Патриша Корнуел
В опасност (14)

14

Оръжейният магазин на Рекс е на Ъпуърд Роуд в Ийст Флат Рок, добро място за частна среща, защото е затворен в неделя. Хубаво е да знаеш, че народът в Северна Каролина, който вярва в огнестрелните оръжия и камуфлажа, спазва Шабат.

Сайкс и Уин седят на сгъваеми столове между стелажи с пушки и рибарски принадлежности. Един трикилограмов костур, окачен на стената, я гледа лошо с рибешките си очи. Облегнат на витрина с пистолети, стои шерифът на Хендерсън Каунти — Ръдърфорд. Той е приятел на Рекс, което обяснява как е намерил ключа, за да пусне Уин и Сайкс, така че да могат да проведат малко обсъждане на случая „Финли“.

 

 

Ръдърфорд изглежда като името си, странна работа, феномен, с който Сайкс е наясно през целия си живот.

Той е голям и тътне като товарен влак, заплашителен и настървен само в една посока — своята. По един или друг начин им припомни повече от веднъж, че Флат Рок е под негова юрисдикция.

Недвусмислено заяви, че ако някой прибере Джордж и Кимбърли (Ким) Финли, това ще бъде той. Каза, че първо трябва да разбере защо трябва да бъдат задържани. Така че Сайкс и Уин правят всичко възможно, за да обяснят търпеливо фактите по случая, подробности, които станаха очевидни, докато будуваха цялата минала нощ на път от Ноксвил дотук. После отседнаха в един „Бест Уестърн Мотел“, разнищваха и сглобяваха информацията от досието, до което трябваше да имат достъп от началото, страница след страница доклади, свидетелски показания и дузина ужасяващи снимки, които правят много неща тревожно очевидни.

Ким е намерила жестоко пострадалото тяло на мисис Финли и позвънила на 911 в 14,14 часа на 8 август. Твърди, че карала бялата лимузина „Мерцедес“ на Джордж, излязла по работа и решила да се отбие на гости. Обаче няколко часа по-рано, между десет и тридесет и единадесет, пенсионер, който живее само на няколко преки от Сикуоя Хилс на мисис Финли, видял Ким в района да кара своя червен „Мерцедес“ купе. Когато детектив Барбър я попитал за това, тя предложила простото обяснение, че докато била излязла, спряла в околностите на Сикуоя Хилс, за да изведе своята малтийска болонка Ча-Ча по Чероки Булвард или булеварда, както го нарича тя. Нищо особено подозрително в това, след като Чероки Булвард е бил и е популярно място, на което хората, включително приходящите, извеждат кучетата си. За Ким, която не живееше в Сикуоя Хилс, се знаело, че разхожда Ча-Ча там ежедневно в зависимост от времето, а 8 август се случил хубав ден.

В своите показания пред Барбър тя продължила да преде доста правдоподобната си история: прибрала Ча-Ча около пладне, проверила как е Джордж, който бил болен на легло с настинка, след това излязла с неговия „Мерцедес“, защото нейният „Мерцедес“ купе се нуждаел от бензин и издавал странен шум. По пътя си към химическото чистене решила да се отбие у мисис Финли и когато не й отворили вратата, Ким си отключила и преживяла най-страшния шок през живота си. Тя продължила да разказва на Барбър, твърде плачливо, че много се тревожела за сигурността на мисис Финли. „Имаше всички тия пари, обичаше да се самоизтъква и живееше сама, а беше толкова наивна и твърде доверчива — казала тя, добавяйки, че по-рано през седмицата. Когато Джордж и аз наминахме, за да вечеряме с нея, и двамата видяхме един подозрителен на вид чернокож близо до къщата й, който я зяпаше. Когато завихме по алеята за автомобили, той бързо се отдалечи“.

Джордж, разбира се, потвърдил историята на жена си. Той, естествено, имал няколко свои хубави истории, включително, че е почти сигурен, че леля му забелязала съшия този чернокож мъж няколко дни по-рано, когато той само се разхождал нагоре-надолу пред къщата й, шляейки се, по нейните думи. Бил почти сигурен, че вероятно е оставил един чук върху перваза на прозореца в спалнята на леля си. Използвал го, за да помогне на лелята да окачи една картина, не е сигурен точно кога. Но не много преди това да се случи. Развила се приемлива теория: мисис Финли се върнала вкъщи от тенис, пазаруване или нещо друго и прекъснала своя нападател, който успял да открадне само кутия със сребърни монети, която по общо мнение била на видно място върху една тоалетна масичка в спалнята.

В една от бележките си Барбър е записал, че когато пристигнала полицията, във ваната имало вода, в единия й край била метната мокра кърпа, а друга, по-голяма влажна хавлия лежала на пода в спалнята, недалеч от мястото, където е намерено тялото. Той предположил, че когато убиецът чул колата на мисис Финли по алеята, може да се е скрил и да е гледал как се съблича, за да се изкъпе, което може да го е възбудило сексуално. Щом останала само по сините си украсени с волани шорти за тенис, той я е нападнал и когато тя започнала да крещи, забелязал чука на перваза на прозореца и го използвал.

Онова, което Барбър не е обмислял, или поне не писмено, е възможността мисис Финли да е била във ваната, когато се е появил нейният нападател, и че е възможно той да е бил някой, когото тя познавала толкова добре, че да му позволи да влезе в спалнята и дори да говори с нея, докато е още във ваната или се е подсушавала. Може би някоя близка приятелка или роднина, може би някой, който невинаги се е разбирал с нея. Изглежда на Барбър никога не му е хрумвало, че мисис Финли може да е убита от много близък човек. Тогава убийството започнало да изглежда като опит за сексуално нападение, което стигнало дотам, че гащичките за тенис били смъкнати до коленете й, преди вбесеният нападател да я пребие до смърт.

Според показанията на един от партньорите за тенис на мисис Финли Ким и възрастната богаташка били станали доста враждебни една към друга през онова лято и мисис Финли започнала да подхвърля разни неща, например че китайци би трябвало да работят в пералните на самообслужване, не женени хора като нейния племенник. Сайкс с пълна сигурност би била нащрек, ако тя беше детектив и някой й кажеше това. Би се съсредоточила изцяло върху казаното, би свързала точките, би решила, че Ким и мисис Финли здраво са се мразили и вероятно когато този ден Ким се отбила в дома й след тениса и след поредното лудо пазаруване, писано на сметката на мисис Финли в кънтри клуба, са започнали разправия, която не е завършила добре.

— Все още ми звучи прекалено косвено — заявява шерифът Ръдърфорд от страничната част на витрината с пистолетите, която го подпира.

— ДНК експертизата не е косвена — отговаря Уин и продължава да гледа Сайкс, сякаш за да подсети шерифа, че те двамата са на едно мнение.

— Не разбирам защо не са взели експертизата тогава. Сигурни ли сте, че нещо не се е замърсило след двадесет години?

— Изобщо не са правили ДНК тест тогава — отговаря Уин, гледайки Сайкс, и тя кимва. — Само стандартната серология, определяне на кръвната група, който показал със сигурност, че кръвта върху тенис екипа е на мисис Финли. Но онова, което не са проверили преди двадесет години, са части от дрехите, които биха могли да предоставят друга биологична информация.

— Какви части? — пита шерифът, докато на лицето му се появява израз на нетърпение.

— Части, които се търкат в кожата ти, части, по които може да има пот, слюнка или други телесни течности. Можеш да ги получиш от най-различни места. Вътрешността на яки, под мишниците, околожки от шапки, чорапи, вътрешността на обувки, дъвки, фасове. Нуждаем се от много чувствителна ДНК технология за подобни тестове. Полимерна верижна реакция и КТП, което ще рече къси тандемни повторения. А между другото, когато ДНК е замърсена, не получаваш неверни доказателства.

Ръдърфорд не иска да задълбава в това и казва:

— Добре, Джордж и Ким няма да ви причинят никакви неприятности. И както ви казах, зная, че са си вкъщи. Накарах секретарката ми да им звънне, под предлог, че събира пари за фонда за урагани на Ордена на полицейското братство^[1]. Виждали ли сте нещо подобно на тия урагани? Ако ме питате, Всемогъщият Бог е недоволен от нещо.

— Има колкото щеш неща, от които да е недоволен — обръща се към него Сайкс. — Изобилие от амбиция, алчност и омраза. Точно нещата, довели до убийството на мисис Финли.

Шериф Ръдърфорд не продумва, не иска да погледне към нея, насочва всичките си забележки и мнения към Уин. Това е мъжки свят, което вероятно обяснява защо са всички тия урагани. Наказание, че жените не си стоят вкъщи и не правят онова, което им се казва.

— Преди да тръгнете — казва шерифът на Уин — ми се иска да изясня онази част с влака, защото все още подозирам, че е било убийство. Може би е била набъркана някакъв вид организирана престъпност, Дикси мафията^[2] или нещо подобно. И ако е така — той бавно поклаща глава и двойна брадичка, — може би трябва да подходим към всичко другояче. Да повикаме ФБР.

— Няма начин да е било убийство — непреклонна е Сайкс. — Всичко, което открих за случая Марк Холанд, сочи самоубийство.

— И какво е това „всичко“ — пита шерифът Уин, сякаш той е изказал това твърдение.

— Като факта, че когато е бил женен за Ким, тя му изплюскала парите и го мамела. Имала връзка с най-добрия му приятел, също ченге. Марк е имал достатъчно причини да бъде потиснат и ядосан — обяснява тя, гледайки право в шерифа.

— Може да не е било достатъчно за Барбър, за да продължи в тази посока — добавя Уин, — но е трябвало да поразпита малко за характера и морала на Ким. Което очевидно е направил, след като се е свързал със службата на патолога в Чапъл Хил и след това е закачил с телбод снимка от останките на Холанд към описа на личните вещи на мисис Финли при аутопсията.

— Опис на вещите, който включва тенис екип? И тъй като екипът за тенис бил шести размер, той е направил някаква Шерлок-Холмсова връзка със смъртния случай на релсите? — Ръдърфорд обелва ментова дъвка, намига на Уин: — Представи си, че оставя ДНК-то си по това, а? — после го подканва: — Продължавай — дъвчейки. — Хайде, давай нататък. Слушам. Свържи го с умрелия под влака. Надявам се, че ще можеш — дъвче.

— Десети — намесва се Сайкс. — Тенис екипът е бил десети размер.

— Е, не че съм експерт по женски облекла, но не мога да видя никаква връзка между горкото ченге, прегазено от влак, и тенис екипа на мъртвата госпожа. Намеквате, че детектив Барбър е разбрал, че тези дрехи са прекалено големи за мисис Финли? — отново отправя всичко това към Уин.

— Обзалагам се, че Барбър не е забелязал — подхвърля Сайкс.

— Не мисля, че аз бих го направил — казва шерифът на Уин. — А ти? — той му смига, дъвчейки.

— Точно детектив Гарано забеляза — обявява Сайкс.

— Може би по-простичкият отговор е, че Барбър е изпратил за изследвания кървавия тенис екип в лабораториите на Бюрото за разследване в Тенеси — предполага Уин. — Имал е копие от описа и го е закачил към снимката от моргата. Пъхнал ги в плика със септемврийската сметка от неговата „Мастъркард“, може би защото там са изброени разходите за пътуването му предходния месец до службата на патолога в Чапъл Хил. Хората правят разни неща, без да се замислят. Кой знае…

— Сигурно това е истината — съгласява се Сайкс, сещайки се за досието, което Тоби Хюбър глупашки е пъхнал в печката.

— Много подробности никога не придобиват смисъл — продължава Уин. — Много празнини никога не се запълват. Много от нещата, които се пресъздават, вероятно твърде малко приличат на онова, което наистина се е случило през тези минути или частици от секундата, когато взрив на насилие прекратява нечий живот.

— Ти да не си някакъв философ? — Ръдърфорд присвива очи, дъвче дъвката си.

Уин става от стола, поглежда към Сайкс и й дава сигнала.

— Ние просто имаме нужда от малко време, за да им предадем щастливата новина, после можеш да ги прибереш — обръща се той към шерифа.

„Поне каза ние“ — мисли си Сайкс. Не беше задължен да я включва. Случаят е негов, но независимо от това често си го припомня, се чувства разочарована и потисната заради това, направо обидена. След всички тези тъмни места и кашони, обаждания и пропуснати часове в академията плюс всичко останало със сигурност го чувства свой случаи и ще й бъде доста приятно да каже на Ким и Джордж Финли, че не са се измъкнали, че им предстои да се озоват с белезници и да свършат в една много по-различна Голяма Къща от тази, с която са свикнали. С бодлива тел наоколо.

— Те са доста мили хора — казва Ръдърфорд на Уин, докато излизат и вървят към паркинга, хвърля хубав дълъг пренебрежителен поглед към стария „Фолксваген Рабит“ на Сайкс. Същото бе направил в началото, когато тя и Уин пристигнаха. — Истински срам е да бъдат затворени — продължава да дъвче. — Никога не са причинявали неприятности тук.

— А и не изглежда, че ще имат такава възможност — вметва Сайкс.

 

 

На няколко километра се намира Литъл Ривър Роуд, където доста от богатите жители на Флаг Рок притежават големи домове и имения, мнозина поддържат летни къщи и много от техните притежатели са от далечните Ню Йорк, Лос Анджелис, Бостън и Чикаго.

Сайкс спира колата си на дългата непавирана алея за автомобили, паркира от едната страна между растителността, така че двамата с Уин да могат да се появят без предварително предупреждение. Слизат и се отправят към къщата, която племенникът на Вивиан Финли Джордж и неговата 93-процентова източноазиатска жена Ким са наследили от нея след убийството. Заможната двойка е женена от двадесет и две години, сватбата била шест месеца след като първият съпруг на Ким, детектив Марк Холанд, се самоубил върху железопътните релси в усамотен район на Северна Каролина.

— Е, знам, че щях да проверя — отбелязва Сайкс, продължавайки разговора, който бяха водили през последните десет минути.

— Лесно е да се каже двадесет години след случилото се — подсеща я Уин. — Не сме били там.

— Значи не би си направил труда да провериш резервациите на тенис кортовете? — пита Сайкс, докато вървят по непавираната алея за коли към мястото, където Джордж и Ким се наслаждават на своя привилегирован живот в хубавия си дом.

— Нали разбираш, да направиш същото шибано нещо, което аз направих?

Тя трябва отново да напомни на Уин колко здраво е работила, колко учудващо изчерпателно и умно разследване е провела.

— Ако Барбър беше направил това, той би осъзнал, че не мисис Финли е ползвала машината за подаване на топки този ден — продължава Сайкс, която до момента е привела същия довод вече четири пъти, — освен ако не се е подписала като гост. Трябвало е само да задава въпроси.

— Може би се е чувствал малко като мен — предполага Уин.

— Не е искал да си има работа с клуб, който никога не би го приел за член.

Тя върви близо до него. Той я прегръща.

— Значи ще отиде в затвора? — пита Сайкс и няма предвид Ким Финли.

Тя мисли за Моник Ламонт.

— Лично аз мисля, че беше достатъчно наказана — отговаря Уин. — Но още не съм свършил.

За миг замълчават, докато вървят под слънцето, а алеята за коли е дълга и извита и навсякъде има дървета. Той може да усети тъгата в сърцето на Сайкс, да почувства болката и разочарованието й.

— Да, имаш много несвършена работа там, точно така — казва тя. — Предполагам, че ще заминеш, след като се погрижиш за тия двамата — тя се вторачва по посока на къщата.

— Бихме могли да използваме няколко добри следователи в Масачузетс — подхвърля той.

Сайкс крачи до него, прегърнала го здраво с ръка.

— Мислиш ли, че кутията със сребърни монети изобщо е съществувала? — пита тя, може би просто за да смени темата, а може би, за да откъсне мислите си от там, където Уин живее и работи, от мястото, където си има свой живот, толкова преплетен с този на Ламонт, независимо че го отрича.

— Вероятно — отговаря й той. — Предполагам, че Ким я е грабнала първия път на излизане, след като я е убила, опитвайки се да измисли как да режисира убийството така, че да прилича на обир и сексуално престъпление. За да маскира онова, което всъщност вероятно е било импулсивно престъпление. Да го припише на подозрително изглеждащ чернокож. Това е действало като магия, особено по онова време. Хора са се обаждали в полицията за баща ми. Често се случвало. Той е в собствената си градина, а го описват като дебнещ субект.

Слънцето е горещо над главите им, въздухът е хладен, сега къщата се вижда, наднича над дърветата. Те свалят ръцете си един от друг, раздалечават се, отново са колеги, говорят за случая. Сайкс се чуди защо Джими Барбър никога не е поставил въпроса какво се е случило с обувките и късите чорапи на Вивиан Финли, пита се какво ли е намерила Ким да облече, когато е побягнала, след като е свалила кървавия си екип за тенис. Чудеше се за много неща.

Къщата е точно пред тях, Джордж и Ким Финли, вече на около шестдесетина години, са седнали в бели столове на широката бяла веранда и обядват.

Уин и Сайкс се втренчват в двамата на верандата, които на свой ред се вторачват в тях.

— Твои са — тихичко й подшушва той.

Сайкс го поглежда:

— Сигурен ли си?

— Случаят е твой, партньоре.

Те тръгват по плочника на тротоара, насочват се към дървените стъпала, които водят нагоре до верандата, където Джордж и Ким са спрели да ядат. Тогава Ким става от стола си, изгърбена жена с посиняваща коса, хваната с игла на кок, очила с тъмни стъкла, бръчки, които показват, че доста се въси.

— Загубихте ли се? — пита високо тя.

— Не, мадам, определено не сме се загубили — отвръща Сайкс, докато заедно с Уин стъпва на верандата. — Аз съм специален агент Делма Сайкс от Бюрото за разследване в Тенеси. Това е следовател Уинстън Гарано от Масачузетската щатска полиция. С вас ли говорих по телефона неотдавна? — обръща се тя към Джордж.

— Да, защо? — Джордж прочиства гърлото си, дребен мъж, бяла коса, изглежда несигурен, сваля салфетката си от ризата „Изод“, изглежда неуверен дали да се изправи, или да остане седнал.

— Убийството на Вивиан Финли е отворено наново поради нови доказателства — заявява Сайкс.

— Какви доказателства е възможно да има след толкова години? — пита Ким, прави се, че няма представа, дори се опитва да изглежда разстроена от спомена.

— Вашето ДНК, мадам — отговаря й Сайкс.