Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (5) (Страници от писмата на Васил Левски)

Демократически централизъм

Вземах вишегласието от всичките частни комитети

Това окръжие се състои от петнайсет частни (местни) комитети — села, един град и две паланки (Голямоизворския окръжен център с Орхание, Тетевен и Етрополе). Като излязох да разправя горните бъркотии, присъединих някои селца в едно, дадох им ред, по който да се водят в работата си сами помежду селата, без да има нужда да им се праща на често човек от Ц-т к-т, което може да разкрие работата. А (истина) е, че (работата) се е компрометирала! И така вземах вишегласието от всичките ч. комитети в това окръжие за окръжен център… Пращам Ви и копието, (с което) заповядвам на местните комитети, т.е. какво наставление им давам. (Същото нареждам) и на окръжния център, щото извън това (нареждане) да не се върши (нищо), което излага и работника пред моите очи за наказание.

Централният комитет свързва цяло Българско в няколко окръжни центъра

Братя…

Внимателно бързайте и нищо (вън) от пределите на устава няма да вършите. Всичко трябва да се върши бързо и според съдържанието му. Ц-т к-т свързва цяло Българско в няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно ще се споразумява да взема и дава. Той (Ц-т к-т) намира според местоположението на тукашните места за подходящо окръжният център да бъде тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници — решителни и постоянни юнаци, които ще бъдат готови за всякакъв случай… Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способните работници да свързват изкуствено (ловко) селата и по-малките градове на цялото окръжие с центъра. (Това ще стане така): от всяко село по двама — председателят и един от по-първите им юнаци, които трябва да се познават един друг, че когато се съобщи на председателя нещо, той трябва да го съобщи на главнокомандуващия юнак, който ще знае какво да прави по-нататък. От всяко място ще (от)бележите двама такива в тукашната кондика и в същото време ще им промените имената (и на единия, и на другия) с други, несъществуващи там, и ще им кажете да броят (под номера) от първи № в селото си имената (на лицата), които ще влязат в светото народно дело. И (вече) все под същите № (за всеки един) ще вземат и дават в работата за всичко докрай. После Вие оттука от време на време ще им искате №-ата колко са придобили, без да познавате имената освен на председателя и на един от първите им юнаци. Също така от време на време ще им искате и печалбата откъм пари, срещу които ще им давате разписки от Централния комитет с централния печат. Пък всеки, кой кога внася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под който комитет зависи. Този печат трябва да го поднесе писмено най-напред тука, в окръжния център, за да се признае. Това писмо трябва да се крие на здраво място.

За малки разправии и недоразумения (в района на окръжието) съди окръжният център по най-добри разглеждания, (а) относно смъртните наказания ще се явява и на Ц-т к-т, ако времето допуща, иначе за всяка смърт ще се иска отговор фактично (фактичен отчет).

На всяко село трябва да се промени и името, както напр. виждате Вашето. Също и писмата (да се адресират) по тоя начин. Със същото (истинското) име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът като че ли не е за това село.

За всичко тая работа ще минава в две кондики, от които едната ще бъде ключ на другата, която ще бъде всеки ден в ръцете на членовете и в нея ще се взема и дава без имена и под №. Другата ще носи името ключ на всичко и от нея ще се оправя дневната. Затова в нея (в ключа) ще бъде записано и истинското име на селото със замененото, и истинското име на председателя, и на първия им юнак от селото и пр. От ключа ще се оправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан ни в едната, ни в другата, но като ги вземе, да може да разбере всичките действия.

В ключа и дневника трябва да се впишат на всяко село всичките работи: откога е постъпило селото, кога и какво е принесло и какво е изработило в коя година, месец и ден. Така също и всяко село ще бележи вътрешните си действия (и) за придобитите си членове: в кой ден постъпва, кога какво дава и кога какво зло или добро е направил.

За всички казани горе бележки, доходи и разходи от цялото това окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център, заедно с подобните и от тоя град, ще се предават в Ц-т к-т, когато се поискат.

Ще кажете и това: всеки член да гледа по-скоричко да внесе десятъка си от цялото си състояние веднъж за всякога. Освен (това) сега да побързат по-скоро да дадат по десет лири т(урски) за иглянка пушка, която ще му се даде. Десятъкът на всеки член се оставя всекиму по чиста съвест да пресметне цялото си имане и да даде дълга си.

Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.

Вие сте вече окръжен център — работата ще тръгне по-бързо и умно

Подир снощните ми думи работата няма да се оставя, каквито и предирвания (преследвания) да бъдат (предприети). Имаме решителни работници, които наистина няма да оставят работата каквото и да става, но (не искам да кажа, че) по-хубаво от Вас обмислюват. Следователно не оставяйте и (Вие) сами, (а работете с тях). Никакви заплашвания и преследвания не могат да спрат работата. Когато работите помежду си умно и бързо, (няма нужда) да идва външен човек да ви подканя, чрез когото може да се издаде (делото). А без него никак (няма опасност да бъдете издадени), (освен) ако (между самите Вас) не стане вътрешно предателство. Работете, както Ви се казва, защото не ще оставим да се протака работата поради страхове.

Вие сте вече окръжен център. Имате и длъжност да разпращате насърчителни писма до всички места, които спадат към Вашето окръжие, (както) и до другите окръжни центрове, като се подканяте в работата, за да върви умно. От (това) насърчение и подканяне работата (ще) върви по-сърчено, (по-бързо), по-умно (и) сигурно, отколкото да се страхува човек и да казва: „Чакайте да видим еди-къде си, където се е предала работа, какво ще стане.“ Твърде сте излъгани в тая сигурност. В такъв случай трябва насърчаване с примери.

Аз вече отивам да се срещна и с другите членове на Ц-т к-т и ще гледам да се върши работата по най-добър ред и сигурност. Моите думи пред другите членове ще бъдат съобразно с народа в Българско, който ми е пред очи във всичко за сполуката на нашата революция. Следователно иска (се) да имате доверие в мене, че аз ще говоря същото, което виждам в народа, и че ще гледам да свърша най-добре работите, защото в много работи нашите учени не ми се харесват.

Вие ще направите едно писмо, (подпечатано) с окръжния печат, в което ще ме упълномощите пред другите членове на Ц-т к-т за всичко, каквото има да се върши за сполуката на милото ни отечество България за освобождението ни от турчина, (и че) имам пълна свобода от Вас да говоря и правя всичко пред всеки българин и пред каквато и да е народност.

Такова също пълномощно ще поканите да направят Плов(див) с околността му, окръжният център (Стара Загора), под който спада Чирпан, Нова Загора и Казанлък със своите околности, и окръжният център (Сливен), под който спада и Кот(ел) със своите околности. Ако тия окръжни центрове също така имат доверие в мене, (за) да се върши работата, (също) така трябва (да дадат пълномощно), (с) което правите да тежи гласа ми и ето (Ви) работа, като каквато трябва (да бъде).

От едно място трябва да се свири…

Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте гласа си за едно място (център), като вземете съгласието на някое и друго място и оттука. От този (център трябва) да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и (ще) се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотука беше моя работа, а отсега занапред вишегласието намира (избира) други деловодители, следователно от мое име няма да взимате и да давате. Но (за) да извърша това, трябва да взема и дам точна сметка на досегашните си работи — особено копие и аз да си прибера. Тогава (вече) ще се оправям по новата команда най-честно и с всичките си сили. Че тия думи изричам с чисто сърце, кълна Ви се в името на народа.

Така Ви казвам: от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни (известна), комуто се харесва, нека се хваща на хорото. Без да е така, няма нищо (да постигнем) и по пусто става.

Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, когато очите на всички Вас не гледат равно.

Бай Азисе, ти по сърце и душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам. Но аз вярвам очите си, защото досега не са ме излъгали. А ти, байо, и сам виждаш, че досега с гледане на уста (по приказките на хората) не си познал още нищо и никого. Попрегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не е срамота. Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието реши да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д. Общи, а кажи: „Мисля, че ще бъде добър.“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да вземам, нито да давам извън Българско без знанието на председателя (на ЦК). Както и другите членове със същото пълномощно, гдето и да се намират извън Българско, нямат право без мое знание да взимат и дават в Българско. Следователно, каквото имате да ми казвате нещо ново или да Ви пишат за такива разправии отнейде, всичко трябва да мине през К(аравело)ва, че той знае (вече) за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там (аз) ще отговарям. Знай (това) занапред. Освен поръченията Ви от мене: да ми купиш (това) или там така да направиш, и то ако Ви е по волята (ако желаеш), както и досега, (само това) Ви признавам. Защото, ако бай Д(имитър) се оплачеше пред двайсет души и двайсетте души ми пишеха и ако аз всекиму разправях, тогава тежко ни горко на булгура, който ние мелим.

Право да (си) кажа: ако Вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажете, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да докажа фактично (вашата неоснователност) не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мене в работа. (Но за) да стане това, трябва да се спре народната работа за някое време и (оня), пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за някое време, докато се развиди (изясни всичко).

Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз Ви пък казвам, че донесените Ви думи са лъжа и дърти интриги.

(На) Д. Общи засега е да му се каже: „Иди свърши еди-кое си“, па като (го) свърши, тогава да му се каже пък за друго (да свърши). Затова е Димитър, за друго не е! А колкото за бай Анастаса (Хинов, брат на Д. Хр. Попов), ще видим… И друго ми се донесе, казано от един негов приятел…, но не казвам (нищо), докато не разбера добре…

Но както Ви казвам по-горе, Вие, които сте от толкова време в работа с мене, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и кажете ми досега в нещо намерили ли сте ми шарлатанлък (или) нещо неблагоразумно извършено. В Българско има работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна (Христо Иванов Книговезеца), каквото (съм дал) и на Д. (Общи). Той е с мене още от 62 г. в работа. Той най-добре може да каже за мене имам ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват бай Д. и бай Анастас…

Бай Азисе, току-(що) свършвах, пристигна и другото Ви писмо от 8 септември, в което ми казваш: „Решил си несправедливо да убият в Оряхово Т. Начев.“ Трябвало да преваря и да кажа да не го убиват. Лъжа е. Писмено за това още не съм ни взел, ни дал да се извърши. Но каквито думи ми се донесоха, ако се докаже, че е така (че са верни), трябва да се убие.

На това ти казваш: „Такива думи могат да се случат и у мене, и у тебе.“ На това ти казвам: пред нашите очи всичко, което се изрече, е истинно. За нас няма шега, защото всичко речено е истина, но се изменя на шега (понеже са думи без дела). (Но) в народната работа няма шега, пазете се, Ви казвам!…

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако щеш (дай гаранция) и за Тома Младенов, учителя! Тебе вземам за гаранция, Я. В. не. Днес пиша да не му думат нищо (на Т. Начев) и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си…

Пращам Ви три писма от три местни к-ти. Едното с двата печата е от два к-та, които сега присъединих. С неговото съдържание (имам) от всичките местни комитети в онова окръжие, гдето беше упълномощен да работи Д. Общи. Ако не вярвате на думите ми и дойде да се прегледа работата по-тънко, тогава ще Ви дам всичките подадени писма от местни комитети. Прегледайте писмата добре и разберете всичко и да се не гледа вече през кърпа. Тия писма от местните комитети, като ги разгледате, изпроводете ми ги назад, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи, (както и) от кого се извършват.

Щом прочетеш, бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К(аравело)ва с всичките други писма.

Ваш чист по сърце: Ас. Дер. Кърджала

 

 

Бай К(аравело)в, дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая. Защото другояче аз не смея да се бъркам в работа.