Главатарят на разбойниците отвлича чернокосата Розита. Ласитър не може да направи нищо в отговор на пронизителните й писъци за помощ. Той попада в дяволска бърлога сред отчаяни жени, сипещи проклятия бандити и гърмящи револвери. Тук всеки трябва да брани собствената си кожа, всеки може да разчита единствено на себе си. Ласитър проклина собственото си лекомислие. Защо се осмели да влезе доброволно в този пъкъл? Сега няма какво да губи. Той се хвърля като тигър върху дон Вако, главатаря…