Мери Хигинс Кларк
Другото лице (34)

34

В четири часа Мак се обади на Катрин, за да види как е. Никой не отговори и той позвъни в ресторанта. Тъкмо преди телефонистката да го свърже с кабинета на Катрин, вътрешният телефон на бюрото му иззвъня.

— Не, недейте сега — каза той бързо. — Ще позвъня по-късно!

През следващия час беше зает и не успя да стигне до телефона. Вече излизаше от Нютаун, когато от колата набра номера й вкъщи.

— Искам да се отбия за няколко минути, ако си там, Катрин.

— Благодаря ти за подкрепата, Мак.

Катрин накратко му разказа за ясновидката, която всеки момент трябваше да пристигне у тях заедно със следователя.

— Ще бъда там след пет минути.

Мак затвори телефона и се намръщи. Нямаше вяра на ясновидци. Един бог знае какви ги слуша Мег за Едуин в Честнът Хил, мислеше си той. Катрин беше на ръба на нервна криза и нямаше нужда от някакви си шарлатани, които да й причиняват още неприятности.

Той зави по алеята към къщата на Колинс тъкмо когато мъж и жена излизаха от колата, спряна пред входа. Следователят и ясновидката.

Стигна при тях, докато още бяха на прага. Боб Марън представи себе си и Фиона Блек като сътрудничка, която се надява да помогне за намирането на Едуин Колинс.

Мак очакваше истинско представление от фокуси и обиграно мошеничество. Но напротив, изпита само възхищение от сдържаната и изискана жена, изпълнена със съчувствие към Катрин.

— Преживели сте много тежки мигове — каза тя. — Не зная дали ще мога да ви помогна, но съм длъжна да опитам.

Лицето на Катрин беше изопнато, но Мак зърна искрата надежда, която проблесна в очите й.

— Дълбоко в душата си вярвам, че съпругът ми е мъртъв — каза тя на Фиона. — Зная, че полицията е на друго мнение. Всичко щеше да е много по-просто, ако имаше начин да се уверим, да докажем, да установим истината веднъж завинаги.

— Може би има! — рече Фиона Блек и стисна ръцете на Катрин в своите. Прекоси бавно стаята, като оглеждаше всичко. После попита: — Мисис Колинс, тук ли са още дрехите и личните вещи на съпруга ви?

— Да. Елате горе! — рече Катрин и тръгна напред.

Сърцето на Мак се разтуптя. Имаше нещо у Фиона Блек. Тя не беше мошеничка.

Катрин ги заведе в спалнята. На тоалетката имаше две снимки в рамка. Едната беше на Меган. На другата бяха Едуин и Катрин, облечени официално. Миналата Нова година в ресторанта, помисли си Мак. Голямо празненство беше!

Фиона Блек се взря в снимката.

— Къде са тези дрехи?

Катрин отвори вратата на дрешника. Мак си спомни, че преди години тя и Едуин бяха пробили стената към съседната малка спалня и я бяха превърнали в два дрешника. Този беше на Едуин. Редици от сака, панталони и костюми. Рафтове от горе до долу с ризи и пуловери. Рафт за обувки.

Катрин гледаше съдържанието на шкафа.

— Едуин имаше великолепен вкус.

Тя сякаш трябваше да възкреси спомените си. Фиона Блек влезе в дрешника, докосвайки с върха на пръстите си реверите или ръкавите на саката.

— Пазите ли любимите му ръкавели или някой пръстен?

Катрин отвори едно чекмедже.

— Това е венчалната му халка. Беше я сложил някъде и смятахме, че е изгубена. Толкова беше разстроен, че аз му подарих друга, а после открихме тази под тоалетката. Беше му станала малко тясна, затова продължи да носи новата.

Фиона Блек пое тънкия златен пръстен.

— Мога ли да я взема за няколко дни? Обещавам да не я загубя.

Катрин се поколеба.

— Ако смятате, че има някаква полза.

Операторът от филиала във Филаделфия посрещна Меган в четири без петнайсет пред центъра „Франклин“.

— Съжалявам, но работата не търпи отлагане — извини се тя.

Високият слаб мъж, представил се като Лен, сви рамене.

— Свикнали сме!

Меган беше доволна, че интервюто налага да се съсредоточи. Времето, прекарано у Сайръс Греъм, доведения брат на баща й, беше толкова мъчително, че трябваше да отвлече мислите си, докато успее да се съвземе. Беше обещала на майка си да не скрива нищо от нея. Щеше да бъде трудно, но трябваше да спази обещанието си. Тази вечер предстоеше да си поговорят за всичко.

— Лен, в началото искам улицата в широк план. Този паваж не съвпада с представата на хората за Филаделфия.

— Трябваше да видиш това място преди реконструкцията — каза Лен и включи камерата.

В центъра бяха посрещнати от секретарката на рецепцията. В чакалнята имаше три жени. Всички бяха добре облечени и гримирани. Меган беше сигурна, че това са пациентките, които доктор Уилямс бе повикал, за да ги заснемат във филма.

Оказа се права. Секретарката я представи. Едната беше бременна. Тя обясни пред камерата, че това ще бъде третото й дете, родено чрез ин витро. Другите две имаха по едно дете и възнамеряваха да забременеят пак чрез имплантиране на съхраняваните тук ембриони.

— Имам осем замразени ембриона — каза едната и щастливо се усмихна пред камерата. — Ще ми имплантират три с надеждата, че един ще предизвика бременност. Ако нищо не излезе, след няколко месеца ще опитам отново с останалите.

— Ако успеете да забременеете, догодина ще дойдете ли отново?

— О, не. С мъжа ми искаме да имаме само две деца.

— Но ще имате още замразени ембриони в лабораторията тук, нали?

— Така е — съгласи се жената. — Ще си плащаме да ги съхраняват. Кой знае! Аз съм само на двайсет и осем години. Може да променя намеренията си. След няколко години може пак да дойда и ще имам готови ембриони на разположение.

— При условие, че оцелеят при размразяването, нали?

— Естествено!

Влязоха в кабинета на Уилямс. Меган седна срещу него.

— Докторе, отново ви благодаря за гостоприемството — каза тя. — Иска ми се най-наред да обясните възможно най-простичко какво представлява методът ин витро, както вече направихте пред мен. После, ако ни позволите, ще заснемем лабораторията, където се съхраняват ембрионите, и няма да ви отнемаме повече време.

Доктор Уилямс се справи чудесно с интервюто. Кратко и стегнато обясни причините, предизвикващи трудности в забременяването, както и метода на ин витро оплождането.

— На пациентките се дават лекарства за стимулиране узряването на яйцеклетки. След което те се изваждат от яйчниците. Лабораторно се оплождат, за да се получат жизнеспособни ембриони. Първите ембриони се имплантират в утробата на майката — обикновено два-три от тях наведнъж, с цел поне един да предизвика желаната бременност. Другите остават на съхранение в криобанка, или казано на прост език — замразяват се, за да може евентуално по-късно да се използват.

— Докторе, след няколко дни, непосредствено след раждането, ще заснемем бебе, чийто еднояйчен близнак е роден преди три години. Бихте ли обяснили на зрителите ни как е възможно еднояйчни близнаци да бъдат родени с три години разлика?

— Възможно е, но е рядко срещан случай ембрион да се раздели на две еднакви части в специален съд, наречен „петри“ така, както това би станало по естествен път в утробата на майката. В такъв случай очевидно майката е предпочела единият ембрион да бъде незабавно имплантиран, а другият да остане на съхранение за по-късна имплантация. За щастие въпреки огромния риск и двете процедури са били успешни.

Наближаваше пет и половина, когато Меган каза:

— Достатъчно. Благодаря на всички. Много съм ви признателна, доктор Уилямс!

— И аз също! — увери я той. — Гарантирам ви, че този начин на ангажиране на общественото внимание ще предизвика дълбок интерес у бездетните семейства.

Отвън Лен прибра камерата в своята кола и изпрати Меган до нейната.

— Всичко тук те кара да се замислиш, нали? — рече той. — Ето, аз имам три деца и не искам и за миг да си представя, че биха могли да започнат живота си във фризер като тукашните ембриони!

— От друга страна, тези ембриони са заченат живот, който не би могъл да просъществува, ако не беше методът ин витро! — каза Меган.

По дългия път обратно към Кънетикът тя усети, че спокойното и приятно интервю с доктор Уилямс е било временно разтоварване.

Сега мислите й се връщаха към момента, в който Сайръс Греъм я бе посрещнал като Ани. Всяка дума от разговора им възкръсна в главата й.

Същата вечер в осем и петнайсет Фиона Блек позвъни на Боб Марън.

— Едуин Колинс е мъртъв — каза тихо тя. — От много месеци. Тялото му е потънало във вода.