решава, а иска да бъде и той в работа, тогава трябва да подпише за някого, на когото (той) вярва, че каквото се извърши, ще бъде склонен (съгласен) с неговото.

Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.

Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско

Азис Рушидоглу,

Писмото Ви получих, в което ми бележите, че сте получили писмата ми от 20 юни. Имате и други от 7 юли (а именно): две — едно за тебе, другото — за Д. Ценова. Щом като сте ги получили, мисля да сте ги изпратили на Д. Ценова и първите на Райча и Кършовски. От тия хора и Вие казвате, (че) от кожата им цървули не стават…

Поздравете ги още от мен, какво че ми е жал, загдето още не ни подават ръка в работата ни. Дали защото си работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско, както се е одобрило от вишегласието и пак по вишегласието, което ни се хареса, отвън — приемаме го. А на думи не се основаваме ни за един ден да чакаме.

Всички зависят от вишегласието

… Вижте и в Панайотовите писма, че положението е такова, каквото и ние Ви бележим. Но и в същите му (писма) има и доста грешки… На тия писма ще му отговорите тъй: „Г-не, за всичко, що ни пишеш, то е работа на Централния комитет. С него трябва да се разбереш, отгдето зависим както ние, тъй и всичките революционни комитети, водими по един закон, който по вишегласие на всички ни е нареден. И докато не се съобразите със закона и поднесете писмено Вашето участие, че сте член на ЦК, (то) всичките твои писма ще бъдат напразно, защото не смеем да Ви отговорим.“