Роджър Карас
Господарят на залива (11) (Животът и смъртта на една мечка от остров Коудиак)

11.

Тристаграмовото мече, родено преди 7 години, сега беше кафява мечка от Коудиак, която принадлежеше към вида Урсус миддендорфи. В действителност обаче то беше по-скоро едно обещание за бъдеща мечка. То постепенно щеше да придобие собствен начин на поведение, изградено въз основа на вроденото или придобитото поведение. Инстинктивните елементи, онези части от начина на живот на отделния индивид, които се предават по наследство, са предопределени, както строежът на черепа или разположението на зъбите. Инстинктът все още не е напълно изучен и не винаги може да се различи безусловният рефлекс от заученото поведение. Инстинктите на мечката като висш бозайник са по-скоро възможен начин на поведение, който се проявява по един или друг начин в зависимост от придобитото от отделния индивид поведение. Тъй като животът на две мечки се различава, както се различава животът на двама души, никоя мечка не прилича точно на друга. Всяка мечка е уникален резултат от инстинкти, повлияни от индивидуалния начин на живот. Ето защо никой не може да предрече какво ще направи определена мечка в следващия момент или да обясни задоволително защо една мечка е постъпила така, а не иначе.

На 7 години шоколадовият мечок беше едно 400-килограмово същество със загадъчно поведение, живеещо в твърде затворен свят, в който никой човек не можеше да проникне. Дори някога да се научи да разбира мечките, той пак ще схваща само най-общото. И тогава, както сега, всяка отделна мечка ще бъде загадка, която не съвпада с определен модел.

Едрият и вече нападателен шоколадов мечок се бе сблъсквал с много други мечки през младия си живот. Той бе срещал, предупреждавал, отстъпвал и влизал в бой с много мечки по бреговете, тревистите хълмове и гъстата растителност покрай потоците. Веднъж мечокът бе победен, много пъти бе побеждавал, но най-често изходът оставаше нерешен. Обикновено той забравяше тези инциденти и въпреки че понякога срещаше бившите си противници, рядко правеше опит да поднови старата вражда, без да има нов повод. Поради някаква особена причина обаче той изпитваше особена вражда към медночервения мечок, с който се бе сблъскал преди години на плитчината с водорасли. При всяка тяхна среща настъпваха неприятности. Когато кръстосваха дирите си, те съвсем определено търсеха наоколо източника на омразната миризма. Дали по някакво съвпадение те се бяха срещнали тогава в критичен и за двамата момент и в паметта им се бе запечатала опасна вражда, или тяхната враждебност израсна от други корени, ние не можем дори да гадаем. Те бяха врагове, предопределени да се срещат от време на време.

Партньорката, която шоколадовият мечок си избра през седмата си година, беше опитна женска на същата възраст. Самият той имаше опит и не срещна някакви пречки. Затова тяхното съешаване стана само няколко часа след като се срещнаха за пръв път на един тревист склон. Тя беше извънредно кротко животно и без колебание следваше партньора си. Това бе мирна и разумна връзка.

Първата им седмица заедно премина без особени събития, ако се изключи фактът, че те имаха тринадесет пъти сношения. През повечето време бяха близо един до друг и всеки незабавно се надигаше и душеше, ако другият се отдалечеше за малко. Съвсем съзнателно те избягваха срещи с други мечки и изглежда, че не искаха нищо друго освен полово задоволяване и хубава храна през целия ден. Когато не се съешаваха, те ядяха, а когато не правеха едното или другото, спяха.

На осмия ден сутринта шоколадовокафявият мечок и неговата партньорка ровеха в един хълм, търсейки див пащърнак и корени, когато изведнъж той се издигна в цял ръст и насочи нагоре носа си. Като сбръчка многозначително устните си, той изсумтя остро и бързо. Спусна се на краката си, като изгрухтя силно, смъкна се по хълма до края на една горичка, после отново се изправи и повтори предупреждението си. Женската спря да рови и се огледа. Няколко пъти мъжкият зае изправена стойка до края на горичката, по средата на тревистия склон, и два пъти на върха на възвишението, като се оглеждаше наоколо и се движеше напред-назад, очевидно разтревожен и объркан. Нагоре по склона пълзяха топли въздушни струи, а тревата се полюляваше от малки въртеливи течения. Слънцето препичаше и не беше лесно да се определи посоката, от която идваха миризмите. Нещо, което се намираше наблизо, тревожеше мъжкия и през останалата част от деня той повече търсеше и по-малко ядеше.

На другия ден, малко след изгрев слънце, мечокът прекъсна подготовката си за ново съешаване и повтори цялата операция от предишния предобед. Възбуден, той обикаляше около ниските храсти, като непрекъснато издаваше предупредителни звуци. Гневът му растеше и в яростен пристъп той се втурна към едно малко дърво и обели изцяло кората му. Женската наблюдаваше с нарастващо безпокойство. Настроението на другаря й се придаваше и на нея.

По-късно сутринта шоколадовокафявият мечок се отдалечи и седна всред някакви храсти, като продължаваше да бъде ядосан и изчакваше развоя на събитията. Женската мечка се намираше на около стотина метра и бе започнала да скубе ниско растящи боровинки. Медночервеният мечок излезе от гъстата гора, бавно се придвижи до храстите и дойде до женската. Тя не знаеше какво да прави, стоеше неподвижно и чакаше. Медночервеният мечок едва бе успял да завре носа си в козината й, когато от другата страна на поляната се разнесе страшен рев и нейният партньор се втурна към тях. Женската едва успя да се отдръпне, преди двата мечока да се сблъскат.

Ударът на 400-килограмовия мечок, носещ се със скорост 50 километра в час, попадна изцяло върху медночервения мечок и той бе отхвърлен в едно дърво зад боровинковите храсти. Медночервеният мечок бързо се окопити и връхлетя върху неприятеля си, преди той да може да нанесе втори удар. Изправени на задните си лапи, те се блъскаха, като всеки се опитваше да намери гърлото на другия. От муцуните им течеше слюнка, те тракаха зъби и ревяха, изпаднали в изстъпление на първобитен гняв. Тъй като шоколадовият мечок за момента не можеше да захапе противника си, той стовари огромната си лапа върху муцуната му. Завъртайки се замаяно, медночервеният мечок замахна, обаче челюстите на противника му се затвориха върху дясната му лапа. Когато дръпна назад огромното си тяло, два нокътя и три от възглавничките на лапата му липсваха.

В следващите няколко минути нашественикът загуби дясното си ухо, лявото му око ослепя и кожата на гърдите му бе разкъсана на няколко места. Шоколадовокафявият мечок получи половинметров разрез на гърдите, който можеше да заздравее след месеци. Боровинковите храсти бяха напълно унищожени. Битката завърши, като съперниците се разделиха, накуцвайки, изтощени и ядосани. Женската мечка се бе отдалечила и изравяше от земята корени. Зрелището скоро бе престанало да я интересува и тя хвърляше поглед към арената само когато някой извънредно силен рев достигаше до едва трепкащите й уши. Тя се присъедини към своя другар при залез слънце и легна да спи близо до него, след като бегло прегледа раните му. Медночервеният мечок, който бе по-тежко пострадал, напусна района и куцукаше мъчително през някакви гъсти храсти, когато го завари нощта. Той прекара по-голямата част от нея, ближейки осакатената си лапа. До сутринта кръвотечението спря, обаче лявото око продължаваше да кърви още много дни. Враждата, която бе започнала между още малките мечета, се бе превърнала в жестока омраза.

През този сезон шоколадовокафявият мечок не можеше повече да изпълнява съпружеските си задължения и раздялата с неговата партньорка настъпи по-рано, отколкото при нормални обстоятелства. Движенията му бяха затруднени от големината на раната и той жалостиво скимтеше, когато трябваше да преодолява по-тежки терени. Мечокът избягваше високите брегове и стръмните преки пътеки, когато това беше възможно, и изяде повече растителна храна, отколкото през което и да е друго лято и есен от своя самостоятелен живот. Въпреки че щастието му се усмихна, когато намери мъртво малко мече, изоставено от майка му, и попадна на лесна за разриване лисича дупка, той натрупа по-малко тлъстини от всяка друга година. Насекомите постоянно го безпокояха, като се опитваха да се хранят от бавно зарастващата рана, и нравът му стана още по-раздразнителен. Въпреки че бе предизвикван няколко пъти, за щастие не се наложи да влиза в битка. Той инстинктивно се възпираше тогава, когато имаше неизгодна позиция за действие.

Към края на лятото раната му се затвори, въпреки че мястото все още бе изнежено. Тъканта около разреза беше силно възпалена. Той успя да улови малко сьомга в началото на есента и се придвижваше главно на север и запад, като търсеше лесно достъпна храна. Битката бе станала в ниските склонове на една планина, висока около 1000 м, на североизток от заливчето Алпин при началото на залива Дедмен. Мечокът се придвижи в западна посока към подножието на планината Грейбек, а след това на юг в полуостров Моузър, разположен западно от залива. С настъпването на зимата той намери подходяща пещера на 700-метрова височина по склона на няколко километра от най-южната точка на полуострова. Той никога не бе идвал в този район, но растителността и общият характер на терена напомняха неговия предишен ловен район и се установи без някакви затруднения. Болката, която все още го измъчваше, и неудобствата, причинявани от ограничената му подвижност, не му позволяваха да проучи околността така подробно, както би оглеждал нови райони при нормални обстоятелства.

На този свят има малко животни, които биха могли да останат живи след удара, който разпра гърдите на шоколадовия мечок. Той бе нанесен от животно, тежащо колкото четирима едри мъже. Ноктите му бяха няколко сантиметра, а силата — подобна на тази на пневматичен чук. Ударът бе нанесен с почти смъртоносна точност и с пълното намерение за убийство. Въпреки нанесените поражения обаче възстановителните сили на животното бяха още по-големи. Час след час, ден след ден, като разпределяше внимателно силите си, отбягваше пресечените местности, придържаше се към добре утъпканите пътеки и не допускаше възможни опасни срещи с други мечки, 7-годишният мечок оцеля. Той влезе в зимната си дупка почти достигнал нормалното си тегло.

Мечокът, който постепенно се унесе в зимен сън в едно от скритите планински места през този ноември, не само бе получил урок от живота, но и белег. При бъдещи стълкновения той винаги щеше да внимава коремната му страна да бъде близо до земята. Знаеше, че ако пак срещне някога медночервения мечок, предимството щеше да бъде негово. Мъжкият, който се опита да отнеме партньорката му, беше белязан за цял живот с постоянно накуцване и намалено наполовина зрение. Въпреки огромната му сила това беше негов голям недостатък. Независимо от случилото се мечото население щеше да се обогати през следващата година с три малки мечета. Преди битката шоколадовокафявият мечок бе дал живот на поколение, по-голямо от обикновеното.