Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Montana Sky, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 108 гласа)

Информация

Сканиране
chitatlka (2009)
Корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Горчиво небе

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1996

Редактор: Лилия Анастасова

История

  1. — Добавяне

Тринадесета глава

В навечерието на Нова година времето се затопли. Небето бе ясно и синьо, слънцето грееше и въпреки, че това означаваше киша и лед, когато вятърът отново се развилнее, всички се радваха на мекото време.

Уила възседна коня си и отиде да провери оградите. Помисли си, че щастието, което излъчваше Лили, сигурно влияе и върху нейното настроение. Иначе не би отговорила на плахата й молба да организират коледно празненство в къщата. Като се имаше предвид всичко, което се бе струпало на главата й, това празненство би трябвало да я кара да се чувства нещастна. Обаче трябваше да признае, че го очакваше с нетърпение.

Дори и в този момент Лили, Бес и Нел се суетяха в кухнята с последните приготовления. Къщата бе основно изчистена, подовете лъснати до блясък, а Уила бе получила заповед да бъде готова — измита и облечена — точно в осем вечерта. И тя щеше да я изпълни, за да зарадва сестра си. Някак си съвсем неусетно през изминалите месеци бе обикнала непознатата жена, която бе нейна сестра. А и кой не би го сторил? Лили беше мила, нежна и търпелива. И уязвима. Въпреки че Уила всячески се стараеше да запази дистанция помежду им, от ден на ден двете ставаха все по-близки и сега тя не можеше да си представи Мърси без деликатното присъствие на сестра си.

Лили обичаше да събира клончета и да ги слага в стари бутилки. И по някакъв свой начин умееше да ги накара да изглеждат весели и очарователни. Тя измъкна старите купи от бюфета и подреди в тях плодове и борови шишарки, а стаите бяха украсени с вечнозелени клонки и зеленика.

Тъй като никой не й възрази, тя измъкна от килера отдавна неупотребяваните свещници, купи ароматни свещи и когато вечерно време ги запалеше, стаите миришеха на ванилия, канела и на още Бог знае какво. Но това бе приятно и създаваше домашен уют.

Всички виждаха, че Адам е влюбен в Лили. Тя се съмняваше, че сестра й разбира колко са дълбоки чувствата му. Доколкото Уила усещаше, Лили смяташе, че той просто е любезен с нея.

Слезе от коня и се зае да поправя скъсаната тел на оградата.

Освен това съществуваше и Тес. Не можеше да се каже, че е обикнала мис Холивуд, но напоследък най-голямата й сестра не я дразнеше и ядосваше. През по-голямата част от деня тя се затваряше в стаята си, за да пише или да провежда разговори с агентката си, но изпълняваше задълженията, които й бяха възложили. Е, без особен ентусиазъм и невинаги се справяше добре, но ги изпълняваше.

Уила отлично знаеше какво става между Тес и Нейт, но се опитваше да не мисли за това. Нищо нямаше да излезе от цялата работа. В мига, в който срокът свършеше, сестра й щеше да отлети за Лос Анжелис и щеше да забрави за Нейт. Надяваше се само той да е подготвен за това.

„А какво ще кажеш за себе си, Уила?“ — помисли си тя. Облегна се на стълба на оградата и се взря в планините. За миг й се прииска да яхне Луна и да препусне далеч оттук, да се загуби из снега и дърветата. Да се потопи в тишината, нарушавана само от тихия ромон на водата под леда, в шепота на боровете, в божествения дъх на земята.

Видя някакъв ездач да приближава към нея и си пожела да е Бен, следван от Чарли. Засрами се от разочарованието, което изпита, когато разора, че е Адам.

„Колко е красив — помисли си Уила, — и колко е силен!“

— Напоследък не съм те виждала да яздиш сам — извика му тя.

Той се усмихна и дръпна юздите.

— Господи, какъв ден! — Пое дълбоко въздух и погледна към небето. — Лили се приготвя за празненството и убеди и Тес да й помага.

— И ти трябваше да се задоволиш с мен. — Вгледа се в лицето му и се засмя, когато видя обърканото му и виновно изражение. — Шегувам се, Адам. И макар да знам, че го правиш с удоволствие, аз ти благодаря, че ги наглеждаш.

— Лили не мисли за случилото се тук и за миналото. — Обърна коня си и го подкара до нейния. — Представям си колко й е било трудно да се справи с брака си. Не знам дали раните й са зараснали, но ми се струва, че вече е по-спокойна.

— Тя е щастлива тук. Ти я правиш щастлива.

Знаеше, че Уила разбира колко дълбоки са чувствата му. Винаги го бе разбирала.

— Тя има нужда от време, за да се почувства сигурна. Да повярва, че аз може да я искам, но няма да я нараня заради желанията си.

— Разказала ли ти е нещо за бившия си съпруг?

— Малко. — Неспокойно сви рамене. Искаше му се да му бе разказала повече, искаше да знае всичко. Толкова му беше трудно да чака. — Била учителка, когато се запознала с него, и много бързо се оженили. Било е грешка. Не ми е казала нищо повече. Ала усещам, че дълбоко в себе си все още се страхува. Ако се движа твърде бързо или твърде рязко, тя подскача. Това разбива сърцето ми.

Да, помисли си сестра му, наранените и уплашени хора винаги са разбивали сърцето му.

— За краткото време, през което е тук, тя се промени. Благодарение на теб тя се усмихва по-често. Говори повече.

Адам наклони глава.

— Ти я харесваш.

— Малко.

— А другата? — усмихна се той. — Тес?

— Харесване не е точно думата, която бих използвала за нея — сухо отвърна Уила. — По-скоро бих се спряла на „понасям“.

— Тя е силна жена, умна и решителна. Повече прилича на теб, отколкото на Лили.

— Моля те, не ме обиждай.

— Така е. Тя приема предизвикателствата и може да ги накара да работят в нейна полза. Няма твоето чувство за дълг и може би сърцето й не е толкова меко. Но въпреки това аз много я харесвам.

Уила смръщи вежди и се обърна, за да го погледне.

— Наистина ли?

— Да. Когато я учих да язди, тя няколко пъти пада от коня. Ставаше, изтупваше джинсите си и отново се качваше. — Припомни си, че в онези мигове лицето й имаше същото изражение като това на сестра му, когато се опитваше да разреши някой проблем. — Това изисква смелост и решителност. И гордост. Тя кара Лили да се смее. Мен също. И ще ти кажа нещо, което и тя самата още не знае.

— Тайни? — Сестра му се усмихна и смушка коня си, за да се приближи до него. — Разкажи ми всичко.

— Тя е влюбена в конете. Не го знае или не иска да го признае. Обаче аз го виждам по начина, по който ги докосва, по който им говори, как скришом им дава захар, когато си мисли, че не я гледам.

— Скоро кобилите ще започнат да раждат. Да видим колко ще хареса раждането — сви устни Уила.

— Мисля, че ще се справи. Освен това тя се възхищава от теб.

— Глупости!

— Ти не го виждаш, но аз съм сигурен. — Прецени разстоянието до къщата. — Хайде да се надбягваме до обора.

— Готово. — Сестра му смушка Луна и тя се понесе напред.

 

 

Влезе в къщата със зачервени страни и блеснали очи. Никой не можеше да надбяга Адам, но тя почти го стори и това повиши настроението й. Обаче щом видя Тес да слиза по стълбите, лицето й помръкна.

— А, ето те и теб. Качвай се веднага в стаята си, каубойке. Нямаш много време, докато дойдат гостите, така че трябва да се измиеш.

— Има още два часа.

— Които едва ще стигнат, за да заприличаш на нещо подобно на жена. Незабавно трябва да вземеш душ.

Уила смяташе да направи точно това, но сега заяви:

— Имам да свърша някои работи.

— О, не. — Лили се появи зад нея и плесна с ръце. — Вече е почти шест.

— Е, и какво от това? Няма кого да впечатлявам.

— Никой не е длъжен и да те вижда в този вид. — Тес въздъхна, хвана я за ръката и я задърпа към стълбите.

— Хей!

— Хайде, Лили, трябва да ми помогнеш.

Тя прехапа устни и хвана другата ръка на Уила.

— Ще бъде толкова хубаво да се видим с хора. Ти се преумори от работа. Искаме тази вечер да се забавляваш.

— Свалете си проклетите ръце от мен. — Без усилие се освободи от ръката на Лили, но Тес я стисна още по-силно и я повлече към спалнята. — Ще броя до пет и ако не ме пуснеш… — Млъкна и се втренчи в роклята, разстлана върху леглото.

— Какво, по дяволите, е това?

— Прерових гардероба ти, но там нямаше нищо, което да можеш да облечеш…

— Чакай малко. — Този път Уила се отскубна от ръката й и я изгледа сърдито. — Ти си ровила из дрехите ми?

— Не открих нищо подходящо. Всъщност помислих, че съм попаднала на склад за парцали, но Бес ме увери, че това било гардеробът ти.

Въпреки че дланите й се овлажниха, Лили застана между двете жени.

— Ние преправихме за теб една от роклите на Тес.

— Нейна рокля? — Уила презрително изсумтя и огледа сестра си от главата до петите. — Сигурно сте изрязали половината плат, за да го направите.

— Точно така — върна й го Тес. — И най-вече около бюста, но трябва да призная, че Бес е много добра шивачка. — Предполагам, че дори и ти, с твоите слаби като клечки крака и плоски гърди, можеш да изглеждаш привлекателно в тази рокля.

— Тес, престани, моля те… — прошепна Лили. — Цветът е много красив, нали? Това синьо е точно като за теб. Наистина е много щедро, че Тес се съгласи да се преправи тази рокля за теб.

— Всъщност тази рокля никога не ми е харесвала. Купих я в миг на умопомрачение.

Лили затвори очи, мислено отправяйки молба към Бога.

— Знам, че с това празненство ти причинявам големи главоболия, Уил. Оценявам жеста ти, че не се противопостави на плановете ми и ме остави през последните дни да се разпореждам из къщата ти. Знам какво неудобство е това за теб.

Уила прокара ръка през косата си.

— Не знам коя от двете ви ще ме довърши, но по-добре и двете се махайте от стаята ми. Все някак ще мога сама да се изкъпя и да облека тази глупава рокля.

Доволна от победата, Тес хвана ръката на Лили и я поведе към вратата.

— Измий и косата си, шампионке.

— Върви по дяволите! — Ритна вратата зад тях.

 

 

Чувстваше се като глупачка. Глупачка, чийто задник сто на сто щеше да замръзне в това подобие на рокля. Застана пред огледалото и дръпна роклята надолу. Тя се смъкна до коленете й, а деколтето стигна до пъпа.

Циците или задника, помисли си, докато се почесваше по главата. Кое да прикрие по-напред?

Роклята имаше ръкави, което все пак беше нещо. Но те започваха от средата на рамото и нищо не бе в състояние да ги накара да се повдигнат по-нагоре. Роклята бе от някаква мека и тънка материя, която прилепваше към тялото.

Неохотно пъхна крака в обувките с високи токчета и направи няколко неуверени стъпки.

— О, по дяволите! — промърмори и погледна оскъдния си запас от гримове и червила. Може би трябваше да си сложи малко. Нали все пак бе Нова година.

Цветът на роклята наистина беше хубав. Електрик, предположи тя. Е, може би бюстът й не беше кой знае какво, но раменете й не бяха чак толкова лоши. И, по дяволите, ако краката й бяха като клечки за зъби. Не можеше да се отрече, че бяха дълги, но бяха мускулести и добре оформени въпреки няколкото синини по тях.

Категорично отказа да се занимава с косата си. Никак не я биваше да я гласи, затова я пусна да пада свободно по разголения гръб. Поне щеше да го топли.

Спомни си за обиците само защото Адам й ги бе подарил за Коледа и тя харесваше малките трепкащи звездички.

Ако успееше да издържи цяла вечер на тези токове — защото едва ли щеше да може да седне с тази рокля, — всичко щеше да е наред.

— О, изглеждаш чудесно! — бяха първите думи на Лили, когато тя слезе по стълбите. — Наистина чудесно. Тес, ела да видиш. Уила изглежда страхотно!

Коментарът на Тес бе неясно изръмжаване. Тя бе облечена в сексапилна черна рокля.

— Не е толкова зле — кимна и критично огледа сестра си. — Малко грим обаче няма да ти навреди.

— Аз вече се гримирах.

— Господи, тази жена има очи като на богиня и не знае как да ги подчертае. Ела с мен.

— Няма да позволя да наплескаш лицето ми с глупавите си мазила — заяви, но сестра й я повлече към стълбите.

— Скъпа, моите мазила са първо качество. Лили, задръж фронта.

— Добре, но не се бавете много — грейна в усмивка тя и сърцето й се изпълни с топлота и сестринска обич.

Искаше й се те да могат да осъзнаят каква забавна картинка представляват заедно. Малките разправии, размяната на дрехи и гримове, всичко това бе толкова естествено за едни сестри.

Бе благодарна, че е част от всичко това. Завъртя се радостно и внезапно се закова на място, като видя, че Адам стои зад нея.

— Не чух кога си влязъл.

— Влязох през задната врата. — Можеше да я гледа до безкрайност, тъмнокоса фея в падаща на вълни бяла рокля. — Много си красива, Лили.

— Благодаря.

Никак не се чувстваше красива. Но той бе толкова великолепен, толкова изискан и съвършен, че тя не можеше да повярва, че е истински. Хиляди пъти през последните месеци бе копняла да го докосне. Не само по ръката или кратко докосване по рамото, а истински да го докосне. Но нещо в нея й казваше, че той може да се подразни или пък да се разсмее, а тя не искаше да рискува.

— Радвам се, че си тук — заговори припряно. — Тес заведе Уила за някои последни корекции в грима й, а гостите ще започнат да пристигат всеки момент. Аз не съм много добра домакиня. Никога не знам какво да кажа.

Приближи се към нея и тя несъзнателно отстъпи назад, но сетне си заповяда да стои спокойно. Сърцето й подскочи, когато той леко погали с пръст бузата й.

— Ще се справиш. Те ще загубят дар слово, когато те видят. Също като мен.

— Аз… — Сигурно беше глупава, беше сигурна в това, но толкова много й се искаше да се хвърли в обятията му и да се притисне до гърдите му. — Трябва да помогна на Бес в кухнята.

— Тя ще се справи и без теб. — Без да откъсва поглед от нея, Адам бавно се приближи и нежно взе ръката й. — Защо не си пуснем малко музика? Може дори да изкараме един танц, преди другите да пристигнат.

— Отдавна не съм танцувала.

— Тази вечер ще танцуваш — обеща й той и я поведе към салона.

Заредиха компактдиска и включиха уредбата.

— Обещай ми, че ще танцуваш с мен точно в полунощ — каза той и пръстите им отново се преплетоха.

— Разбира се. Притеснявам се — призна Лили и смутено се усмихна. — Ще стоиш близо до мен, нали?

— Толкова дълго, колкото искаш. — Вдигна поглед над главата й и видя Тес и Уила да слизат по стълбите, като си разменяха злобни думи. Адам изумено подсвирна и Тес му намигна, а сестра му се намръщи.

— Май много скоро ще имам нужда от едно питие — студено процеди Уила и се отправи да посрещне първите гости.

 

 

След час къщата се изпълни с хора и весела глъчка. Както изглеждаше, никой друг от околността не бе организирал новогодишно тържество и хората нямаше да изпуснат случая да пийнат шампанско, да поговорят за религията или политиката, или просто да поклюкарстват за съседите си.

Уила още веднъж се убеди, че е права да не обича подобни събирания, когато Бетъни Моузли се залепи за нея и започна да я разпитва за подробностите по убийството.

— Всички бяхме шокирани, когато узнахме какво се е случило с Джон Баркър. — Тя жадно отпи от шампанското си. — Сигурно е било ужасно за теб.

Въпреки че тя не можа веднага да схване, че Джон Баркър и Пикълс са едно и също лице, Бетъни продължаваше да я зяпа с любопитство.

— Не ми се иска да говоря за това. Извини ме, но аз току–що отивах към…

Гостенката се вкопчи в ръката й.

— Казват, че бил нарязан на парчета. — Отново отпи от шампанското и облиза устните си. Дългите й тънки пръсти стиснаха още по-силно ръката на Уила. — И скалпиран.

Повдигна й се от възбудата в очите на Бетъни, макар да знаеше, че тя не говореше от злоба — просто обичаше клюките и страшните истории.

— Той е мъртъв, Бетъни, и то убит по особено жесток начин. Жалко, че не носех фотоапарата си, за да го заснема.

Отвращението и сарказмът й не смутиха събеседничката й. Тя се приближи до нея и продължи:

— Разправят, че убиецът би могъл да бъде всеки. Значи някой може да убие и теб, както си спиш в леглото. Точно това казвах на Боб, като идвахме насам.

Уила се усмихна.

— Ще спя по-спокойно, като знам, че се тревожиш за мен. Чашата ти е празна, Бетъни. Барът е натам — добави и припряно се отдалечи. Искаше да подиша малко чист въздух. Как не се задушаваха тези хора? Мина през хола, продължи през фоайето, отвори външната врата и се оказа лице в лице с Бен.

Той я зяпна глупаво и тя се сепна за миг, после решително мина покрай него и излезе навън. Студът я прониза и тя потръпна. Но въздухът бе чист и свеж, а Уила се нуждаеше точно от това.

Когато ръцете му я хванаха за раменете и я извърнаха, тя гневно стисна зъби.

— Партито е вътре.

— Исках да се уверя, че не сънувам.

Не, бе съвсем истинска. Голите й рамене потръпваха под пръстите му, а великолепните й очи изглеждаха още по-големи и по-дълбоки. Синята рокля подчертаваше всяка извивка на тялото й и се спускаше по дългите твърди бедра.

— Господи, Уил, толкова си сладка! Струва ми се, че мога да те схрускам на два залъка. Обаче хубавото ти задниче ще замръзне на този студ.

Разтвори палтото си, пристъпи към нея и я обви с краищата му. Изпита невероятно удоволствие, когато това стройно и слабо тяло се притисна плътно до неговото.

— Пусни ме — възмутено се изви тя, но той държеше здраво ръцете й и тя се почувства като в капан. — Дойдох тук, за да остана поне няколко минути сама.

— Трябваше да си сложиш палто. — Развеселен от ситуацията, се надвеси над нея и я подуши, като куче партньора си. — Миришеш на хубаво.

— Тази глупачка Тес ме напръска с някакъв парфюм — недоволно изсумтя тя, но почувства, че се отпуска от топлината на тялото му. — И наплеска лицето ми с нейните мазила.

— Свършила е добра работа. — Бен се ухили, когато го изгледа със съжаление.

— Има нещо сбъркано у всички мъже, щом можете да се захласнете по някакви мазила! Нима за вас жените са красиви само когато са гримирани и напарфюмирани?

— Ние сме слаби същества, Уил. Слаби, глупави и податливи. Може ли още малко? — Завря нос във врата й и вдъхна дълбоко.

— Стига толкова, Маккинън — засмя се младата жена. — Ти си един голям негодник — промърмори, но ръцете й бяха обхванали кръста му и тялото й не се отдръпваше от неговото. — Закъсня — добави Уила. — Родителите ти, Зак и Шели вече дойдоха. Помислих, че няма да дойдеш.

— Имах малко работа. — Целуна я, преди да успее да извърне глава. — Липсвах ли ти?

— Не.

— Лъжкиня.

— Така ли мислиш? — Може би защото имаше нещо самодоволно в усмивката му, погледна зад гърба му към осветените прозорци, зад които се мяркаха множество силуети. — Мразя партитата. Всички само се мотаят наоколо и се хилят глупаво. Какъв е смисълът от всичко това?

— Социални и културни контакти. Възможност да си покажеш новите дрехи, да пийнеш на аванта и да пофлиртуваш. Възнамерявам да пофлиртувам с теб, когато се върнем вътре. Освен ако не решиш, че е по-добре да отидем в обора и да ми позволиш да сваля тази красива рокля.

— И това ли са единствените ми възможности? — повдигна вежди Уила.

— Можем да използваме и пикапа ми, но не мисля, че ще е много удобно.

— Защо мъжете денем и нощем мислят само за секс?

— Защото е много приятно да си представяш какво ще стане. Имаш ли нещо отдолу?

— Със сигурност. Трябваше да се намажа с олио, за да се пъхна в тази рокля.

— Значи си струва. Хайде да влезем вътре и да се присъединим към веселбата.

Той се отдръпна и студът изведнъж я прониза. Уила потръпна и тръгна към вратата. Сложи ръка на дръжката, но изведнъж се обърна и го погледна.

— Бен, защо внезапно наприказва всичките онези неща… че искаш да свалиш дрехите ми?

— Нямаше нищо внезапно.

Отвори вратата и я побутна вътре. Свали палтото си и го метна на извитото перило на стълбата. За разлика от Уила обичаше партитата, шума, разговорите, закачките. Някои от гостите бяха увлечени в разговори. Други се разхождаха из останалите стаи. Неколцина приятели го видяха и го наобиколиха, за да си разменят последните новини. Трябваше да стисне здраво ръката на младата жена, за да не й позволи да избяга.

— Може ли да ме пуснеш за малко — прошепна му тя. — Аз трябва…

— Знам какво трябва. Дръж се за мен.

— Какво, по дяволите, означава всичко това? — Можеше само да изругае под нос, когато я повлече към салона.

Стаята бе готова за танците. Бен грабна от един поднос чаша бира и с удоволствие се загледа в родителите си, които вече танцуваха.

— Много може да се каже за двама души, които танцуват по този начин — каза.

— Какво? — погледна го Уила.

— Че се познават изцяло един друг. И това им харесва. А сега погледни онези. — Бен кимна към Тес и Нейт, които се полюляваха леко в такт с музиката, усмихвайки се един на друг. — Те все още не се познават много, но им е дяволски добре заедно.

— Тя го използва само за секс.

— И смяташ, че той страда от това, така ли? — Ухили се и остави чашата с бира. — Ела.

Ужасено се отдръпна назад, когато той я задърпа към дансинга.

— Не мога. Не искам. Не знам как.

— Ще се научиш. — Обгърна кръста й и сложи ръката и на рамото си.

— Аз не танцувам. Всички знаят, че не танцувам.

Нежно притисна ръката й.

— Понякога просто трябва да следваш този, който знае къде отива.

Бен я завъртя, така че тя или трябваше да помръдне краката си, или да падне. Чувстваше се тромава и смешна.

— Отпусни се — прошепна й. — Не боли. Погледни Лили. Красива е като картина със зачервеното си лице и разбърканите си коси. А Брюстър се е надул като пуяк, че може да покаже танцовите си умения.

— Тя изглежда щастлива.

— И е. Джим Брюстър ще бъде влюбен в нея още преди танцът да е свършил. След това ще танцува с друга жена и ще се влюби и в нея. — Тя се замисли върху думите му и несъзнателно се отпусна. Бен я притисна по-силно. — Това е магията на танца, можеш да държиш една жена в прегръдките си, да вдъхваш аромата й.

— И след това да минаваш на следващата.

— Понякога да, а понякога не. Погледни ме, Уила.

Тя вдигна поглед и видя блясъка в очите му. В следващия миг устните му бяха върху нейните и той я целуна дълго и страстно. Сърцето й подскочи и заби толкова силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

— Защо го направи?

В отговор само й се усмихна.

— Слагам клеймото си върху теб. Така всички мъже, които те зяпат, ще знаят, че си моя. — Не се излъга в реакцията й — Отначало очите й се разшириха от изненада, а сетне се присвиха от гняв. Кожата й настръхна, но докато тя съскаше отговора си, устните му отново намериха нейните. — Ти също трябва да свикнеш с тази мисъл — прошепна младият мъж и се отдръпна. — Ще отида да ти донеса нещо за пиене.

Надяваше се, че като се върне, тя няма да се изкуши да запрати чашата в лицето му.

 

 

— Нашата каубойка сякаш има трън в задника — отбеляза Тес.

— Бен обича да я дразни.

Тя учудено повдигна вежди.

— Аз пък си мислех, че иска нещо повече от това.

— Така изглежда. Като говорим за нещо повече… — Нейт се наведе и прошепна нещо в ухото й, което я накара да се изчерви.

— Адвокат Торънс, добре си служите с думите.

— Можем да се измъкнем и да отидем у дома. Ще посрещнем Нова година в… по-интимна обстановка. Никой няма да забележи отсъствието ни.

— Хм. — Тес притисна гърди до неговите. — Твърде е далеч. Горе. В моята стая. След пет минути.

Очите му се разшириха.

— При всичките тези хора в къщата?

— Вратата на стаята ми се заключва. Качи се горе, завий наляво, след това надясно, третата врата. — Прокара пръст по брадата му. — Ще те чакам.

— Тес, мисля, че…

Но тя вече се отдалечаваше, хвърляйки му обещаващ поглед през рамо. Нейт направи няколко крачки след нея и спря, като се опитваше да събере мислите си.

По дяволите всичко! Той не е бил разумен от мига, в който тя се появи в кабинета му, за да го съблазни. И нямаше никакво значение, че се бе влюбил в нея, макар тя да не отговаряше на чувствата му. Те си подхождаха и им беше хубаво заедно.

Взе бутилка шампанско и две чаши, като се надяваше, че никой няма да забележи, и тръгна нагоре по стълбите.

— Интимно парти, а? — попита Бен и се засмя, като го видя как се изчерви. — Предай на Тес новогодишна целувка от мен.

— Целуни своята дама.

— Тъкмо това мисля да направя.

Ала му трябваше известно време, докато я открие в тълпата и я отведе настрани. Смяташе в полунощ тя да бъде в обятията му. Беше й дал достатъчно време за размисъл и когато започнеше да тече последната минута от старата година, щеше да я накара да разбере.

 

 

— Не започвай пак — сопна му се Уила.

— Има само една минута — непринудено отвърна той. — Винаги си мисля за тази последна минута между двете години. — Когато веждите й се повдигнаха, Бен разбра, че я е заинтригувал, и обви ръце около нея. — Старата година си отива, а новата още не е дошла. Ако бяхме сами, аз щях да направя с теб всичко, което искам за тези шестдесет секунди. Но няма да е истинско. Така че ще почакам. Прегърни ме. Още не се брои, още има време до последните секунди.

Уила не чуваше нищо, освен гласа му, идващ сякаш някъде отдалеч сред всичкия шум наоколо. Като насън вдигна ръце и ги обви около шията му.

— Кажи ми, че ме желаеш — промърмори Бен. — Това не се брои. Още не.

— Желая те, но аз не…

— Не искам да чувам никакво не. — Плъзна ръка по голия й гръб под разпиляната коса. — Целуни ме. Още не е истинско, не още. Целуни ме, Уила. Само веднъж, целуни ме.

Тя наклони глава и без да откъсва поглед от него, приближи устни към неговите. Нежна топлина се разля по тялото й и сякаш времето спря.

Някъде много отдалеч се чуваха поздравления и смях. Гостите се бутаха в тях, бързайки да си разменят новогодишни пожелания. И докато секундите изтичаха от края към началото, сърцето й се свиваше от копнеж по неизвестното, но мамещо бъдеще.

— Сега е истинско. — Беше едновременно и констатация, и обвинение. Уила се отдръпна от него. Очите й блестяха с някаква смесица от желание и страх. — Истинско е.

— Да. — Тя се изненада, когато Бен взе ръката й и я поднесе към устните си. — Сега започва. — Ръката му се плъзна по кръста й и той я притисна по-близо до себе си. — Погледни там, скъпа. — Леко я повдигна. — Това е хубав знак.

Чувстваше се объркана и замаяна, но трябваше да признае, че е прав. Адам бе обхванал с длани лицето на Лили, а нейните пръсти стискаха ръцете му. Не откъсваха поглед един от друг. Устните на Лили леко потръпнаха, когато неговите нежно ги докоснаха. Стояха така, сякаш бяха сами в целия свят.

— Той е влюбен в нея — промърмори Уила. В гърдите й бушуваха непознати чувства. Твърде много чувства, каза си тя и притисна ръка към стомаха си. Твърде много мисли, твърде много чудеса. — Какво става? Иска ми се да разбера какво става. Нищо не е както преди. Нищо не е така просто.

— Те могат да бъдат щастливи заедно. Това е просто.

— Не. — Поклати глава. — Не, това няма да стане. Не го ли усещаш? Има нещо… — Отново потръпна, защото го усещаше. И то беше студено, зло и близо. — Бен, има нещо…

В този миг се разнесоха писъците.