Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (86)

Глава 85

— Искам да поговорим за всичко това. Нямам микрофон, Джези. Както виждаш.

Тя се подсмихна на тези мои думи. Винаги блестяща актриса.

— Виждам, че нямаш.

Сърцето ми така бумтеше, че щеше да се пръсне.

— Разкажи ми какво се случи. Просто ми кажи защо, Джези. Разкажи ми това, което аз почти две години се опитвам да разнищя, а ти си го знаела през цялото време. Разкажи ми нещата от твоя гледна точка.

Маската на Джези, нейната неизменна великолепна усмивка, най-сетне изчезна. Звучеше примирена.

— Добре, Алекс. Ще ти разкажа някои от нещата, които искаш да знаеш. Които не престана да ровичкаш.

Продължихме да вървим и Джези най-после ми каза истината.

— Как се случи ли? В началото просто си вършехме работата. Кълна ти се, че беше така. Дундуркахме семейството на министъра. Джерълд Голдбърг не беше свикнал да получава заплахи, а колумбийците го заплашиха. Държа се като типичния цивилен, какъвто си и беше. Реагира пресилено. Поиска от Службата да охраняваме цялото му семейство. Така започна всичко. С двайсет и четири часова охрана, която никой от нас не смяташе за необходима.

— И ти натовари със задачата двама от по-малокалибрените агенти.

— Всъщност двама приятели. И съвсем не бяха малокалибрени. Смятахме че охраната на семейството ще е детска игра. После Майк Дивайн забеляза, че един от учителите, този по математика на име Гари Сонеджи, на няколко пъти минал покрай къщата на Голдбърг. Първо помислихме, че си пада по момчето. Дивайн и Чейкли решиха, че може да е педераст-педофил. И нищо повече. Така или иначе трябваше да проверим каква е причината. Случката беше отбелязана в дневните им доклади.

— Единият от двамата е започнал да следи Гари Сонеджи.

— Да, на няколко пъти. До различни места. Още не бяхме притеснени, но разследвахме следата. Една нощ Чарли Чейкли го проследи до Югоизточния квартал. Не свързахме Сонеджи с убийствата, извършени там, най-вече защото за тях не писаха във вестниците. Мислехме, че са поредните убийства из гетото, дело на местни главорези.

— Да. Разбирам. Кога заподозряхте Гари Сонеджи в нещо друго?

— Не подозирахме похищение, докато той наистина не отвлече двете деца. Два дни преди това Чарли го беше проследил до фермата в Мериленд. По онова време Чарли не беше допуснал, че се подготвя отвличане. Нямаше основания за това. Но вече знаеше къде се намира фермата. Майк Дивайн ми се обади по телефона от училището, когато избухна скандалът. Искаха да погнат Сонеджи. Тогава именно ми мина мисълта ние да приберем парите от откупа. Но не съм съвсем сигурна. Може би съм го мислила и преди. Беше толкова лесно, Алекс. За три-четири дни всичко щеше да свърши. Никой нямаше да пострада. Не повече, отколкото вече бяха пострадали. Ние щяхме да приберем парите. Милиони.

Небрежният начин, по който Джези говореше за отвличането, ми вдъхна ужас. Не се самоизтъкна, но идеята е била нейна. Не на Дивайн или Чейкли, а на Джези. Тя беше мозъкът на операцията.

— Ами децата? — попитах аз. — Какво стана с Маги Роуз и Майкъл?

— Те вече бяха отвлечени. Не можехме да предотвратим това, което се беше случило. Следяхме фермата, в Мериленд. Бяхме сигурни, че нищо няма да се случи на децата. Все пак той беше учител по математика. Не допускахме, че ще им причини зло. Мислехме го за аматьор. Владеехме положението.

— Та той ги е заровил в гроб, Джези. И Майкъл Голдбърг умря.

Джези се загледа в морето. После бавно кимна с глава.

— Да, момченцето умря. Това промени всичко, Алекс. Завинаги. Не знам дали сме можели да го предотвратим. Тогава се намесихме и прибрахме Маги Роуз. Изпратихме нашето искане за откуп. Целият план се промени.

Двамата продължихме да вървим по ръба на преливащата в цветовете на дъгата вода. Ако някой ни гледаше отстрани, би си помислил, че сме двама влюбени, които обсъждат връзката си. Втората половина от предположението би била съвсем вярна.

Най-после Джези ме погледна.

— Искам да ти разкажа за случилото се между нас, Алекс. От моя гледна точка. Не е това, което си мислиш.

Нямах какво да й кажа. Чувствах се отново като стъпил на обратната страна на луната, готов да се пръсна. Душата ми крещеше. Оставих я да продължи разказа си. Вече нямаше значение.

— Когато се започна там, във Флорида, аз трябваше да разбера какво си успял да откриеш. Исках да имам човек във вашингтонската полиция. Ти минаваш за добро ченге. Освен това си и своенравен.

— Затова ме използва да ти пазя гърба. Избра мен да предам откупа. Не можеше да се довериш на ФБР. Винаги си била добра професионалистка, Джези.

— Знаех, че за нищо на света няма да поставиш в опасност живота на момиченцето. Знаех, че ще предадеш откупа. Усложненията започнаха след като се върнахме от Маями. Но не си спомням точно кога. Кълна се, че е истина.

Усещах се скован и кух, докато я слушах. От мен течеше пот, но не от палещото слънце.

Дали Джези си е донесла пистолета на острова? Винаги е била добра професионалистка, напомних си аз.

— Обикнах те, Алекс, колкото и да не звучи уместно сега. Самата истина. Ти беше голяма част от онова, което отдавна бях престанала да търся. Мил и почтен. Любящ. Разбиращ. Деймън и Джанел ме трогнаха дълбоко. С теб се чувствах цяла.

Виеше ми се свят и ми се гадеше. Така се бях чувствал цяла година след смъртта на Мария.

— Колкото и да звучи неуместно, аз също те обикнах, Джези. Опитах се да не го правя, но не успях. Но просто не мога да си представя някой да ме е лъгал така, както ти. Лъжеше ме и ме подвеждаше. Все още не мога да повярвам, че всичко е било лъжа. Какво ще кажеш за Майк Дивайн?

Джези сви рамене. Това бе единственият й отговор.

— Ти извърши съвършеното престъпление. Шедьовър — продължих аз. — Създаде безупречното престъпление, което Гари Сонеджи винаги е искал да извърши.

Джези надникна в очите ми, но сякаш гледаше през мен. Оставаше само още едно парченце от картинната мозайка — едно последно нещо, което трябваше да узная.

Една подробност, която ми се струваше немислима.

— Какво всъщност стана с момиченцето? Какво направихте ти, Дивайн и Чейкли с Маги Роуз?

Джези поклати глава.

— Не, Алекс. Това не мога да ти кажа. Знаеш, че не мога.

Когато започна да ми разкрива истината, беше кръстосала ръце пред гърдите си. Не ги беше свалила.

— Как си могла да убиеш едно малко момиченце? Как можа да го направиш, Джези? Как можа да убиеш Маги Роуз Дън?

Изведнъж Джези се отдръпна от мен. Беше твърде много, дори за нея. Тръгна обратно към чадъра и кърпите. Спуснах се и я улових за лакътя.

— Махни си ръцете! — изкрещя тя и лицето й се изкриви.

— Може би ще изтъргуваш информацията за Маги Роуз — викнах аз. — Може би ще се спазарим, Джези!

Тя се обърна.

— Няма да ти позволят да възобновиш разследването. Не се самозалъгвай, Алекс. Те нямат никакви улики срещу мен. Нито пък ти. Няма да изтъргувам информацията.

— Ще я изтъргуваш и още как! — казах аз, а гласът ми премина от крясък към приглушен шепот. — Да, Джези, ще го направиш. Ще изтъргуваш информацията…

Посочих към палмовите дървета, които се сгъстяваха навътре от брега.

Сампсън стана и се показа от скривалището си в гъстите храсталаци. Помаха с нещо, което приличаше на сребърна пръчка. Всъщност държеше микрофон за подслушване от разстояние.

Двама агенти на ФБР също станаха и ни махнаха. Отидоха при Сампсън. Те всички бяха в храстите отпреди седем часа сутринта. Лицата и ръцете на агентите се бяха зачервили като варени омари. А Сампсън сигурно беше събрал тен за цял живот.

— Това там е приятелят ми Сампсън. Записал е всяка твоя дума от началото на разходката ни.

Джези затвори очи за няколко секунди. Не беше очаквала, че ще отида толкова надалеч. Не е допускала, че съм способен на това.

— Сега ще ни разкажеш как убихте Маги Роуз — настоях аз.

Очите й се отвориха. Изглеждаха малки и тъмни.

— Ти не разбираш. Ти просто не разбираш — каза тя.

— Какво не разбирам, Джези? Кажи ми какво не разбирам.

— Все търсиш доброто в хората. Но него го няма! Разследването ти ще се провали. Накрая ще излезеш глупак, пълен, непоправим глупак. Отново всички ще ти обърнат гръб.

— Може би си права — казах аз. — Но поне ще ми остане този момент.

Джези посегна да ме удари, но аз блокирах юмрука й с ръка. Тялото й се изви и тя падна. Тежкото падане беше нищо в сравнение с това, което заслужаваше. На лицето й различих крехката маска на учудването.

— Добро начало, Алекс — обади се тя, както беше седнала на пясъка. — И ти се превръщаш в гадно копеле. Моите поздравления.

— Ами! — отвърнах аз. — Нищо ми няма. Всичко ми е наред.

Оставих на агентите на ФБР и на Сампсън официалния арест на Джези Фланаган. После взех една лодка и се върнах в хотела. Стегнах си багажа и след по-малко от час вече се връщах във Вашингтон.