Мери Хигинс Кларк
Другото лице (25)

25

Виктор Орсини и Филип Картър никога не обядваха заедно. Орсини знаеше, че Картър го смята за протеже на Едуин Колинс. Когато мястото в „Колинс и Картър“ беше изникнало преди повече от седем години, Орсини се конкурираше с още един кандидат. Изборът на Ед Колинс падна върху Орсини. От самото начало взаимоотношенията му с Картър бяха любезни, но не и сърдечни.

Днес обаче, след като и двамата бяха поръчали сьомга и салата, Орсини изпитваше искрено съчувствие към явно разтревожения Картър. В кантората пристигаха репортери, обаждаха се десетки журналисти с въпроса как е възможно „Колинс и Картър“ да не открият лъжите в автобиографията на Хелън Петрович.

— Казах им чистата истина! — рече Филип Картър, тропайки нервно с пръсти по покривката. — Ед винаги проучваше много обстойно евентуалните кандидати и тя беше сред проучваните от него. Това само налива масло в огъня с изчезването му, а полицията и без това не вярва да е загинал при катастрофата на моста.

— Джеки спомня ли си нещо за случая Петрович? — попита Орсини.

— По това време тя току-що беше започнала да работи при нас. Инициалите й са на писмото, но тя няма спомен за него. И защо да има? Това беше най-обикновена препоръка, изпълнена със суперлативи, прикачена към автобиографията. След като я получи, доктор Манинг се срещна с Петрович и я назначи.

Орсини каза:

— От всички възможни области, в които човек може да бъде хванат при фалшифицирането на препоръки, медицинските научни институти са най-опасната.

— Така е — съгласи се Филип. — Ако Хелън Петрович е допускала някакви грешки и клиниката „Манинг“ бъде подведена под отговорност, тя с положителност ще ни съди.

— И ще спечели делото!

Картър кимна намръщено.

— И ще спечели делото — той помъча, преди да продължи. — Виктор, ти работеше по-тясно с Ед, отколкото аз. Когато онази вечер той ти се е обадил по телефона от колата си, ти е казал, че иска да се види с теб на следващата сутрин. Това ли беше всичко?

— Да, това беше всичко. Защо?

— По дяволите, Виктор — сряза го Филип Картър. — Стига сме се баламосвали! Ако Ед е прехвърлил моста без проблем, онзи разговор дава ли ти някакво основание да мислиш, че е възнамерявал да използва катастрофата като възможност да изчезне?

— Слушай, Филип, той искаше да бъде сигурен, че сутринта ще бъда в кантората — отвърна Орсини, повишавайки леко глас. — Връзката беше ужасна. Това е всичко, което знам!

— Съжалявам. Продължавам да търся нещо, което да има някакъв смисъл.

Картър въздъхна.

— Виктор, отдавна искам да говоря с теб. В събота Мег ще изнесе личните вещи на Ед от кабинета му. Искам от понеделник да се пренесеш в него. Не сме имали кой знае колко успешна година, но бихме могли да си позволим да го премебелираме сносно.

— Не се тревожи сега за това!

Едва ли имаше какво друго да си кажат.

Орсини забеляза, че Картър не направи и намек за евентуално съдружие, след като въпросът за юридическата част на нещата около изчезването на Ед Колинс бъде изяснен. Той знаеше, че такова предложение никога няма да му бъде направено. Според него нямаше да минат и няколко седмици, преди мястото на Крайбрежието, с което за малко се беше разминал миналата година, да му бъде предоставено. Онзи, когото тогава бяха избрали, не се беше оказал подходящ. Този път предлагаха на Орсини голяма заплата, длъжност на вицепрезидент и дялово участие.

Искаше му се да може да замине още днес! Да си събере багажа и да отлети. Но при сегашните обстоятелства това беше невъзможно. Имаше нещо, което той искаше да открие — нещо, което да провери в кантората, и ето че сега преместването в някогашния кабинет на Ед щеше да го улесни.