Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (2) (Страници от писмата на Васил Левски)

Заклевам се пред Отечеството

Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

Длъжност (ми) е да те попитам: „Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? (Прочел ли си) и окръжното писмо, в което заповядва Централният комитет, което съм ви изпратил от две недели напред?“

Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си. Пък ти прави по твой кеф.

Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лято) да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, (защото) си неверен, то децата ти ще видят (и) ще помислят за тебе.

Трябва да се жертвува всичко, па и себе си

Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели (отколкото) смърт безчестна.“ И наистина, който постоянствува докрай — (за) него са неописуема радост големите дарове (на признателност) от българския народ. И ето сега е часът, в който (може) да спечели всеки. (А не) както (казват) някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си… Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. (Тази) смърт заслужава гореречената ни слава от българския народ. Инак (ако той не действува по този начин) той не е българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа

Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с (хора) от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително ще Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме… И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие — за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докогато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение… По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си

Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и (като) съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на другите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.

В. Левски

16/28.VI.1872 г.

Народната работа стои над всичко

Брате,

Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя Ви венчаването и дай боже (да е) на добре. За нещата (писмата) какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен

Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око не се бои вече от мъките на дрипавия читак. Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.

Ние, членовете на Централния комитет, се събираме да определим вече времето за общо народно въстание. Вънкашното обстоятелство ни принуждава силно (и) без друго да вървим на бой и да се не губи (нито) минута. Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всички страни на Българско да се приготвят с барут, куршуми и пр., да дава вече кой колкото пари има, да вдига с лихва вече кой колкото може. Парите най-късно до два месеца (трябва) да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат, загдето ги поискам, та докато се нарежда работата за революция, пушките и целият друг припас да бъде готов и се разнесе по местата, гдето е нужно. Защото вдигнем ли (веднъж) народните байраци, дотам е цялото приготовление.

Всичко това по-скоро да съобщите по всички места. Приносящият е наш брат от окръжния център Юдачоглу Селиникли (Пазарджик — Н. Ръжанков). Ще му дадете адреса си и ще вземете (техния) адрес за писмено и всякакво споразумение. Точно ще му забележите на книга за всички станали там работи и как стоят сега. Всичко, каквото има донесено от Влашко, да го дадете на някого да го донесе в Ловеч у Николча Алачат (Сирков) в махала Дръстене. По-скоро вижте да ми изпратите (и) фишеците на иглянката ми.

Всичките тамкашни имена да ги промените с други и моето — вместо Ас. Дер. Кърджала ще познавате Ибрияма Анадолу. И подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печата, защото падна в подозрение.

Приносящият и устно ще ви говори за нещо. Вижте, ако можете, дайте му здрава дума.

Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност

Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.

Това Ви е известно. (Но) тук думата ни е за нашите братя сърби, които така също изповядат: свобода или смърт. И ето време (е) да покажат действително, че те, сърбите, са братя и на българите. Ние днес искаме да се освободим и простираме ръката си за помощ, каквато можат да ни дадат. Ние се нуждаем от народни водители за бойното поле и ги молим да ни дадат място за 150–200 души във военното училище. Затова задължавате се от Централния комитет по-скоричко да поднесете тайно писмото ни на сръбското правителство, че ако намери място прошението, отговорете ни по-скоричко.

За честните хора такава смърт

Научили сте чрез вестника за Ангел Кънчев, че се е убил в Русчук и (че) нищо няма намерено в него. Човек проводихме и разбрахме по-тънко. Страхът му е (станал) причина да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт… Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото днес (тя) е най-сладка, честна и права смърт за всеки българин. Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.