Джек Слейд
Похитители на жени (14)

14.

Разговорът с Ласитър убеди окончателно капитана в достоверността на събитията. Ласитър не носеше у себе си никакви документи, с които би могъл да се легитимира, но капитан Гарсиан му вярваше.

Двамата мъже седяха край огъня, накладен от войниците. Ласитър държеше чаша с кафе в ръка, пушеше и отпиваше от време на време по някоя глътка.

— Какво възнамерявате да правите сега, сеньор Ласитър? — попита капитанът.

— Ще ви опиша точното разположение на базата на Ел Буитре и ще ви обясня как може да се стигне до там по тайните пътеки — отговори Ласитър. — Сам не мога да се справя с положението и се надявам на сътрудничество с местната милиция и мексиканската войска. Гнездото на престъпниците трябва да бъде обезвредено, а на главатаря да бъде наложено справедливо наказание. Също така и Род Алисън, собственикът на бордеи, който трябваше да получи похитените жени и момичета, трябва да бъде арестуван и изправен пред съда.

Предишната вечер дон Вако бе разказал на Ласитър за Род Алисън и за сделките му с Ел Буитре. В Мексико и в югозападните щати на САЩ Алисън притежаваше цяла верига от публични домове, за които непрекъснато имаше нужда от ново попълнение. В Гуаймас, където притежаваше голяма вила на морето, той поддържаше два такива дома.

В момента Алисън се намираше във вилата си.

— Сигурно ще е доста трудно да се подведе Алисън под съдебна отговорност — изрази мнение капитанът. — Той е гражданин на САЩ. За бордеите му в Мексико се грижат с положителност подставени лица. Дори Ел Буитре лично да свидетелствува против Алисън, няма да е лесно да се хване в капана.

— Въпреки това трябва да бъде арестуван — повтори Ласитър. — Заминавам за Гуаймас и ще го накарам да проговори. После ще видим как ще реагира.

— С тази постъпка ще се изложите на риска да получите няколко куршума — заключи капитанът.

Ласитър се засмя.

— Нека изчакаме събитията. Дайте ми официално писмо до гарнизона на местната милиция. Ще предам Род Алисън на властите.

— Излагате се на изключителна опасност — предупреди капитанът.

— Не се страхувам от нищо — отвърна Ласитър.

— Комендантът на гарнизона в Гуаймас ми е личен приятел — увери капитанът. — Ще му напиша писмо. При всички случаи може да разчитате на него, сеньор Ласитър. Диего Галанте е честен, откровен и неподкупен човек. Ще отведа жените и момичетата в гарнизона си в Ермозильо и ще информирам началниците си за случая. Акцията срещу Ел Буитре и бандата му ще бъде проведена бързо и при най-строга секретност. Очаквам, че след четири или най-много пет дена добре въоръжени военни части ще достигнат платото на Ел Буитре.

Ел Буитре беше загубил и трите си най-големи коза: известно беше точното разположение на базата му; тайните пътеки, водещи до бърлогата на звяра, се знаеха вече не само от малцината посветени; жените и момичетата, които можеше да използва за заложници в случай на нужда, не зависеха повече от него.

Краят му беше само въпрос на време.

Твърде дълго той беше бич за един огромен район. При последния си грабителски поход предизвика още по-силно гнева и яростта на почтените и честни люде. В парламента на федералните щати Сонора и Чихуахуа, а също и в столицата, се настояваше за спешни и решителни мерки за ликвидиране на бандата.

Сега трябваше да се случи нещо. Амбициозни и честолюбиви офицери като капитан Гарсиан искаха да пожънат лаври и нямаше да се поколебаят да действуват бързо и смело.

Ласитър обясни на капитана още веднъж къде точно се намира лагерът на Ел Буитре в Сиера Монтесума и му обърна внимание на различните пътища до там. Предаде на капитан Гарсиан скицата и му показа пътеките. Поясни ориентировъчните знаци и описа, доколкото му бе възможно, местата, осигуряващи достъпа до платото.

Капитанът задържа скицата. Ласитър бе запомнил точно обозначенията на ключовите позиции.

Гарсиан искаше да вземе в Ермозильо тежко ранения Чет Макдарън, пленения предводител на бандитите дон Вако, а също така и двамата ранени разбойника.

Докато капитан Гарсиан съчиняваше писмото до приятеля си, коменданта на гарнизона в Гуаймас, Ласитър отиде до покритата кола. До нея бяха настанени двамата ранени войници и разбойници. Дон Вако лежеше завързан и стрелкаше Ласитър със святкащи от омраза очи.

— Копеле! — процеди той през зъби и се изплю. — Никога не съм те понасял. Ако можех, щях да те убия!

— Няма да убиваш повече никого, Вако — каза Ласитър. — Скоро ще увиснеш на бесилото, това си заслужил. Всеки момент ще удари часът и за Ел Буитре.

— Никога! — нададе рев разбойникът и започна да се мята насам-натам. — Ел Акила е непобедим! Той е най-великият от всички! Ще разбере играта ви и всички ви ще убие! Очаквайте отмъщението на Ел Акила!

Ласитър не удостои повече с вниманието си Вако. Отиде при Чет, който лежеше на сламата в колата, загънат добре с няколко завивки. Розита Розеро и Нора Харкер бяха при него. Войниците бяха прибрали разпръсналите се коне — своите и тези на разбойниците. Мъртвите лежаха, покрити с части от униформите си.

Отвлечените жени и момичета гледаха Ласитър, изпълнени с уважение и благодарност, защото те всички знаеха, че щеше да им се случи нещо много лошо, ако Ласитър и Чет не бяха направили всичко възможно, за да предотвратят грозящата ги незавидна участ.

Двете жени с леки рани от куршум бяха превързани. Всички получиха от войниците храна и вода.

Чет Макдарън беше в безсъзнание. Скулите му изпъкваха остро на бледото, изпито лице. Ласитър имаше сериозни опасения за живота на тексасеца. Макдарън бе загубил много кръв.

— Скоро ще тръгна — бяха думите на Ласитър. Той говореше на Розита и Нора. — Заедно с пленниците ще бъдете отведени в Ермозильо. Оттам всяка от вас може да се върне при близките си или да отиде, където пожелае. Сигурно ще получите известна сума от обществен паричен фонд, за да разполагате на първо време с някакви средства за пътуването, както и за храна и нощуване.

— Аз оставам при Чет Макдарън — каза твърдо Нора Харкер. — Баща ми ще ме почака още малко. Моля се Чет да оздравее, защото го обичам. Ние си принадлежим. Не зная какво ще правя, ако умре.

— Чет е авантюрист и мошеник — подхвърли Ласитър.

— Бил е такъв — настоя Нора Харкер. — Той се е променил. Заедно с мен ще намери отново пътя към порядъчния живот и ще бъде уважаван мъж.

— И щастлив, при това — добави Ласитър.

Той бе уверен, че Нора Харкер и Чет Макдарън бяха родени един за друг. Забележката му целеше само едно — да види как ще реагира Нора. Неприятната история със стрелбата в Розуел щеше да се изясни и да заличи от живота на Чет несправедливо хвърленото позорно петно.

Станеше ли това, щяха да рухнат всички препятствия по пътя на Чет Макдарън към нормално съществуване сред близките му.

Ласитър се сбогува с Нора и Розита.

— Докато Нора и Чет имат нужда от мен, ще остана при тях — каза Розита. — Ще изпратя известие до осиновителката ми. Ще се разделим само за малко. По-нататък ще видим.

Тъмните очи на Розита обещаваха и примамваха страстно. Ласитър я харесваше много. Сигурно беше, че ще се върне при нея и двамата ще изживеят неповторими дни и нощи, преди смелият мъж да продължи по пътя си, подтикван безспирно от стремежа към вечно движение или пък от неизбежната необходимост, свързана с изпълнението на поредното поръчение на Бригада Седем.

— Ела — обърна се той към Розита и я взе от колата. Беше лека като перце.

Целунаха се. Розита го прегърна пламенно. Не обърнаха внимание на погледите на войниците.

— Ще те чакам — прошепна Розита, когато Ласитър я пусна. — Ще ме намериш в Ермозильо.

Ласитър се съгласи на драго сърце. Преди да тръгне, отиде още веднъж при жените и момичетата, които се надпреварваха да му благодарят. Видя не малко очи, които, освен благодарност, изразяваха желание и страст, но нямаше никакво намерение да се впуска в любовни приключения.

Предстояха му съвсем други задачи.

Една жена, около двайсет и пет годишна, се втурна да целува ръцете му.

— Благодаря ви, сеньор, благодаря ви от цялото си сърце. Оставила съм три малки деца вкъщи. Разбойниците пребиха мъжа ми и ме отвлякоха. Нека божията майка и всички ангели и светии ви закрилят. Какво щеше да стане, ако нямахте смелост да влезете в бърлогата на Ел Буитре, ако не бяхте поели риска да охранявате транспорта?

Ласитър се сбогува, видя се с капитан Гарсиан, взе писмото и се метна на коня си. Посоката му бе Гуаймас, а целта — Род Алисън.