Фьодор Гладков
Цимент (16)

2
Очите, които виждат и нощем

В малкия кабинет с отворен прозорец Глеб седна до масата срещу Чибис. Гладко избръснатото лице на Чибис беше бледо, но младежко и свежо.

— Ако работата е спешна, казвай веднага, другарю Чумалов. Но може и по-после. Точно сега имам малко свободно време. Е, как вървят работите със завода?

— Засега умуваме, а налице няма още нищо.

Чибис присвиваше очи от слънцето.

— А пък аз на̀, гледам морето. Оттука е като въздушно и цветовете му са едни такива… Виждаш ли? Иска ми се да се поизкъпя или да постоя на брега. Толкова е просто — да се измъкнеш и да се позамеряш с камъчета. И в гората е хубаво… Море! Видиш ли го как се вълнува и искри? Това мирише малко на психология. Ти как си с психологията, а?

— Аз, другарю Чибис, вече дни наред я преживявам тук тази психология, дявол я взел. Но само с психология враг не се сломява — трябват яки мускули и мощен натиск. Ако искаш да се къпеш, да отидем заедно. Какво е станало?

Чибис присвиваше очи и се усмихваше. А когато вдигаше ресници, гледаше Глеб с ясен детски поглед. Но в дъното на зениците му трепкаха остри пламъчета.

Такива очи нощем не спят, те виждат и през стените.

— Ще дойда при теб в завода — и ще се гмурнем… направо от кея… Обичам дълбокото… обичам вълните… на теб какво, не ти ли харесва? Или не виждаш нищо от вълните?

— Аз с удоволствие бих взел на мушка някои и други от нашите стопански дейци… председателя на народостопанския съвет например… Ама че тип е тоя Шрам!… Ей сега го драх при председателя на изпълкома. И барем окото му да беше трепнало… Къде ти, истукан! Аз го ругая, а той си знае своето: промишленото бюро, та промишленото бюро. Дори на Бадин му стана неудобно.

— Дори на Бадин… Опитно око имаш, Чумалов… Това гнездо — народостопанският съвет — не може да се превземе с голи ръце. Бюрократизмът като система е здрав блиндаж и много фино, а често и непобедимо оръжие в ръцете на врага. Той парализира масите, парализира пълнокръвния живот, задушава творческата мисъл. Саботьори и заговорници ние хващаме по един, хващаме и на цели групи, но и това е малко. Тази крепост трябва да се превземе и стените й да се разрушат.

Чибис гледаше морето, планината, облаците, които плуваха над морето като снежни лавини, и лицето му изведнъж като че се състари от преумора.

— Ти кого ще предложиш да се заеме с народостопанския съвет? Имай пред вид, че най-добрите и изпълнителни работници са наивните и простодушни хора. Те умеят да виждат и натискат…

Чибис пак се усмихна и притвори очи.

— Шрам е комунист-автомат и може да умре за своя апарат, без да се замисли. Но простодушните умеят да размътват чистата вода… Ти знаеш ли какво е необходимост, Чумалов? Едно е да я чувствуваш, а друго е да я познаваш. Но необходимостта като знание, слято с чувството, е вече свобода. Превърни необходимостта в собствена мисъл и нощите вече няма да те плашат с призраците си.

Глеб гледаше Чибис със смътна тревога и му се струваше, че главата на Чибис расте, разширява се и пука под напора на мисълта.

— Другарю Чибис, какво ще кажеш за Жук? Той лентяйствува. Трябва да го впрегнем в работа. Според мен той е най-подходящият наивник. Нека партийният комитет го командирова в районното лесничейство.

— Добре, прати го утре при мен. И си вземи постоянен пропуск за тук.

При вратата Глеб се обърна.

— Другарю Чибис, ти виждал ли си Ленин?

— Е, виждал съм го… да речем, че съм го виждал… И какво от това?… Ами ако не съм го виждал?…

Чибис сърдито се извърна на другата страна.

— Ами на̀, аз не съм го виждал, другарю Чибис, и ми се струва, че не съм преживял нещо много важно. Ако можех да го видя и чуя, щях да открия себе си отново. Не знам как да го изразя — думите не ми достигат… Но тогава и думите ми щяха да бъдат други…

— Какви други? — строго и насмешливо попита Чибис.

— Големи и дълбоки, другарю Чибис.

— А ти повече върши, вместо да говориш… Бори се, не щади сили… организирай производството… решавай бойните задачи, както повелява партията… Чуваш ли?… Тогава и Ленин ще бъде пред теб с целия си ръст. Върви! И не забравяй да си вземеш постоянен пропуск. Аз ей сега ще им се обадя там.