Джек Слейд
Похитители на жени (10)

10.

Ласитър, Чет Макдарън и дон Вако отнесоха сандъка с парите в каменната крепост и го оставиха до спалнята на главатаря. В деня на завръщането на тримата мъже се завърна и Ел Буитре с бандитите си.

Мулетата бяха тежко натоварени. Похитителят бе взел богата плячка от Чихуахуа и бе отвлякъл осемнайсет жени и момичета. Пристигането му в базата приличаше на триумфално посрещане на победител.

Останалите в лагера бандити и проститутки го приветствуваха. Придружиха победоносно завърналите се до каменната сграда. Предстоеше голямо празненство в чест на победителите. Първите бутилки минаваха вече от ръка на ръка. Направиха се два големи огъня. Щеше да се приготви говеждо печено на шиш.

Ел Буитре сияеше, доколкото суровите черти на лицето му можеха да изразят подобно чувство. С бурна радост Кончита се хвърли в прегръдките на Ласитър. Притисна го до себе си и го целуна бурно.

Чувството за предпазливост не го напускаше. Кончита не биваше да забележи, че мислите му са някъде другаде. Ел Буитре и няколко разбойника слязоха от конете. Останалите бяха още на седлата си. Живеещите в лагера жени поздравяваха своите любимци и приятели.

Прислугата и пленените жени започнаха вече приготовленията за предстоящото празненство. Щеше да се празнува в крепостта и около нея.

Фред Жабата седеше на коня си близо до Ласитър. Прекрачил седлото си откъм лявата страна, с бутилка вино в ръка, разказваше на две жени, една дърта повлекана и друга млада мексиканка, за подвизите си по време на грабителския поход. Не пропускаше да се перчи с геройствата си.

Чет Макдарън се промъкна сред шумната разюздана тълпа до Ласитър и процеди с омраза:

— Победителите се завърнаха. Колко ли кръв са пролели? Колко ли сълзи са изплакали близките на жертвите?

Чет Макдарън виждаше нещата по нов начин. Едва ли би допуснал подобни мисли в главата си, ако не беше станала промяна с него. Външният му вид изглеждаше също променен. Подмладеното му лице издаваше вътрешна озареност, липсваше отчаянието. Спретнато облечен, с грижливо сресана коса, Чет бе нов човек.

Говореше тихо на Ласитър. Ласитър му отговори също така тихо:

— С този поход Ел Буитре спира да върти занаята си.

По време на похода бяха загинали четири души от бандата. Други четирима бяха ранени, като един от тях бе в такова тежко състояние, че трябваше да пътува заедно с пленените млади жени в закрита кола.

Ел Буитре заповяда плячката да се отнесе в каменната крепост. Част от нея щеше да бъде разпределена и раздадена на бандитите още същата вечер на празничното пиршество. Дон Вако докладва на Ел Буитре как се е развило нападението над банкера Увалде и му съобщи за смъртта на Яго Дезиерто.

Главатарят бе разменил само няколко думи с Ласитър и Чет Макдарън. Кончита се намираше вече в покоите си, за да се изкъпе и смени дрехите си. Походът до западните райони и до Чихуахуа се оказа изключително труден за бандитите.

Свалиха чергилото на колата и пленените жени слязоха. Бяха плътно наблъскани и изглеждаха безкрайно измъчени. Непоносимата горещина в тясната задушна кола, подскачането и друсането по изровените пътеки, неприятната миризма от десетината потни мулета, теглещи колата, всичко това бе отнело и последните им сили.

Отвлечените бяха в много лошо състояние. На някои от тях трябваше да се помага да вървят, а две дори да бъдат носени. Няколко разбойника и жени от лагера ги отведоха в крепостта, където трябваше да бъдат нахранени. Всичките жени и момичета бяха хубави мексиканки, а половината от тях дори твърде хубави. По лицата им бе изписано дълбоко отчаяние.

— Тези кокошчици ще ни снесат златни яйчица — каза тлъстият Сегуро и коварно се засмя. — Ще ми се да ги изпробвам, преди да бъдат пласирани в Гуаймас.

Гуаймас беше средно голям пристанищен град, разположен на Калифорнийския залив и беше отдалечен на три дни яздене от базата на Ел Буитре в Сиера Монтесума. Сигурно в този град се подвизаваше съучастникът на Ел Буитре, който купуваше похитените млади жени.

Без съмнение, ставаше въпрос за някакъв напълно пропаднал субект, който притежаваше цяла верига от публични домове или пък беше във връзка с всевъзможни вертепи.

Ласитър стисна зъби при вида на безсилните отчаяни жени. Видя как изчезнаха в бърлогата на Ел Буитре.

Фелдшерът трябваше да окаже спешна помощ на тежко ранения бандит.

Хората се разпръснаха в разни посоки. Конете на завърналите се престъпници бяха откарани на пасището. Седлата и отделни трофеи бяха прибрани. Целият лагер жужеше като пчелен кошер.

Пристигналите бандити искаха да си починат малко, да се измият и преоблекат и след това щяха да започнат да пируват. Ласитър и Чет Макдарън намериха Ел Буитре на най-горния етаж, в работния му кабинет, както той самият наричаше това помещение.

Тук разполагаше с голямо писалище. По стените висяха географски карти на Мексико и САЩ. Имаше и дълга маса, на която Ел Буитре заседаваше с помощниците си. По заповед на главатаря, част от едната стена бе избита, за да се направи голям прозорец за повече светлина.

Кончита се бе облегнала на поставката за оръжия и пушеше малка пура. С големите си златни обици и дълбоко деколтирана червена блуза тя изглеждаше много съблазнителна. Тъмните й, пламенни очи гледаха само Ласитър.

По лицето на Ел Буитре се четеше умора. Но енергията, която го беше крепила по време на дивашкия му поход, не бе напълно изчерпана. Богато украсеното му кожено яке бе покрито с прах, личаха следи от пот, но осанката му не бе загубила нищо от хищния си вид.

Още не бе намерил време да смени дрехите си. До него стоеше дон Вако. Ел Буитре му обясняваше нещо по картата, като използуваше цевта на револвера си за показалка.

Когато Ласитър и Чет Макдарън влязоха, Ел Буитре ги повика да се приближат.

— И вие може да чуете — им каза той. — Походът ни на запад до Чихуахуа доста стресна военните и въоръжената милиция. Сигурно ще искат да се доберат до тук. На връщане различни отделения бяха тръгнали по петите ни, но в планините успяхме да се отървем от тях.

С характерен жест Ел Буитре потърка хлътналата си брада.

— Този път работата е сериозна, няма да мирясат лесно. Много скоро Сиера Монтесума ще гъмжи от войници и милиция.

— Дори и така да е — рече дон Вако. — В планината има безброй скривалища. Тук сме на сигурно място. Нашата база е непристъпна. Само една шепа хора сред нас знаят за двете тайни пътеки в планината. Можем да изолираме и тези проходи.

Студените светли очи на Ел Буитре святкаха. Стискаше кобура на револвера си, кокалчетата на ръката му побеляха от напрежение. С револвера си посочи различни места на картата.

— Кананея, Аква Прета, Буенавентура и Уреш, Сиудад Гереро и Ермозильо, столицата на Сонора. Навсякъде в тези градове има големи военни гарнизони и гарнизони на въоръжената милиция. От всички страни ще поставят капани. Но ще ги разгромя, за да разберат кой е господарят тук. Ще ги накарам да признаят, че Сиера Монтесума е моето царство, в което не търпя никой, който не ми харесва.

Конвулсивна тръпка премина по тялото на Ел Буитре.

— Наричат ме Ел Буитре, Лешояда! Но от днес ще се казвам Ел Акила, Орела! Защото тук горе, в планинската си крепост, съм като орел в гнездото си. Орелът е царят на птиците, аз ще бъда царят на планините и на тази страна. Орелът лети във висините и никога смъртен човек не може да го докосне. Той се спуска и грабва плячката си, когато и където поиска.

Ласитър изпита странно вълнение. Ел Буитре бе опиянен от мечтите си за сила и власт. Амбицията му не познаваше граници.

— Как се казвам, сега? — извика той.

— Ел Буи… Ел Акила! — отговори дон Вако, кокорейки се недоумяващо като омагьосан.

— Ел Акила! — отвърнаха в един глас Ласитър, Чет Макдарън и Кончита.

Ел Буитре си пое дълбоко въздух и се отпусна малко.

— Точно така. Пленените жени трябва колкото се може по-бързо да бъдат откарани в Гуаймас. Когато настъпят войниците и милицията и започне голямата битка, ще бъде невъзможно. Освен това са ни необходими много спешно оръжия, муниции и продоволствени запаси от Гуаймас. За предстоящото сражение с враговете си имам нужда от всеки един човек. Не мога да отделям специално охрана за пленените. Искам да съм напълно сигурен в хората си от лагера.

— Може би ще трябва да задържим някои от жените, за да ги използуваме като заложници, в случай на нужда — предложи дон Вако.

Ел Буитре не прие.

— Не, няма да се крия зад гърба на фусти. Всичко или нищо — победа или смърт! В голямата битка тилът ми трябва да е спокоен и да не се занимавам с второстепенни неща. Отвлечените жени трябва да се махнат от тук. Веднага ще изпратя в Гуаймас пратеник при партньора ми Алисън, за да подготви приемането на жените.

— По пътеката откъм западната страна ли ще мине пратеникът? — запита дон Вако.

— Да — отговори Ел Буитре.

Пристъпи до писалището си, отвори малко чекмедже и извади сгъната на руло карта. Разгъна я. Дон Вако застана до него.

— Ето, това е най-краткият път — посочи Ел Буитре. — За два дни пратеникът е в Гуаймас. С колата ще са ви нужни пет дена. На връщане ще трябва да изоставите колата и да се приберете до платото по западната пътека. На определено място ще срещнете човек, който ще ви даде точни сведения. Още утре тръгвате.

Ласитър пристъпи по-близо, искаше да хвърли поглед върху картата. Ел Буитре побърза да я прибере.

— Кой ще отведе жените в Гуаймас, Ел Буи… Ел Акила? — попита дон Вако.

Главатарят назова имената. Дон Вако щеше да оглавява транспорта, а други осем души да го съпровождат. Сред тях бяха Ласитър, Чет Макдарън, Аламито и Фред Жабата. Ел Буитре започна да говори за ненапълно сполучилото нападение върху банкера Увалде. Частичният успех не бе го разгневил особено.

На първо време се задоволи само с парите. Винаги можеше да убие Антонио Увалде, да заповяда да го убият, да му поиска огромна сума като гаранция, че ще „продължат да работят“ съвместно. Ел Буитре поиска да чуе още веднъж как са се разиграли събитията. Ласитър описа с най-големи подробности нападението. Тъй като дон Вако потвърди разказа му. Ел Буитре прие нещата такива, каквито му ги представиха.

— Яго Дезиерто беше мъртъв, още преди да го е покосил куршумът — каза накрая Ел Буитре. — Оценявам участието ви в изпитанието като успешно, Ласитър и Чет. Сега можете да си вървите.

Кончита придружи тримата мъже. Слязоха по стълбите до най-долния етаж. Там Кончита задържа Ласитър. Искаше да говорят. Издърпа го в коридора и се притисна към него. Ласитър усети топлината й и твърдите й гърди.

— Ще дойдеш ли? — въпросително го погледна Кончита. — Толкова копнеех за теб.

— Трябва бързо да отида в стаята си — отвърна Ласитър. — Ще се видим по-късно, Кончита.

Целуна я по бузата и забързано се отдалечи. Дъщерята на Ел Буитре се загледа след него. Лицето й имаше странно изражение. Ласитър бе решил да не спи повече с Кончита.

Би било чиста измама при стеклите се обстоятелства да отиде в леглото й. Ако го направеше, щеше да е лъжец и използвач. Колкото и покварена да беше, чувствата й към Ласитър бяха истински и неподправени.