Джек Слейд
Похитители на жени (9)

9.

Помощникът на Ел Буитре беснееше и проклинаше всичко, когато Ласитър и Чет Макдарън му разказаха за случилото се. След като изрече куп ругатни по адрес на двамата, Ласитър отби удара на развилнелия се дон Вако.

— Спокойно, Вако! В крайна сметка си постъпил като новак в занаята, като си се оставил вторият телохранител да те изненада и да ти нанесе удар. Ако не беше станало така, всичко щеше да мине както трябва. Изобщо нямаш думата, капитане.

Последните думи на Ласитър прозвучаха злобно и ехидно. Дон Вако загуби самоувереността си. Главата го болеше и трябваше да се подпре на скалата, защото все още не можеше да се държи на краката си.

— Не мога да разбера защо телохранителят не ме е застрелял — промърмори той. — Би било проста работа за него.

— Не е искал да издаде преждевременно присъствието си. Ако беше стрелял, щяхме веднага да чуем — каза Ласитър. — Трудна битка беше, дявол да го вземе. Поне взехме парите.

С натежала глава дон Вако остана да седи на сянка под едно дърво. Ласитър и Чет Макдарън измъкнаха сандъка с парите от двуколката и го пренесоха до бивака. Дон Вако дойде блед и все още с несигурна походка.

Макдарън отиде да огледа наоколо, като си отваряше очите на четири, защото Ласитър нямаше вяра на Увалде. Не изключваше възможността Увалде да направи опит да си върне парите с помощта на телохранителя си.

Ласитър стреля с пушката си и разби ключалките на обкования с желязо сандък. Отвори капака. В сандъка бяха наредени банкноти на пачки, имаше и няколко чувалчета със сребърни и златни монети.

Ласитър започна да брои. Изброи 118 924 песо.

— Богат улов — каза дон Вако. Седеше до загасналия огън и разтриваше тила си. — Искам да погледна конските отпечатъци. След това тръгваме, нямаме повече работа тук.

Дон Вако прояви твърдост. Въпреки болките в главата, провери следите, за да се убеди дали разказът на Ласитър бе достоверен. Недоверието му бе пуснало дълбоки корени. То бе неговата втора природа.

Вако дори скочи на седлото и язди на известно разстояние, следвайки отпечатъците, които Ласитър бе оставил като следи от фиктивния телохранител. Когато се върна, Ласитър и Чет Макдарън бяха погребали вече тялото на Яго Дезиерто.

Откъм главата забиха в земята кръст, направен от два клона, привързани по средата.

Мъжете стегнаха сандъка с парите с ласо и го закрепиха здраво на седлото на коня, принадлежал доскоро на Дезиерто.

Антонио Увалде и въоръжената му охрана не се появиха. Мъртвият кон и двуколката остана на пътя. Мъжете поеха. Дон Вако бе приел версията на Ласитър.

Яздейки, продължаваше да проклина и да сипе ругатни по адрес на Антонио Увалде.

— Ще го пипнем, няма да ни избяга — каза той. — Куршумът за него е приготвен!

Дон Вако искаше да спират от време на време. Въпреки това се придвижваха сравнително бързо. Трябваше да стигнат до лагера на следващия ден. Същия ден се очакваше завръщането на Ел Буитре и хората му.

За Ласитър и Чет Макдарън оставаше само надеждата, че Антонио Увалде ще бъде разумен и няма да ги издаде на Ел Буитре заради някакви криво направени сметки.