Мери Хигинс Кларк
Другото лице (7)

7

Когато Меган пристигна вкъщи, майка й седеше в тъмната дневна с ръце на скута.

— Какво ти е, мамо? — попита разтревожено. — Наближава седем и половина. Няма ли да ходиш в „Дръмдоу“?

Тя запали лампата и докосна изцапаното от размазан грим и сълзи лице на Катрин. Сетне коленичи на пода и сграбчи ръцете на майка си.

— Господи, да не са го открили? Така ли е?

— Не, Меги, не.

На пресекулки Катрин Колинс й описа посещението на застрахователните агенти.

Не и татко, помисли си Меган. Той не може да постъпи така с мама. Не и с нея. Трябва да има някаква грешка.

— Това е най-големият абсурд, който някога съм чувала — заяви тя категорично.

— И аз така им казах. Но, Мег, защо баща ти е взел толкова голям заем срещу застраховките си? Това не ми дава мира. Дори и да е вложил парите, аз нямам представа в какво. Без смъртен акт ръцете ми са вързани. Не мога да покривам разходите. Филип ми изпраща месечния дял на баща ти от приходите на компанията, но това не е справедливо. По-голямата част от полагащите му се комисиони са били внесени от доста време. Зная, че по принцип съм доста внимателна с парите, но не и при ремонта на „Дръмдоу“. С него попрекалих. Сега може би ще се наложи да го продам.

Хотел-ресторантът! Беше петък вечер. Майка й трябваше вече да е там, в стихията си, да посреща гостите, да държи келнерите и помощния персонал под око, да оглежда подредбата на масите, да опитва ястията в кухнята. Всяка подробност беше механично проверявана по два пъти.

— Татко не би постъпил така с теб — каза Мег с безизразен глас. — Просто съм сигурна.

Катрин Колинс избухна в истерични хлипове.

— Може би баща ти е използвал катастрофата като шанс да се отърве от мен. Но защо, Мег? Аз толкова много го обичах!

Мег прегърна майка си.

— Слушай — каза тя твърдо. — Ти беше права в началото. Татко никога не би постъпил така с теб и ние ще го докажем, каквото и да ни коства това!