Мери Хигинс Кларк
Другото лице (60)

60

— Филип, преди татко да е дошъл, искам да ти кажа, че зная защо Хелън Петрович е била в „Манинг“.

— Защо, Мег?

Тя не обърна внимание на странно далечния глас на Филип.

— Вчера, когато бях в дома на Петрович, видях снимки на малки деца в кабинета й. Някой от тях са същите, които висяха по стените в кабинета на доктор Уилямс в центъра „Франклин“ във Филаделфия. Филип, тези деца не са родени със съдействието на клиниката „Манинг“ и съм сигурна, че зная връзката на Петрович с тях. Тя не е загубила ембриони в „Манинг“ от небрежност. Убедена съм, че ги е крадяла и ги е давала на доктор Уилямс, за да ги използва в донорната си програма във „Франклин“.

Защо Филип я гледаше така? Не й ли вярваше?

— Помисли си само, Филип — настоя тя. — Хелън е работила под ръководството на Уилямс шест месеца в „Манинг“. В продължение на три години преди това, когато е била секретарка в „Даулинг“, е имала навика да се мотае в лабораторията. Сега можем да установим връзката й с Уилямс и по онова време.

Филип видимо се отпусна.

— Мег, всичко си идва на мястото. И мислиш, че Виктор, а не баща ти, е изпратил препоръчителното писмо за Петрович?

— Напълно съм сигурна! Татко е бил в Скотсдейл. Ани е катастрофирала и е била на границата между живота и смъртта. Можем да докажем, че татко не е бил в кантората, когато писмото е било изпратено.

— Сигурен съм, че можем!

 

 

Филип Картър бе позвънил на Хенри Уилямс в 3,15 в събота следобед. Картър беше настоял да извикат веднага Уилямс, който в момента преглеждаше пациент. Разговорът беше кратък и смразяващ.

— Меган Колинс е открила връзката ти с Петрович — каза Картър. — Въпреки че смята, че Орсини е изпратил препоръчителното писмо. Освен това зная, че Орсини си е наумил нещо и може би подозира истината. Вероятно още сме извън опасност, но все пак си дръж езика зад зъбите. Отклонявай всякакви въпроси!

Хенри Уилямс успя някак си да приключи останалите ангажименти. Последният беше в четири и половина. В този час в събота следобед Центърът за изкуствено оплождане „Франклин“ се затваряше.

Секретарката му надникна.

— Доктор Уилямс, мога ли да направя още нещо за вас?

„Никой не може да направи нищо за мен“, мислеше си той. Успя да се усмихне.

— Не, нищо, благодаря ти, Ева.

— Докторе, наред ли е всичко? Не ми изглеждате добре.

— Нищо ми няма. Малко съм уморен.

В четири и четирийсет и пет всички си бяха отишли и той остана сам. Уилямс взе снимката на мъртвата си съпруга, облегна се назад на стола си и се взря в нея.

— Мари — каза той меко, — не съзнавах в какво се забърквам. Мислех си, че правя добро. И Хелън вярваше в това.

Той върна снимката на мястото й, сключи ръце и облегна брадичката си на тях. Не забеляза, че навън сенките става все по-тъмни.

Картър е полудял. Трябваше да бъде спрян.

Уилямс си помисли за сина и дъщеря си. Хенри младши беше гинеколог в Сиатъл. Барбара беше ендокринолог в Сан Франциско. Какво щеше да им причини този скандал, особено ако започнеше дълъг процес?

Истината щеше да излезе наяве. Беше неизбежно. Осъзнаваше го в този момент.

Помисли си за Меган Колинс, за въпросите, които му беше задавала. Беше ли заподозряла, че я лъже?

А баща й? Беше толкова ужасяващо, като си помислеше, че Картър е убил Хелън, за да й затвори устата.

Нямаше кой друг да е. Дали имаше нещо общо и с изчезването на Едуин Колинс? И дали Едуин Колинс трябваше да бъде обвиняван за онова, което други са сторили?

Трябваше ли Хелън да бъде обвинявана за чужди грешки?

Доктор Хенри Уилямс извади бележник и започна да пише. Трябваше да обясни, да направи всичко ясно, за да ги освободи от вината, която бе негова.

Когато свърши, постави изписаните листове в един плик. Меган Колинс заслужаваше да ги занесе в съда. Той беше причинил на нея и семейството й голямо зло.

Меган беше оставила визитната си картичка. Уилямс я намери, написа адреса й в Трети канал върху плика и залепи марка.

Спря и дълго гледа снимките на децата, които бяха родени, защото майките им бяха дошли в неговата клиника. За миг пустотата в сърцето му изчезна при вида на личицата им.

Доктор Хенри Уилямс изгаси лампите, излизайки за последен път от кабинета си.

Той отнесе плика до колата си, спря пред една пощенска кутия и го пусна. Меган Колинс щеше да го получи до вторник.

Тогава за него това нямаше да има значение.

 

 

Слънцето залязваше. Вятър кършеше късите стъбла на пожълтялата трева. Меган потрепери. Беше грабнала якето си, когато изхвърча от къщата, забравяйки, че е махнала подплатата при пътуването си до Скотсдейл.

Филип Картър беше с дънки и дебело зимно яке. Ръцете му бяха пъхнати в дълбоките джобове. Беше облегнат на отворения кладенец.

— Мислиш ли, че Виктор е убил Хелън Петрович, защото тя е решила да напуска? — попита той.

— Виктор или доктор Уилямс. Уилямс може да се е паникьосал. Петрович е знаела много неща. Можела е да изпрати и двамата в затвора за дълги години, ако бе решила да проговори. Нейният свещеник ми каза, че усещал как нещо не й дава мира.

Меган започна да трепери. От нерви и студ ли беше?

— Ще седна в колата, докато татко дойде, Филип. От колко далеч идва?

— Не отдалеч, Мег. Всъщност той е невероятно близо — Филип извади ръце от джобовете си. В дясната държеше пистолет. Той посочи кладенеца.

— Онази ясновидка беше съвсем права, Мег. Баща ти е под водата. И е мъртъв отдавна.

 

 

Не позволявай да се случи нещо на Мег! Това беше молитвата, шепнеше Мак, влизайки с Кайл в хотела. Вътре рецепцията беше пълна с полиция и журналисти. Персонал и гости наблюдаваха от вратите. В съседната стая Катрин седеше на ръба на един малък диван, а Вирджиния Мърфи — до нея. Лицето на Катрин беше пепеляво.

Когато Мак приближи, тя се надигна и го стисна за ръцете.

— Мак, Виктор Орсини е говорил с полицията. Филип е бил в дъното на всичко. Можеш ли да го проумееш? Толкова му вярвах! Смятаме, че той се е обадил на Мег, преструвайки се на Едуин. Има и един мъж, който я следи — опасен тип, психопат, който преследва нищо неподозиращи жени. Той вероятно е изплашил Кайл в Деня на вси светии. Полицията от Ню Йорк се обадила на Джон Дуайър. Сега Меган я няма. Никой не знае защо е изчезнала и къде може да бъде. Толкова се страхувам! Какво да правя? Не мога да я изгубя, Мак! Не бих могла да го понеса!

Арлийн Вайс влетя в стаята. Мак я позна.

— Мисис Колинс, екипажът на хеликоптера смята, че са открили зелената кола край една стара ферма близо до Уест Рединг. Казахме им да не приближават. Ще бъдем там след по-малко от десет минути.

Мак прегърна Катрин, за да й вдъхне кураж.

— Ще открия Мег — обеща той. — Нищо няма да й се случи!

Той излезе бързешком. Репортерът и операторът от Ню Хейвън тичаха към хеликоптера си. Мак ги последва, вмъквайки се след тях вътре.

— Ей, не можеш да се качваш тук! — едрият репортер се опита да надвика шума на машината, готвеща се за излитане.

— Мога! — каза Мак. — Аз съм лекар. Може да потрябвам!

— Затвори вратата — извика репортерът на пилота. — Вдигай това нещо във въздуха!

 

 

Меган гледаше недоумяващо.

— Филип, аз… не разбирам — заекна тя — тялото на баща ми е в този кладенец?

Мег пристъпи напред и сложи ръце на твърдата, кръгла повърхност. Пръстите й се огънаха по ръба, усещайки лепкавата влага на камъка. Вече не виждаше нито Филип, нито насочения към нея пистолет, нито голите поля и студения режещ вятър.

Тя се втренчи в зейналата дупка с неистов ужас, представяйки си тялото на баща си на дъното.

— Няма да можеш да го видиш, Мег. Долу няма много вода, отдавна няма, но все пак стига колкото да го покрие. Беше мъртъв, когато го хвърлих там, ако това те успокоява. Застрелях го през нощта на катастрофата на моста.

Мег рязко се извърна към него.

— Как можа да му причиниш това? Той ти беше приятел, съдружник! Как можа да сториш това с Хелън и Ани?

— Приписваш ми прекалено много заслуги! Нямам нищо общо със смъртта на Ани!

— Искал си да ме убиеш! Ти ми изпрати онзи факс, че смъртта на Ани е грешка — Меган се огледа. Имаше ли някакъв начин да стигне до колата си? Не, той щеше да я застреля, преди да направи и крачка.

— Меган, ти ми каза за факса. Това беше като дар божи. Трябваше хората да вярват, че Ед е жив, и ти ми осигури тази възможност!

— Какво си направил с баща ми?

— Ед ми се обади от кабинета в нощта на катастрофата. Беше в шок. Говорихме си как едва е избегнал катастрофата. Каза ми, че знае как ни мами Орсини. Каза ми, че Манинг е споменал за нашето посредничество при назначаването на ембриоложка на име Петрович, за която Ед не беше и чувал. Беше отишъл директно в кантората и беше преровил папката на клиниката „Манинг“, без да намери нещо за нея. Смяташе, че Орсини го е сторил. Меган, опитай се да разбереш. Всичко щеше да мине без проблем. Казах му да дойде вкъщи, да анализираме нещата, а сутринта да подложим на разпит Орсини. Но когато застана на прага ми, вече беше готов с обвиненията си към мен. Беше разбрал всичко. Баща ти беше много умен. Не ми остави друг избор. Знаех какво трябва да направя.

„Толкова ми е студено — мислеше си Меган, — толкова ми е студено“.

— В началото всичко вървеше добре — продължи Филип. — После Петрович напусна, казвайки на Манинг, че е направила грешка, която ще причини много неприятности. Не можех да рискувам тя да опропасти кариерата ми, нали? В деня, когато ти дойде в кантората и ми каза за момичето, което е било намушкано, и колко тя приличала на теб, ми каза и за факса. Знаех, че баща ти има някаква история на запад. Не беше трудно да отгатна, че може да има и дъщеря там. Моментът беше идеален да го върна отново на сцената.

— Ти може да не си изпратил факса, но ти се обади тогава по телефона и прати мама в болница. Ти си поръчал онези рози и седеше до нея, когато й ги донесоха. Как можа да постъпиш така с нея?

„Едва вчера — мислеше си Меган — отец Радзин ми каза да търся причината.“

— Меган, загубих много пари при развода си. Изхарчих големи суми за имотите, които се опитвам да запазя. Детството ми беше изпълнено с мизерия. Бяхме десет деца и живеехме в тристайна къща. Не искам отново да бъда беден! С Уилямс намерихме начин да печелим пари, без да правим никому нищо лошо! И Петрович също печелеше!

— Като крадяхте ембриони и ги пращахте в центъра „Франклин“ за донорната им програма?

— Не си толкова умна, колкото си мислех, Меган. Има и още много нещо! Ембрионите са най-дребното!

Той вдигна пистолета. Тя съзираше дулото, насочено към сърцето си. Наблюдаваше пръста му на спусъка и го чу да казва:

— До миналата седмица държах колата на Едуин в хамбара! Сега ще държа там твоята! А ти ще отидеш при него.

Меган инстинктивно се хвърли настрани.

Първият куршум профуча над главата й. Вторият я прониза в рамото.

Преди да успее отново да стреля, изневиделица връхлетя някаква фигура. Тежка фигура с протегната ръка. Пръстите, които стискаха ножа, и бляскащото му острие бяха едно цяло — сабята на отмъщението, която се насочи към гърлото на Филип и го преряза.

Меган усети остра болка в лявото си рамо и потъна в мрак.