Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (4) (Страници от писмата на Васил Левски)

Организация и дисциплина

Трябва да бързаме — хората няма да ни чакат

Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, (то) ще го забележите (заедно) с причината, по която се отказва. Колко черни души имате, които Ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа си? Ще ни явите (съобщите) колко юнаци имате готови с оръжие, които всеки ден да са в града Ви, та щом станат нужни на Централния комитет, да ги повика… Черногорските войводи в писмото си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им назначим деня, в който да се захване (въстанието) в едно и също време. Нашият отговор беше (следният): „Има да се готвим още малко и ще Ви явим (съобщим).“ Следователно трябва бързане, защото в много (още) не сме приготвени, а хората, като ни гледат мързеливи в работа — няма и да ни чакат.

Не се показвайте пред вънкашните ни братя страхливци

Чудни хора сте — защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“ Нали разбирате, че като се е писало вам в едно и също време, така също се е писало на всички революционни комитети, за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не щели (не искат). Като как разбирате тази работа, която е най-важна и деликатна, та днес едно да се говори, а утре — друго. Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат (няма) да ни вярват, че ние чувствуваме вече (нужда от) свобода и че гледаме (един) ден напред да отхвърлим ярема си от врата. Пък оттам (от тях) чакаме голяма помощ.

Никой да не се повежда сляпо в работата

Какво стана със закона? Направихте ли бележки върху него, или по съдържание е добър? Както Ви бяхме задължили по заповед от Централния комитет, да съобщите работата ни и на някои и други от по-първите Ви лица по име, (които) да дадат решението си всеки за себе (си), где е гласът им (съгласни ли са с нас). Или ако не (сте) им съобщили, не знаете ли, че (по)падате под съд според закона? Отговорете ни: (съобщили) явили ли сте им и всеки за себе си какво е казал — ще бъде ли с нази и с народа, или е против нази и против народа? Явете още и на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите (ни). Това и ние отколе сме казали: никой да се не повежда сляпо в работа, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички революционни комитети да си изберат и приготвят представители за във Влашко и са (се) приготвили (вече). Казваме и Вам, ако нямате доверие в ловчанския представител и (не искате) да му дадете пълномощно да гласоподава и за Вас в заседанието, то изберете си представител по вишегласие, който познава духа на по-голямата част от народа ни към целта (и) въобще състоянието му, (също) да познава (и) какви са обстоятелствата в Българско. Защото там във Влашко (на събранието) ще бъдат чисто народни хора — представители, българи от разни места, живущи извън Българско; а оттук аз с гореречените ни представители по решение на Централния комитет ще явим (съобщим) как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък — как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се принесе тук в Централния комитет и по вишегласие на всички революционни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето…

Вършете всичко според устава

Братя!

… Изпращаме ви двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове, (за) да работят по него. И те ще се дават, както и всяко нещо, под №, ще се бележи кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, (за) да не попадате в наказание! Събирайте и пари, докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всичките знакове и наставления, за да не би да пропадне нещо в неприятелски ръце.

Дружна разяснителна работа

Умно да се разполагате (с устава), т.е. комуто не е за даване да го има, то да му се прочете, ако не знае да чете, или ако знае, сам да го прочете, докато каже, че го е разбрал, и пак да си остане в комитета. Неизбежно е да го има всеки действителен член, от когото се чака по всичко (или повече) работа. Изпраща Ви се и по едно окръжно писмо от ЦК, което трябва да се прочете пред всичките членове. Също и устава да го прочете един от членовете пред всички и да го разкаже подробно.

Не бива да се дава подкрепа на глупци

Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци, а да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!“ Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво.

Главният център е в Българско

Байо!

Тези се турят (поставят) в работата, защото им казах, че главният център е в Българско. Повечето души мразят (постъпката) на Каравелова, защото напада старите, а другите народности, като слушали това, ползували се. Затова им казах, че му се е рекло вече да не пише ни за стари, ни за млади. Който е крив и пречи на народа ни, ще се явява в ЦК, отдето ще се каже по всичките наши да знаят за това. Така и трябва вече, защото ето намират се хора, (които), като гледат на такива работи, не вземат участие… Усещам и разбрах от много души във Влашко мнението им: ако тая работа се управлява от Българско, то ще бъде работа и ние вземаме участие.

Дела трябват, а не думи

На всичките местни к-ти във Влашко ще им дадете право да съставляват и други местни к., защото има (и други) хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава (старите местни комитети) ще ги отправят до ЦК, отгдето вече ще вземат и дават.

Нали ти казах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо. Казах ти и за Тома Пантелеев! Видяхме се в Турно, попитах го за книжката превел ли е, той ми каза, че мислел да я даде на Мишайков. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите по-скоро! Па да се плати (за труда им)!

Димитър Общи руши единството и дисциплината

… Като видя, че вземах вече вишегласието за центъра на онова окръжие и не ще може да прави каквото си иска, то той (Д. Общи) казал на един друг местен комитет да не се присъединява към окръжния център, а не знам где!

Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили в събранието си да се отправят направо до К(аравело)-ва във Влашко. Това ми казаха други от членовете, че било направено в съгласие с Д. Общи. Не е ли глупост да дели от окръжието едно село и оттам да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа! Това малка ли е помия?

Като чух това, донесе ми се и писмено, че те одобрили това в събранието си. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: „Че това така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието, а пък този печат още не ни е показван да го познаваме. Затова искаме да питаме и ние: кога се прави събрание за нещо, само от 3–4 души ли става и каквото те решат ли бива решено?“

Тоя даскал по-напред го бях изхокал за нечестното му поведение, а сега отишъл от оня ден в едно село и рекъл: „Централният комитет е в село и заповяда да извадите днешния ваш даскал и да вземете еди-кой си.“ Това ми каза представителят, който дохожда на събранието във Влашко… На тоя даскал Д. Об(щи) му дал 5 л. турски назаем. Има ли Д. Об(щи) това право?

Ето какви работи се вършат от неразбрани мозъци, а хората като гледат от (страни), разгласяват работата (ни) за… Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости. Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя(ме)… и да се нападаме един друг…

Има и други честни юнаци

Днес тръгвам да пообиколя някой град (и) друг и после 10–20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, та да го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно място, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него. Пък и той не се прави за месеци? Ако работа е за парите — дайте ги сега от Вас, че няма да Ви ги забавим. Също и на Каравелова ще платя, както му пиша. Вземете думата ми за истина — какво няма да Ви лъжа в нищо. Ако сте ме взели вече в сърцето си, че аз днес или утре трябва да умра или да попадна в ръцете (на врага), та вие може да изгубите? Не, аз и да умра, има и други честни юнаци, които ще Ви плащат.

Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина

Много сте нападнали кърдашлъка (брат) си. За пръв път не (е) трябвало толкоз. Ако ли съвсем се отрича от нашите работи, то е друго. Пък за да си променим имената, то и без тази причина трябва да се променят, защото станаха известни на мнозина из Българско…

За Димитра (Д. Общи) сега не мога Ви каза нищо, с второто си писмо ще Ви кажа за него. Това може (да стане) подир 30–40 дни, докато се сдобия с пари, защото, като се улесня, мисля да дойда да разгледаме и работи, които с писмо мъчно се разглеждат. Димитър го поздравлявам братски (и) ако ще да върви с нас, да почака до второто ми писмо.

Прегледайте устава и направете своите бележки по него

Както виждаш, и на Вас е, както пишем на Панайота, същото ще пишете от наша страна и на Ф. Тотю. Пращаме Ви два закона — единия на Вас и за Ценова (Димитър) в Букурещ. Гледайте хубаво, което не одобрите — туряйте бележки, па и още как. С една дума, каквото намерите за добро да се оттури или притури, бележете накратко и ясно. Като ще бързате да ни ги изпратите, щото Централният комитет по вишегласието на всички членове, а най-вече ще гледа вишегласието в Българско, ще го проводи да се напечата. Другият закон ще изпратите на г-на Каравелова. Задължавате се още, като го прегледате добре Вие в Турну Магуреле, да го изпратите и на Лом, пък от Лом да го изпратят за Пирот и дето познават още.

Нямате съставен устав за наказване на престъпника със смърт

Г-не, препишете съдържанието и на двете писма точно и ги изпратете в Лом до г-на Хр. — Ваш съгражданин, който пък оттам ще ги препише и ще ги изпрати за Пирот и другаде. Приказвали сме, (но) пишете му пак, щото, като се разгледат добре там и другаде, дето е изпратил, да ни забележат чрез Вас кратко какво им хареса (и) какво не. Нека ни пишат чрез Вас, защото е по-сигурно и по-скоро. Дайте си един знак за вземане и даване. Имената и мястото им, където работят те, няма да обаждате на Вашите членове от Влашко, защото мисля, (че) нямате още съставен устав, който да награждава престъпника в същия час със смърт.

Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели

Централният революционен комитет счита за своя длъжност да покани всеки българин, който и дето и да бъде той, да вземе участие в делото. Като има пред вид Вас и Вашите всекидневни пожертвования за милия си народ, на който стоите начело измежду другите родолюбци, има смелостта да Ви покани и да Ви помоли да му подадете братската си ръка, (за) да му помогнете, колкото Ви силите допускат, и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън Българско родолюбци да Ви последват.

Времето за помагане е сега, подир започване на общото въстание не ще имаме нужда от ничия помощ — вратата за родолюбците ще да се затвори. Останалите и закъснелите не ще бъдат вече наши приятели, не ще да ги е раждала българка, не са хора.

Трябва да се съобразите със закона

Писало Ви се е и друг път, че тук, в Българско, съществува Централен комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват революционни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона. Следователно и Вие като българин и прочут войвода според писмата Ви разбираме, че желаете да участвувате в народното дело. Но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега Ви изпращаме, та да не давате глас и да пишете частно от себе си, както сте писали на сливенци и др. за работи, които зависят само от Централния комитет. Защото писаното (от) Вас на сливенци е противно нам. В отговор на призоваването ни да дойдете тук казвате, че не ще принесете никаква полза засега. Като сте уверени, че е тъй, стойте си, та да бъдете бари приготвени, защото скоро ще стане събрание във Влашко, гдето ще се съберат мнозина от работниците ни, та каквото мислите, ще го представите на събранието. А кога и где ще бъде събранието, то ще Ви явим. За това събрание никому няма да явявате.

Закона, който Ви изпращаме, ще го прегледате и ще дадете бележките си върху него, и ще го върнете в Турну Магуреле, защото се прибират вече отвред, за да се печата.

Строга революционна бдителност

С второ (писмо) ще Ви се яви за доходите и разходите на ЦК. Без тоя печат и с подписката отдолу никому няма да вярвате в нищо! Бил вчера работник, а днес, като няма същите бележки, не е истинен. На всеки пратеник от ЦК ще му искате, когато доде, пълномощно според неговите приказания. За да бъдете спокойни и уверени, (че) писмото с печата е истинско, защото има майстори, които могат да направят (всичко) и да стане чудо; ще търсите подписката ми с прорязаната, книга под печата. Пък за очи ще подписвам какво да е.

Бързата работа ялова излиза

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това Ви отговаряме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, (тъй като) всичко тяхно досега (е) било все лъжа. Па и опитът ни още показа, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, (който съществува) от много години у нас, та нека потърпим още малко време. Ние сто пъти по-много бързаме от Вас, защото пътят ни из Българско (е) изпод баюнетите неприятелски. В 3-тото предложение казвате, че не можем се приготви никога, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили, но ние сме по-много приготвени от другите в духа и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак, щом му се даде от ТЦК (Тукашния централен комитет). Но и (ние) сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготвим вътре. А Вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина? И още, ако би се случило и някакво издайничество в неприятелски ръце — да го вземат назад. Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза. Ще приказваме пак и пред народното главно събрание. Защото нашата работа да се е свършила по-отколе, стоеше в ръцете на войводите по-напред.

За рушителите на революционната дисциплина няма място в организацията

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа), които разпратих по ония места, задето беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого где срещне от работниците, казва им: „Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!“ Същото и Анастас (Хинов) казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т(урското) правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

Всичко това произлиза (от обстоятелството), че той не може да оцени като как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат мнозина от ония места, че бил неспособен, та искат, когато им изпровождаме хора с такава цел, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои местни комитети, а които са дохождали устно да ми казват, са доста.

При всичките тия (своеволия) аз не съм му казал още нищо. Викам го да доде да се види: той ли е крив, или търсят извинение (повод), които го нападат, търсят причина да не са вече в работа!

Пък хората са здрави и по-първите в ония страни. Помните и представителя с очилата как говореше за него.

Сега ценете и осъждайте. Аз ще съдя най-после.