Владимир Полянов
Пътеки през неуловимото (8)

8

Около отравянето на Роза се понесоха различни слухове. Те се събираха в едно: Нощ. Всички бяха уверени, че той има някаква връзка с това самоубийство. Тая увереност се усили още повече, когато се разбра, че в деня на нещастието той изчезнал от града.

Стамен вярваше повече от всички във виновността на Нощ. Но приписваше си и своя вина. У него бе започнала предишната игра на разкаяние и укори. Роза беше дете, защо той, мъжът, я изостави? Защо вместо ревниви условия не я предупреди, посъветва, приласка? Обстоятелствата против момичето с нищо не намаляваха чувството му на виновност. Те само подсещаха за Нощ, който беше непосредствено свързан с тях. Тогава у него се събуждаше някакво диво озлобление и омраза. Стръвно искаше да срещне Нощ. Свиваше пестници и се чувствуваше способен с един удар да смачка кривокракото чудовище. Но никой не знаеше къде е Нощ.

Така минаха дните до началото на маскарадните празници. Когато те настъпиха, някакво опиянение облада всички. Не се говореше вече за нищо друго освен за радостите през настъпващите празници и за предстоящия бал. Най-сетне и той бе устроен в салона на офицерското гарнизонно събрание.

О, тези провинциални балове! Скромната офицерска зала се обръща само в няколко часа в огромно гнездо на паяк, изплел мрежата си от разноцветни ленти. Машинките на всички книжари издупчват милиони конфети. Търговците вече са направили своите поръчки в столицата за венециански фенери и най-разнообразни маски. Заскърцват всички тавани и стари гардероби, разтършувани от лакомци за подходящ маскараден костюм. С приближаване вечерта на бала шумът и движението се усилват. Някаква нервност обхваща всичко. В определения час тя се обръща на истинска лудост. Започват да пристигат маските в смешно комбинирани костюми. Явно е, че един се смята за рицар от средновековието, там онзи — за някакъв паша, ето и жените му във фереджета и шалвари, сетне идат офицерите от някакви фантастични армии, пиерота, коломбини, дяволи, змейове. Но невинаги околните вземат маскирания за какъвто се представя. От това произлизат недоразумения, закачки. Става весело, прекалено весело. Оркестърът вече е настанен на галерията. Започват танците, пиенето, целувките из тъмния коридор. Милите провинциални балове!

Тази вечер в разгара на танците една маска обърна внимание на някой, сетне на друг. Скоро хората от целия салон насочиха поглед към маската и се отдръпнаха. Тя остана в кръга от насочените погледи.

— Гледайте! Гледайте! — зашепнаха веселящите се един на друг.

Изведнъж някой извика:

— Но това не е маска! Това е той!

Веднага кръгът около уродливата маска стана още по-широк, а лицата на хората се смръщиха.

— Няма ли кой да го изгони! — чу се глас.

Нощ дигна лице. Загледа хората със свиреп поглед. Защото това беше наистина той, кой знае отде появил се отново в града и пристигнал тази вечер на бала.

Оскърбени, възмутени хора отново завикаха:

— Няма ли кой да го изгони!

Но преди някой да се опита и изпълни поканата, Нощ изправи сгърбената си фигура, разгъна дрехата си и посегна към колана на кръста, дето висяха две бомби одринки. Докато наоколо все още се суетяха какво да направят, той бързо развинти някакви капачки, хвана някакво телче.

— Господи, той! — чу се вик.

В същия миг Нощ дръпна телчето на едната бомба, сетне на другата. Почти веднага последва взрив и в салона полетяха късчета от разкъсаното му тяло.