Иван Унджиев, Никола Кондарев
Апостолът (3) (Страници от писмата на Васил Левски)

За Революцията

Повечето са съгласни да излязат с чети

Ваше благородие, г-н Найдене,

… В кратко (отскоро време) всекидневните минути (случаи) ни показват разпиляване, за което всичките казват, че като остане до 15 март един месец (ще бъдат разпуснати от легията). Очевидно да е истина. Ако ли не, едни говорят, че ще се върнат във Влашко, а повечето са съгласни да излязат с чети, което ще каже, че остават на наше разположение. А къде ще му излезе краят? За това остава на старите да мислят. Ако не ни дадат пушки, ние ще излезем с тояги, както на 67 г.

Моля Ви, дори и да е било наредено за общо въстание или (ако) не (е) било (наредено), да изработите (наредите) по-скоро, за което Ви моля и (ако) е възможно (да наредите).

Покорний Васил И. Львский

Из Белградската академия — новообразувана българска чета

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си

Господин Панайоте,

… Чух, (че) щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо (1867 г.) досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което, ако спечеля, печеля за цял народ — ако изгубя, губя само мене си…

Ваш знаменосец: В. И. Ль-ский

Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място

Сега ида да Ви посрещна (да Ви отговоря на) думата, дето казвате в писмото (си), че с божия воля на лятос да се развява българският лъв в България. Сега, като Ви предлага(ме) до (къде) ни е дошла работата и какво има да работим, па не забравяйте, че хората ни, с които ще захващаме от най-напред, се пръснаха от местата, дето живеят, кой по Влашко, кой в Сърбия, (кой) в Добруджа. Остават само старците и жените. Освен (това) нашата най-сгодна (добра) сполука за захващане (започване) е (през) зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция (на) място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? (Тя) ще отегчи пътя на войските, а (особено) на артилерията и всадниците (конниците).

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме, пред няколко още наши по-разумни и (те) са казвали истината тогава, (че зимата) е време. Но пак не смеем да кажем решително, ако и да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, (тъй като) Централният ни комитет трябва да подпише…

Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 (1867 г.) и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция — да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, (то) да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо (1867 г.) А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои(то) стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва (нека тегли) България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва

Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще (можем) ли в едно (и също) време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намерили за добро. Това е така и нека бъде (да стане, но) само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим (опис на хората и оръжието), та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия…

Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва…

Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови

… Насърчавам Ви, че работата ни засега в Българско е тая: да търсим средство да си купим от по-чистото (здраво) оръжие пушки до четири-пет хиляди; и Турция изведнъж ще я сгромолясаме, а на мястото й ще възкръсне България с пълна свобода. А отде и как ще ги принесем? Това е май мъчничко. Но добър е господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим войводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр. А за в градовете трябва по-ученички, (които) що-годе да познават военната тактика и дисциплина; да знаят кои улици да затворят и кои да отворят; кои и какви къщи трябва да осигурят за профилование (запазване и защита) срещу всякакви противности; каква форма трябва да се даде на шанца, който ще заобикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумнати места. Все трябва да знаят срещу горните как да се разположат. Таквиз младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия. А всички искат ли да умрат за Българско? — Не мога да кажа. Това е Ваша длъжност, да се поразходите барим с писма из Влашко и ще ги намерите всички, (за)щото има (и) та(кива), (които) не знаят какво се работи в Българско.

Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим мястото, заде да тръгнат. (Същевременно) забележете ни имената им (на тези), които ще бъдат готови. Вие сте приели, братовче, с бай Йованица тая за вас много свята работа. Радвам Ви се и Българско ще ви награди.

Размислете хубаво, че доста сме се лъгали

Ако сръбското правителство не е вече таквоз, каквото е било досега срещу нази, тогава ще им опростим всичките погрешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка, пак трябва да бъдем предварително що-годе подготвени отвътре в Българско. Защото на истинното не трябва да вярваме, чак докато се не турим в действие на бойното поле, както не вярваме и самите наши дейци във всичко чак до оня ден… Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си и отлагали от година на година. Сега сме се заловили, както трябва на работа, нека се сдобием и с пари; че тогава ще видим какво ще работим. Парите са водител на всичко, тогава знаем и за какво да приказваме.

Оръжие, оръжие и пак оръжие

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-добро оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и Вам: вижте и отбележете колко души ще се намерят в околността Ви, които да могат да се запишат по за една иглянка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша(та) работа. Колкото по-много се поръчат, толкова по-евтино ще ни паднат (додат)…

В отговора Ви по приносящия ще забележите колко души ще си земете иглянки, защото (е необходимо) да се вземат наведнъж (в) една форма, с едни фишеци…

За революцията е необходимо оръжие

Байо!

… За пренасяне стока в Българско се изнамери място, имаме и хора, които ще го приемат по майсторски способ. (Ето защо) вижте и пишете ни: ще се намерят ли родолюбиви богати, (които) да направят тая (услуга) на отечеството ни: да поръчат от най-добрата система 500 дълги, като по-напред се изпитат на всеки десет една, за да не излязат фалшиви. А като ги внесем в Българско, ще гледаме за малко време да им внесем парите и да се поръчат още…

Необходими са бойни припаси

Моля Ви да задължите Панова или Ячу… да ми вземат за пушката, която купих, те знаят, още 500 фишека и машината, която щеше да ми направи французинът, да си пълня сам фишеците. (Пратете ми) и петстотин празни фишеци, но да Ви каже как се пълнят, па пишете ми ясно да мога да се разбера. Питайте французина за тия фишеци, не може ли да се набави евзата (капсулата), която пали? Защото не е капза, а цялото дъно (е) намазано с такъв огън и дето и да се случи, т.е. на която и страна да се обърне фишекът, иглата като удари, пали се. Та ако може да се достави такъв материал, да се туря пак в изгърмените фишеци от същия огън…

От днес работата ще ни е да търсим пари

Сега кажете ни отде по-скоро да намерим пари? Защото досега съм работил без пари и за това се едвам види работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци (обири) да събирам пари? То хубаво, защото знаем на кого трябва да се нападне. Ами ако паднат от нас мъртви, какво правим без тия хора? Може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне, не дай боже, някой ранен и го уловят, па изкаже всичко, какво работиш вече? Мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, защото свърталища нямаме никъде постоянни; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес ще ни е работата да търсим пари.

Пари, пари

Преди двайсет дни (бил) пратен човек, нарочно от Влашко да ме вика. Не знам за какво. Днес телеграфирах, че след 30 дена ще се отправя за там.

Имаме дадени думи да се вършат много работи. Казвал съм Ви. Може би за военното училище да се тури в ред, или пу(шки)… и правилата военни (да се пренесат), за което бях асла готов после малко време да отида, за да се тури (всичко) в ред. Сега, като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всичките членове (в града) и вън (в селата) да съберат пари, колкото може повечко, та да се видят (уредят) горните нужди. Защото не мога лесно да отида пак, (а) може (би) и никога! Та пари, пари! И колкото повече съберете, ще ги дадете (на) приносящия познат Ви поща, ако сам не дойда после 15–20 дена.

Нужни са пари и военни водачи

Байовци!

Народът ни е твърде добре приготвен духом, (но) членовете на тази свята работа едвам посрещат разноските за нещо повече!… Трябва твърде дълго време. Моето мнение, според аз както ценя работата и гледам пред очи, е: по-скоро да се тури в ред работата, за която пиша на К(аравело)ва (да се приемат ученици във военното училище в Белград). Гледайте, братя, и постарайте се дано се тури това първо и най-свято нещо в работа.

С всичките си сили да се трудите за събиране пари! Бързайте, защото там стои всичката ни работа.

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица

… През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, (след) като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! — на шкембетата. Аз исках да го (убия) и (да взема) парите му, но както правих сметката си в къщи, на пазара не излезе така. Да видим каква (излезе). Ние (бяхме) скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той (бе останал) само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, (но) то не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза… Ако бе дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Посрещна го другарят ми. (Момчето) нададе вик: „Тичайте, хора!“ Докато пристигна от мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, (защото) улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били (нападателите). Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.

Без революция сме загубени во веки веков

Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилва (своята дейност) и турският комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци (и) сърби с турците бой. Черногорските юнаци ни питат в писмата (да им кажем) в какво сме готови, та да им назначим и деня, в който да се почне (боят) в едно и също време. Нашият отговор беше следният: „Братя, още в малко има да се приготвим и ще Ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много (още) не сме приготвени, а хората, като ни гледат, че работим мързеливо, няма да ни чакат…

Предвижда се, че (черногорците) ще ни преварят наедно със сърбите, (но) едно е само, което спира черногорците, (та) да не подават още ръка, (за) да захванат наедно със сръбското правителство. Защото тяхната и наша цел е една — народно управление, което и те тайно са предначертали. Но както и да е, няма да ни чакат за дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се захванеше от която и да е страна бой с турците, пък ние неприготвени в нищо? Затова Централният комитет е невинен, защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е всичките местни комитети. Ако ли пък ни преварят горните, за които казахме, и се захване бой с турците, то (това) ще е за нас честита случка и време за неизпущане. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили по-скоро да даде ред (заповед) на всичките местни комитети за революция, защото инак сме изгубени во веки веков…

Още в нищо не сме приготвени за революция

… В същия ден направихме заседание в присъствието на Аслан Д-олу (Левски), който ни представи на разискване горното писмо (в което Л. Каравелов след Арабаконашкото нападение подканя Апостола да вдигне незабавно народа на революция). След дълго и сериозно размишление върху споменатото писмо нашето мнение беше съвсем противно. Наистина ние не познаваме отблизко причините, които извикват толкова скоро избухването на революцията, обаче ние мислим, че днешните обстоятелства не биха се променили толкова скоро: неприятелят не ще се засили, докато ние бързаме малко-много да се приготвим. Помощта на Сърбия и Черна Гора ние разбираме само тогаз, когато са се вплели в бой с неприятеля. В този дух по решение на това събрание написахме писмо до Ц. к-т, ако е възможно, да се отложи поне за една година пламването на революцията. Надяваме се, че и Вашите мнения отговарят на нашите. Както и да е, нужно е и Вие, които съставяте един комитет, да пишете до Ц-т комитет колкото е възможно по-скоро, което ще се направи от всички местни комитети, за да знае Ц. к-т с какво разполага и да прави по-точно сметките си. По заповед на Ас. Д-олу (Левски) ето по кой начин ще пишете на Ц. к-т и писмото си ще изпратите до нас, за да го препратим заедно с нашите.

След като изявите мненията си за належащата революция, ще дадете още сведения, че правите това със съгласие на толкова и толкова села, с по толкоз юнаци, които (могат) да носят оръжие, и колко села са посветени в работата си, и колко не са, и в колко села малцина са събудени, а има надежда в малко време да се раздвижат всички и да подадат ръка за работа според както ни води уставът. И според наставленията на Аслан Д-олу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да успее таквоз бързо движение, когато ние още в нищо не сме приготвени…

Това ще направите по заповед на Аслан Д-олу.

И все пак сватбата е близо

Братя,

Като не беше при мене разрязаната книга да Ви пиша чрез нея, то ще дадете доверие на думите на приносящия, каквото Ви каже. Той се познава с Вашия Д. Пеев, среден на бой, червени мустаки, сиви очи, бял в лице, в говоренето си е бързорек. Той нарочно е отправен до София да разбере точно станалите работи и да мине при Вас и да Ви разкаже, та същото да явите и на другите м. к-тети и ги насърчите да вървят напред в предприятието, без да губят куража си. (Трябва) да събират пари за оръжие и пр., защото сватбата е близо.

Сега вече всички местни к-ти търсят средства за пари, (едни) ще продават стока, други ще вдигат с лихва и скоро-скоро всеки местен к-т да събере парите си. И с първо писмо като се поискат, каквото внесат, това и ще бъде. Явете на всички местни комитети да бързат и колкото вече могат да съберат пари, да са готови, че после (и) два дена да искат някои си да внесат пари, (ще) е късно и за тях няма (да има) оръжие.

На приносящия забележете и Вие точно, както са станали работите около Вас, той ще ги отнесе в другите окръжни центрове, които пък ще разнесат тая работа по своите околности.

Изпращам Ви една разрязана книга от окръжния център, та когато има нещо да Ви се пише или Вие да пишете, чрез тая книга ще правите споразумения за всичко. Без нея нито едно писмо няма да се взима за истинско…

Приносящият ще Ви каже да доде заедно с него Д. Пеев или друг някой от Вас в Ловеч. И там като додат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво ще прави, като отиде в Ловеч. Гледайте да отиде с него Д. Пеев, че като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси. Той знае мястото ми (в коя къща слизам). Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че ида, та да са известени. Пък Д. Пеев да излиза сутринта рано или вечер на края на Ловеч. Той знае на кое място…

Братски (Ви) поздравявам и целувам всички куражлии членове.

Аслан Дервиш Кърджала