Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Цемент, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Фьодор Гладков. Цимент

ДИ „Народна култура“, София, 1977

Рецензент Лиляна Герова

Първо издание

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Карамфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Художествено оформление: Иван Кьосев

Редактор: Лиляна Ацева

Коректор: Радослава Маринович

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Дадена за набор 23. III. 1977 г. Подписана за печат 10. VI. 1977 г.

Излязла от печат 15. VII. 1977 г. Формат 84×108/32

Печатни коли 171 1/2. Издателски коли 14,70

Тираж 40125

Цена 1,51 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“, 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

Индекс: 04/9536372311/5554-4-77

(Собрание сочинений в восьми томах, том II)

Государственоное издателъство Художественной литературы

Москва 1958

История

  1. — Добавяне

2
Очите, които виждат и нощем

В малкия кабинет с отворен прозорец Глеб седна до масата срещу Чибис. Гладко избръснатото лице на Чибис беше бледо, но младежко и свежо.

— Ако работата е спешна, казвай веднага, другарю Чумалов. Но може и по-после. Точно сега имам малко свободно време. Е, как вървят работите със завода?

— Засега умуваме, а налице няма още нищо.

Чибис присвиваше очи от слънцето.

— А пък аз на̀, гледам морето. Оттука е като въздушно и цветовете му са едни такива… Виждаш ли? Иска ми се да се поизкъпя или да постоя на брега. Толкова е просто — да се измъкнеш и да се позамеряш с камъчета. И в гората е хубаво… Море! Видиш ли го как се вълнува и искри? Това мирише малко на психология. Ти как си с психологията, а?

— Аз, другарю Чибис, вече дни наред я преживявам тук тази психология, дявол я взел. Но само с психология враг не се сломява — трябват яки мускули и мощен натиск. Ако искаш да се къпеш, да отидем заедно. Какво е станало?

Чибис присвиваше очи и се усмихваше. А когато вдигаше ресници, гледаше Глеб с ясен детски поглед. Но в дъното на зениците му трепкаха остри пламъчета.

Такива очи нощем не спят, те виждат и през стените.

— Ще дойда при теб в завода — и ще се гмурнем… направо от кея… Обичам дълбокото… обичам вълните… на теб какво, не ти ли харесва? Или не виждаш нищо от вълните?

— Аз с удоволствие бих взел на мушка някои и други от нашите стопански дейци… председателя на народостопанския съвет например… Ама че тип е тоя Шрам!… Ей сега го драх при председателя на изпълкома. И барем окото му да беше трепнало… Къде ти, истукан! Аз го ругая, а той си знае своето: промишленото бюро, та промишленото бюро. Дори на Бадин му стана неудобно.

— Дори на Бадин… Опитно око имаш, Чумалов… Това гнездо — народостопанският съвет — не може да се превземе с голи ръце. Бюрократизмът като система е здрав блиндаж и много фино, а често и непобедимо оръжие в ръцете на врага. Той парализира масите, парализира пълнокръвния живот, задушава творческата мисъл. Саботьори и заговорници ние хващаме по един, хващаме и на цели групи, но и това е малко. Тази крепост трябва да се превземе и стените й да се разрушат.

Чибис гледаше морето, планината, облаците, които плуваха над морето като снежни лавини, и лицето му изведнъж като че се състари от преумора.

— Ти кого ще предложиш да се заеме с народостопанския съвет? Имай пред вид, че най-добрите и изпълнителни работници са наивните и простодушни хора. Те умеят да виждат и натискат…

Чибис пак се усмихна и притвори очи.

— Шрам е комунист-автомат и може да умре за своя апарат, без да се замисли. Но простодушните умеят да размътват чистата вода… Ти знаеш ли какво е необходимост, Чумалов? Едно е да я чувствуваш, а друго е да я познаваш. Но необходимостта като знание, слято с чувството, е вече свобода. Превърни необходимостта в собствена мисъл и нощите вече няма да те плашат с призраците си.

Глеб гледаше Чибис със смътна тревога и му се струваше, че главата на Чибис расте, разширява се и пука под напора на мисълта.

— Другарю Чибис, какво ще кажеш за Жук? Той лентяйствува. Трябва да го впрегнем в работа. Според мен той е най-подходящият наивник. Нека партийният комитет го командирова в районното лесничейство.

— Добре, прати го утре при мен. И си вземи постоянен пропуск за тук.

При вратата Глеб се обърна.

— Другарю Чибис, ти виждал ли си Ленин?

— Е, виждал съм го… да речем, че съм го виждал… И какво от това?… Ами ако не съм го виждал?…

Чибис сърдито се извърна на другата страна.

— Ами на̀, аз не съм го виждал, другарю Чибис, и ми се струва, че не съм преживял нещо много важно. Ако можех да го видя и чуя, щях да открия себе си отново. Не знам как да го изразя — думите не ми достигат… Но тогава и думите ми щяха да бъдат други…

— Какви други? — строго и насмешливо попита Чибис.

— Големи и дълбоки, другарю Чибис.

— А ти повече върши, вместо да говориш… Бори се, не щади сили… организирай производството… решавай бойните задачи, както повелява партията… Чуваш ли?… Тогава и Ленин ще бъде пред теб с целия си ръст. Върви! И не забравяй да си вземеш постоянен пропуск. Аз ей сега ще им се обадя там.