Владимир Полянов
Пътеки през неуловимото (3)

3

Роза влезе плаха в стаята си. Бялата моминска обстановка, в която всяка играчка и бродерия някога толкова я радваше, сега не й направи впечатление. Свали шапката си почти механично. Тука беше старото кресло, пренесено от кабинета на покойния й баща. На това кресло някога й бяха хрумвали първите момински желания и мечти. То знаеше за нея повече от най-добрата й приятелка. Но тази вечер Роза беше мълчалива и затворена и за доброто старо кресло. Седна на него и то трябваше да разбере, че не е нужно за нищо друго.

Момичето се страхуваше от мислите и чувствата си. Те не бяха като някога, когато мечтаеше за бъдещия си живот, за своя жених.

Нейният жених! Приглаждаше буйните си руси коси, съвсем случайно поглеждаше в огледалото очите, които се преливаха от сиво към зелено и мислеше някога за своя жених. Той не трябваше да бъде като другите. Беше чела приказката за чудния принц, очакван от всяко момиче, и сама тръпнеше за такъв. Имаше дързостта да очаква и повече от принц. Стамен дойде точно навреме като очаквания. Тя се радваше и беше щастлива. Докато срещна Нощ. Вечерта на този ден те се видяха отново. Не си казаха нищо, нито се поздравиха. Тя го виждаше за първи път, а Нощ мина покрай нея, без да я погледне. Но не това накара да го причаква следващите вечери на бялата пейка. Имаше друго, и по-силно от един хвърлен поглед. Когато той минаваше, тя чувствуваше пипалата на нещо неизпитано да я сграбчва и ласкае. Успокоението не идваше и след като той отминеше, нито през остатъка от вечерта, още по-малко през новия ден. Тя все още беше възбудена, разсеяна. С нетърпение очакваше часа на новата им среща. Вземаше годеника си и почти насила го отвеждаше на пътя по хълма, дето привечер градската младеж излизаше на разходка. Без да се преструва, държеше се със Стамен ласкава, приказлива. С настъпване на вечерния здрач той сякаш изгубваше за нея всяка привлекателност, обземаше я трепет и с цялото си същество започваше да очаква другия.

Тъй се случи първата вечер, втората, третата. Тя се страхуваше вече, че мислите и чувствата й към Нощ са по-силни от тези към годеника й. Това разбра последната вечер. Тялото й още тръпнеше от неизказаното, което пробуждаше у нея този човек. И пред него тя видя избрания приказен принц безсолен и никакъв. Смътно съзнаваше това, без да може да го изкаже ясно с думи. Чувствуваше само, че е видяла разтворени вратите на нещо загадъчно и желано, към което трябва да приближи.