Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (28)

Глава 27

Винаги с лекота съм можел да се посмея над собственото си безсилие като ченге или психолог. Този път обаче не ми беше до смях. Сонеджи ни беше победил на юг — както във Флорида, така и в Каролина. Не успяхме да върнем Маги Роуз. Не знаехме дали е жива или мъртва. След като ФБР ме разпитва пет часа, бях прехвърлен във Вашингтон, където трябваше да отговарям на същите въпроси пред моя отдел. Един от последните ми инквизитори беше Питман. Появи се в полунощ. В чест на срещата ни се беше изкъпал и обръснал.

— Изглеждаш ужасно — бяха първите му думи.

— На крак съм от вчера сутринта — обясних аз. — Знам как изглеждам. Кажи ми нещо, което да не знам.

Осъзнах, че правя грешка, преди още да съм изрекъл тези думи. Обикновено не се навирам между шамарите, но бях гроги, скапан и преебан във всяко едно отношение.

Фюрерът се наведе напред. Беше седнал на един от малките метални столове в заседателната зала. Когато заговори, можах да видя златните му зъби.

— Ей-сега ще ти кажа нещо, което не знаеш, Крос. Трябва да те отстраня от този случай. Справедливо или не, пресата обвинява за провала теб… и нас. ФБР си изми ръцете. Томас Дън също вдига дандания. Струва ми се, че е прав. Откупът изчезна, а ние не върнахме дъщеря му.

— Това са пълни глупости — отговорих аз. — Сонеджи пожела аз да се свържа с него. Все още никой не знае защо. Може би не трябваше да ходя, но отидох. ФБР провали проследяването, а не аз.

— Кажи ми нещо, което да не знам — върна ми го Питман. — Така или иначе прехвърлям двама ви със Сампсън пак към убийствата на Сандърс и Търнър. Точно както искахте от самото начало. Ако обичате да стоите настрана от отвличането. Това е всичко, което имам да кажа — заключи той и си тръгна.

Толкоз по въпроса. Няма да спорим.

Двамата със Сампсън бяхме върнати в Югоизточния квартал. Всеки при онова, което смяташе за правилно. Изведнъж убийствата на шестимата чернокожи отново се оказаха важни.