Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (10) (Страници от писмата на Васил Левски)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
trooper (2013 г.)

Издание:

Апостолът. Страници от писмата на Васил Левски

Съставили: проф. Иван Унджиев и проф. Никола Кондарев

Редактор: Петър Япов

Художник: Петър Кръстев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Вера Кожухарова

Държавно военно издателство, София, 1971

Формат 59×84/16 Дадена за печат на 8.I.1971 г.

ЛГ-ІІ/12 Подписана за печат на 6.II.1971 г.

Печатни коли 13 Издателски коли 10,80

Техн. поръчка № 482 Издателска поръчка № 149 Цена 1 лв.

Печатница на Държавното военно издателство

История

  1. — Добавяне

Против народните врагове

Най-много са виновни чорбаджиите

И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата и на съвестта.

… Турчеят децата, безчестят по-младите и дъщерите ни. Тия невинни не са ли наши братя и сестри? (А) защо така?… Мислите ли, че ние оставаме невинни в това? Не! Ние и най-много Вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас? Кому другиму има да се надяват горките?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и пролеем капка кръв, (за) да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой друг ще (скочи)? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление?…

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот

Калеко Иване, и Вие Петре и Христо, не само до Вас е, (но) и (до) по-долна ръка (хора), (които имат) възможност. Не е за нас, но за Вас и за Вашите деца ще дадете завинаги… Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава. Утре не и милиони да давате. Ще гледаме какви ще ни се покажете. Както щете — или сто и петдесет лири ще Ви бъдат по-мили, или вечен живот със всичката (цялата) Ви фамилия.

Левски до едно чорбаджийско семейство в Карлово

Има два пътя — кой ще изберете?

Бай Петко,

По писмото ми разбирате кой съм и с какви съм цели човек. Следователно да разберете веднъж за (винаги) това ми писмо, защото времето е такова. Ако си родолюбец, то ще разбереш кратките ми думи и ще бъдеш наш приятел. Късо е времето…, не си простак, послушай кратките ми думи, което правя към Вас от голямо човеколюбие, и според думите на Исуса Христа, който казва: „Всекиму духу не вярвайте, но изпит(ва)йте.“ Досега ни(то) един карловец не е казал за Вас добро, а (всеки казва), че си предател и мъчител сиротински, (като) доказват (това с) факти. Ако ти правиш всичко това с някаква цел и искаш да кажеш, че не е така, то на думи народът няма да гледа (вярва), но на дело. Скоро, скоро е денят за общонародно въстание. И на сборното място всеки ще (бъде) (по)викан да даде (да посочи) работата си, според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма (който не посочи) работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско. Вижте (от) тия два пътя, когото обичате, дръжте (който си изберете, по него тръгвайте)…

Мислете и правете (действувайте), защото в онова време, турчинът щом разбере нашите човешки закони и ги признай, то той ще намери място, равно с българина, а днешните твърдоглави и изедници-българи грозно ще се наказват.

Левски до чорбаджи Петко в Карлово, 1871 г.

Ще гледаме какви ще ни се покажете

Както щете: или три(де)сетех лири ще Ви бъдат по-мили, или златната свобода, в която (ще) Ви се забележи името вечно. Заемете се добре с това, господа, и не ни майте. Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към него. Повтарям Ви: решили сме се вече и веднъж (завинаги) ще принесем жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на чистата свобода…

Подписа (ли са се) хиляди юнаци, (които) чакат отговора Ви. Решавайте по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души. Там, дето (са) предателите, изедниците…

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Техните милиони жълтици нека си бъдат техни

Но влашките чорбаджии, които дават (на) дума кой 1000, кой 2000, кой 3000 жълтици, но (само) тогава, когато видят (че почва въстанието), кажете им, че тогава техните и милиони жълтици — нека си бъдат техни. Когато ние днес се излагаме в най-големи опасности, за да събираме по 20–100 и 1000 гроша, а (те) не искат и да знаят за днешните юнаци, които мрат по тия пари, докато ги съберат и си наредят работа, (то) доще ден, (когато) и тия юнаци (няма) да искат и да чуят за такива чорбаджии, на които са по-мили 1000-та гроша от българските освободители, (които) мрат ката (всеки) ден.

Левски до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.

Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!

Сега за последен път Ви (заявяваме), защото работа ни не е само с Вас. Десет години става, откак Ви чакаме, и жертви на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите, да се вземехте за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес. (Трябваше) отдавна да го приготвите, като и сами разбирате, че без пари не се върши (нищо), па да дойдехте Вие нас да търсите, а не ние Вас. Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и още даваме так(ива) жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни. Пък гледай чудо. От речените Ви чапкъни колкото мрат, по-много стават, колкото страдат, по-много се разпалват. И (най-главно) взели са се на друг ум — на! Както виждате, повече ще мрат, но и работа ще свършат.

Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете, решили сме се вече — или да Ви съберем (да Ви привлечем при нас), или да Ви поразим, както Ви казваме по-горе. И то с едно добро утро или добър вечер. Ето, да намерите по какъвто (и да е) начин тая сума… И те(зи) пари ще ги приготвите в 4–5 деня и да Ви бъдат в пазвата, че (в) който час дойде наш човек със знак и Ви намери от (името на) Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да отлагате (нито) за (един) час време. (А) после, един ден, ще Ви се даде разписка с печат от Привременното ни правителство, която ще отговаря за дадената от (Вас) сума пред бъдещето правителство, което ще дири от (всеки) един и докрай — кой какво е дал и закъде са употребени. Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате.

Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

Ще искаме пари, ако не дават — ще вземаме

Сава Младенов нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще вземаме.

Левски до Д. Хр. Попов, 3.VIII.1872 г.

Тайната поща стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино (ще зачестят присъдите).

Левски до Л. Каравелов, 3.VIII.1872 г.

Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист

За да се избавят затворниците (комитетски хора в Лясковец по повод убийството на местния чорбаджия В. Козлев), трябва да се убие сега и синът му, ако той не е чист. Ако с предателски думи е показан (издаден) Марин (Станчев) и са го запрели, то не трябва да го майте (бавите). И тайно, само ония, които ще го извършат…

Работата вършете, но умно!

Левски до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.

Предателите трябва да се убиват

Вижте чрез Вашите тайни юнаци за пари. Недобри, т.е. чорбаджии-изедници и ненародни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават — трябва да се убиват с време.

Левски до сливенци, лятото на 1871 г.