Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (8) (Страници от писмата на Васил Левски)

Народният деец

На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни

Байо!

Работата още няма кой да поеме, та съм принуден сам да се излагам на опасности (и) да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма ни село, ни ханища по къра (в които) да не са изпратили (хора) да търсят.

Завчера имаше една тупурдия в един град, в който бях и аз: предирвания, ненадейни претърсвания по къщята. А аз дето бях в къщата, (щом) излязох, претърсиха я на другия ден. От видело до видело турците вардят по улиците за външни хора. При това положение в тоя град се изплашиха всички. От този град е и Груйо (Ловеч, Марин п. Луканов), който ми пише, (тъй като) бях излязъл оттам и отишъл по други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на турците, че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място где да сляза. (А) дето бях оставил припас, тефтер и пр., казал да се хвърлят в нужника! Виждаш ли работа на страхопъзлювци!

Затова още не съм поверил работата си другиму, защото, ако е в едно (годен), в друго го няма. Ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен, ако ли е разсъдителен, то страхът му го не пуска да прекрачи по-нататък. И още: в страхлив случай се развалят готовите работи. А работите и писмата, които дохождат всеки ден, трябва да се разправят. Пък като ме няма, стоят на едно място дълго време, докато се завърна. Това не е работа. Имаме честни хора, но като не (са) били отдавна в тази работа да се запознаят с нея и да могат да съдят, пак (не са за) нищо и по-зле (с тях).

Водителите на тази работа трябва да са опознали до тънко хората, като кой е К-в, Ц-в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри, в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и се похабят, да се критикуват един друг, без да се увреждат в работата и пр. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия (качества) да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е.

Длъжност ми е да (го) кажа, защото мога да умра. Внимавайте!

Проверка на хората — според човека и работата му

Днес тръгвам да пообиколя някои (и) други град и после 10–20 дена ще се завърна. И Вие дано побързате да изпратите печата, та да го намеря готов, защото без него работите ми остават назад. (А) без него и пари няма. Най-много за него съм чакал и седя на едно място. Без него, накъдето и да отида, думите ми са тъмни (недостатъчно убедителни за делото, което върша). Пък и той (печатът) не се прави за месеци. Ако е до парите работата, дайте ги засега от Вас, че няма да Ви ги забавим. Също и на Каравелова ще платя, според както му пиша. Вземете думата ми за истина. Какво, няма да Ви лъжа в нищо. Ако сте ме взели в сърцето си, че аз днес или утре (мога) да умра или да вляза в ръце, та Вие може да изгубите? Не, аз и да умра, има и други честни юнаци, които ще Ви платят за всичко, което похарчите за нас. Бързайте един сахат (час) напред, че отива времето, от което мога да спечеля по-скоро и по-сигурно.

Когато ми пишеш от днес нататък (или) за мене писмо, трябва да забележиш на кърдашлъка (брата) си да не ми разпечатва писмото. Така ще пише и той, загдето го изпраща. Защото аз работя различно с нашите работници. Според човека и работата му. Трябва да се вардим, че мнозина от днес до утре не са постоянни.

Твоите писма не дръж у Вас. И на всяко писмо, което пращам чрез Вас другиму, да вадиш копие и да го задържаш у себе си. Ако ти нямаш време да преписваш, то задължи другиго. И аз оставям копие на всяко писмо, защото ни са нужни да съобщавам навред, (за) да знаят какви (писма) пиша.

Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!

Братя, отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскърлици, защото дето не е очистен х. Иванчо ефенди и пр. и (дето) нямаме още пари да се поддържат работниците…, а и времето се простира (напредва) без това, причината е: такивато празни писма и интригантски разправии, които (бих) могъл да спра и да не се (занимавам) толкова (с тях)…

Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам, което видя, че не е за него, изпитвам човек в работа и така го пускам по-нататък.

Байовци, пак да повторя: в тая работа трябва добре да се отварят очите! И работа трябва, работа! И да не се слуша всеки, защото има хиляди работи да се вършат, а не могат да се извършат поради такива неразбории.

Не давам никому от работниците да говори нищо от себе си за работи, докато аз не съм известен. Защото на дело излиза друго, а пред които е говорено, става лъжа. И така хората им се иска да не вярват вече, (че нашата работа е сериозна). Где какво е говорено, не мога Ви написа, защото книгите са с пари.

Ако си за работа — иди в Българско

Ако се случи да Ви (по)пита някой устно или писмено как отиват работите с Вас във Влашко и как трябва да работим или как се работи в Българско (който и където и да бъде) — из Влашко (или) из Българско, — (към) тогова да бъдете строго внимателни. Ако рече някой: „Аз искам да работя в Българско, но трябва да имам по какво да ме вярват“, (то) на това ще му отговориш: „Ако си човек за работа, кажи си името и отде си, па си иди в Българско. Там имаме човек, ние ще му пишем да те разгледа по-напред, па ако си за работа, той ще ти даде работа.“ Така ще съобщите на нашите хора да постъпват, щото да знаем къде ход(ят).

И още да бдите, да не би някои хъшове да съставят някоя чета, че да преминат в Българско! Това да Ви е първа длъжност.

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре

Препоръчан Вам един път наш човек, че после дошъл пак уж от наша страна, да му не вярвате, (ако е) без знак, колкото и пъти да дойде. Имаме пред очите си доста (примери): днес е човек, (а) утре — магаре. Да кажа за себе си: Вие ме познавате твърде добре, не съм аз (от) днес в работата си, а от 61-во (лято). Оттогава и досега малко-много с това съм се занимавал и работата ми ме е срещала (с) всякаква (опасност), и не можа да ме отвърни да работя за други (интереси), или да ме отчае (и) да гледам своя си интерес. Ако не знаете, питайте и научете добре, че ако ми вярвате (на)пълно, тогава знам, че и думите ми ще бъдат истина (за) Вас. Трябва изпит!

Обич и доверие към Апостола

… В Олтеница (Румъния) ми дадоха 2 л. т. (турски лири), без да им искам. Аз им казах, че ще получат билет (разписка) за тях, а те ми казаха: „Даваме ти ги тебе, не щем билет.“

Не намерих човек, комуто да предам работата си

Байо,

Вчера узнах, че имало (изпратен) от Вас човек нарочно до мене, но не се срещнахме. Затова ме извести тракийската поща и каза, че по-скоро трябвало да дойда във Влашко. (Аз) аслъ̀ бях готов подир малко да дойда, (за) да се уредят работите, (за които) Ви бях писал по-рано: като за военното училище в Сърбия и пр., но рекох по-напред да съставя в България и Тракия няколко окръжни центрове, които да вземат и дават за своите си дела. По тоя начин (ще) се работи с по-малко разноски, по-скоро и най-сигурно, за да не пропадне работата в неприятелски ръце. Ц-т комитет чрез тоя център (ще) върши работа с цялото окръжие.

Още съм сам, не намерих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват вече нийде из Българско. Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснати глави. То се знае, но без това няма (да се приготвим) скоро. Казах (поканих) едному, работата му не позволявала, пък да остави работата (си), веднага щял да се компрометира, а да ходи като мен, страх го е. Други има много като Д. Общи, но аз не смея да пусна хора, (които) да лъжат народа (с работи, чужди на делото) и да казват, че те вършат, не че се пращат от по-голямо място. А по-умните и за в работа хора, като се поогледат в таквиз работници, казват, „Това са шарлатании и прости работи.“ За да се свърши най-добре, по-сигурно, че шпионин да не може да разбере, по-бързо и с по-малко разноски, така трябва (да се върши), както (аз я) върша. Като дойда, ще Ви разясня. До 30–38 дена мога да дойда, ако е такваз работата, щото всичко да оставя и да дойда, (но) от 30 дена по-рано не мога да дойда.

Райнов (Теофан) е в Цариград и свършил работа: ще бъде главен управител на железницата в Пловдив. Мнозина ми пишат от нашите, че той никога не може да бъде инакъв. След 20 дена ще се завърна в Пловдив. Дано намеря твое писмо, в което да ми разясниш защо ме викате, но аз пак, както и да е, трябва да дойда. (Това ще стане) малко по-късно, (след като) съставя в Българско няколко окръжни центрове. Много здраве от Вашите в Копривщица. Ходих (там).

Без изпит не е приет никой

Войводите се приемат по гореизложения начин. Когато някой войвода се яви на ЦК и поиска да бъде приет, трябва по-напред да положи изпит от нужните военни науки пред комисията военна, която ЦК ще нареди, и според знанието ще застъпи и приличното място. Без изпит не е приет никой.